Опасни ли са напреднали технологии?

Квантовият физик Насим Харамайн в интервюта на Обри Маркъс и Даника Патрик:

Обри: Ако сведем енергийното поле до любов, виждаме действителната взаимосвързаност на света, но ако го редуцираме до власт, тогава бихме могли да създадем норми, при които силата е единственото нещо, което има значение и главната ни цел тогава ще е да фокусираме максимално количество власт в себе си.

Насим: Да, доста добро описание на състоянието, в което е светът ни в момента.

Обри: Точно това се случва и вярвам, че ако тръгнем по грешния път, можем да създадем свят, в който има същества, фокусирани върху външната йерархия, стигаща в крайна сметка до едно същество, което акумулира цялата власт в ръцете си и след това има правото да черпи енергия от всички.

Насим: Съгласен съм и вярвам, че това се е случвало, но има граница, защото в противен случай системата ще се саморазруши. Системата ще се саморазпадне в крайна сметка, ако не е устойчива. Могат да се достигнат определени нива по този начин, но си има лимит. Подобно поведение се декохерира доста бързо. Това е масово унищожение и ако е успешно, всичко изчезва. Да кажем, че информацията не се губи, тогава прилагащите такъв принцип на действие може би продължават да правят това на друга планета, докато не разберат, че да се простреляш в крака не е най-добрият начин на съществуване. Ако се стигне до много напреднала технология, тя в крайна сметка ще е в синхрон със същата динамика на постоянна обратната връзка с Вселената, с волята на кармата. Така че може да ​​увеличавате силата и властта си, но ако сте разрушителни с технология, която е в контакт с вашето съзнание, това ще ви декохерира моментално. Обратната връзка в случая е мигновена. Вместо да са нужни 10 поколения, ще се случва за 10 секунди. И технологията всъщност трябва да е в контакт със съзнанието, а ако имате достъп до полето на съзнанието, това не може да е частично, цялостно е. Това е много добре илюстрирано при пилотите на изтребители. Мисля, че беше в края на 90-те, около 2000-та година или малко по-късно. Знам за това, защото хора от вътрешни организации разговарят с мен. Бойните пилоти реагирали твърде бавно за скоростта, развивана от самолетите, и това се превръща в проблем. Започват проучвания как да закачат управлението на самолета директно към пилота със сензори и всякакви други неща. Но ако пилотът е имал лош ден в емоционално отношение, самолетът започвал да се тресе във всички посоки. Тогава започват да обучават пилотите си да медитират, за да се успокоят и вгърнат, така че да не излиза сензорът от строя. Е, след като научават пилотите да медитират ежедневно, в крайна сметка те стават наистина добри в управлението на самолета, но не искали повече да стрелят по хора, не искали да хвърлят бомбите. Достигнали ниво на осъзнаване.

Аз не вярвам в злото, просто има всякакви мащаби на еволюция. Основното послание на Емануил, както обичам да Го наричам по даденото в Библията, е, че всеки може да стигне до Там. Това е същността на посланието му: “Вие ще вършите и по-велики неща от Мен.” (Йоан 14:11) Това е потенциалът и Той всъщност отваря вратите. Мисля, че Учителите идват и ни дават примери за това какво е възможно и обикновено са първите, които показват, че нещо е достъпно за нас: “Вие можете да правите това! Не е нужно Мен да почитате, можете сами да го правите.” Хората около тях обаче, след като тях ги няма, обикновено създават религии и използват даденото за утвърждаване на собствените си структури на власт.

Срещах се с прекрасния еволюционен биолог Елизабет Сатурас. Бях искрено впечатлен, когато тя ми разказа как едноклетъчните бактерии от началото на нашата еволюция били на косъм да се самоунищожат, защото се конкурирали и замърсяването, което произвеждали, бил кислородът, който ги убивал. Те умирали и почти изчезнали, докато не започнали да си сътрудничат и не създали многоклетъчен организъм, който може да диша кислород и в крайна сметка се развива до нас. Така че сякаш преминаваме през едно и също нещо. Невронната мрежа прави квантови скокове в организацията си, но на всяко ниво трябва да има обединяване. Трябва да си сътрудничим, за да преминем на следващото ниво.

Обри: Имах видение в едно от духовните си преживявания в ибога церемония, което по много начини бе извън възможностите ми да го разбера по онова време. Попитах тогава каква е природата на Бог и ми бе показан образ на една гигантска синя фигура на титан. Имаше си свой антропоморфен образ, в който ми бе представен, но не приемам това твърде сериозно. Казах си: “Добре, Бог е тази гигантска фигура на титан”, която се движеше по елипсовидна писта като лекоатлет на Олимпиада. Обикаляше пистата и си казах: “Добре, значи Бог се движи безкрайно по тази писта, въртейки се като осцилатор.“

Насим: Това се нарича “циркулация” в динамиката на течностите.

Обри: Добре. Тогава ми показаха, че има безкрайно много такива титани, такива Богове, които също бягат по своите си писти! Чудех се какво ще рече това, но сега започва да придобива смисъл. Бог е Вселена – една от многото, въртящи се по своите елипсовидни писти.

Насим: Точно така. И какво го кара да се върти, какво го придържа към центъра? Гравитацията… Мислете за цялата Вселената като за осцилатор.

Обри: Фактически казвате, че този пулсиращ оцсилиращ модел говори, че се създава нова проекция на реалността във всяка секунда на Планк, което е възможно най-краткото време като измерване – интервалът между тези импулси: бум, бум, бум, бум…

Насим: Като сърцебиене.

(връщане назад)