Бъдещата Шеста коренна раса вече е тръгнала оттук, българите трябва да знаят това!
из БЪЛГАРИЯ Е ВЕЧЕНА
. . .
Тук се раждат и сега сбират се души,
дето обичат и им се чини история.
Аз видях лирата да милва палитра.
Панагюрище изстрадва пророчествата си…
. . .
Цял живот. И по-нататък в други…
Пак тук ще дрежди Вселената.
И се леят – не куршуми, а звезди и друми.
България е Свещена земя. И все е бременна!
~ Иван Станчев
“ОТ ИКЕБАНА ДЪВЕСАТА ГИ БОЛИ” – това е работното заглавие на първата издадена стихосбирка на Иван Станчев “Дяволден”, появила се през далечната вече 1992г. Но ето, че е трябвало, макар години по-късно, да стане реалност и това заглавие – в лицето на най-новата му стихосбирка, представена с концерт на 28 априлий 2015г. в зала Рубаят на НДК.
ИВАН СТАНЧЕВ е роден в бунтовния град Панагюрище, но от години пребивава в столицата ни с най-мъдро име – майката София. Завършил е Българска филология в Шуменския университет, а впоследствие и Режисура в НАТФИЗ. Като член на журито участва в присъждането на Националните награди за литературна критика “Нешо Бончев”. Основател на фондация “Съкровищата на Панагерик”, която връчва ежегодно награди за творчески успехи.
През 1995г. е издадена новаторската му фотостихосбирка “Мед с привкус на тамян, или любов по време на СПИН”. Негови стихове са публикувани във вестници и списания, в сборници и алманаси, както и в електронните медии.
За себе си Иван Станчев споделя, че издирва и събира до ден днешен истории за личности и събития от миналото на България, които го зареждат освен бунтовно още и с философски размисли за съвремието ни, за хората, за света. На сърце му е да издаде готовите ръкописи на още три свои книги. Вълнува го идеята за съвместни спектакли. Иска да помага за проявата на многостранния български гений… И не – не би заминал за чужбина, защото мисията и отговорностите му са тук. “Аз чужди езици не зная, но зная за чуждите болки” – заключава афористично поетът пред “Зов Нюс”.
“От икебана дървесата ги боли” – името ни е добре познато днес с изпълнението на братя Неделчеви. По-малко са обаче хората, които знаят, че по същия текст е създадена и хорова музика – от Никола Вълчанов. Интересен социален акцент при хоровото изпълнение е, че скоро след инцидента в Япония то, от своя страна, бива подето във фейсбук като Реквием за загиналите при Фокушима.
Много неща се изписаха в социалните мрежи по повод песента на Деян Неделчев “От икебана дървесата ги боли”, а и по адрес на текста също. Каква е историята на това стихотворение всъщност?
Здравейте! За първи път стихотворението беше публикувано навремето във в-к “Студентска трибуна” – някъде в края на 80-те години. Тогава Матей Константинов, водещ рубриката в “Студентска трибуна”, написа като специалист филолог неща за стихотворението, които бяха истина. Той говореше, че това е своеобразно уникално съдържание и форма, самият изказ бе, че “Иван Станчев не търси, той намира”. При излизане след това на първата ми книга “Дяволден”, работното й заглавие бе “От икебана дървесата ги боли”, но Георги Черников каза: “Не, Дяволден ще е – няма такава дума.” Както няма и такъв ден всъщност. И така остана заглавието. След излизането, Никола Вълчанов – тогава ученик още в музикалното училище в Стара Загора, и Деян Неделчев ми казаха, че по това стихотворение ще направят свои песни. Явно дарените хора разбират посланията в него. Както и децата. След като впоследствие се записаха композициите, при данданията в интернет с песента на Деян, по телевизията имаше интервюта с деца – те разбраха. Аз лично съм срещал на пътя и се изненадах всячески как едно дете прави забележка на майка си: “Мамо, не гази лалетата! От икебана ги боли.” Замръзнах! Значи децата – чистите, и даровитите хора им е леко да разбират посланието, а всичко друго е естествена реклама. Оттам много трудно ми стана да излезе настоящата ми книга, защото самата ми съвест, същността ми – не ми е все едно кой дава парите. Всеки с пари краде и лъже и народът слепчува, както сам се изразява. Разгеле, успях…
Цял съм кал и Иван.
Пия роса и от тичинките.
Отчет ще правя Горе! И сам!
Не съм задължен на никого.
Обичам ви всички!
Какво бихте казал на онези хора, които само се смеят и забавляват, без да са уловили дори малко от смисъла на стиха Ви за песента? Ако може да разясните за читателите поетичния образ, който реално влагате?
Самата поп-култура и цялото разнообразие вътре, музикантите ги наричат лек жанр. Но този – бих казал нелек – жанр прави достъпни посланията на поети и музиканти към повечето хора, към по-широката публика. Вече виждате, че ние от години живеем в суб-култура, суб-общество. Тая суб-култура ни поднася така наречената чалга.
“Чалга” по смисъла на думата значи надсвирване – съвсем не е онова, което наблюдаваме сега: посредственост и в еднообразни ритми, и в текст. И двете – и музиката, и текстовете в поп-фолка всъщност действат на първа-втора чакра и първосигналното възприятие. Действат на тези хора, които са млади души и тепърва трябва да минат през АБе-то на една или друга цивилизация, но се прераждат днес със 7 милиарда и кусур жители на планетата. Което е нормално – от тях не можеш да искаш да имат по-висша представа за любовта, да слушат мъдростта от старите и т.н. Добре е да разбираме цялото това развитие, което виждаме и в престъпността. Виждате какво прави човекът – властта и пари имащите диктуват. Диктуват какво? Суб-култура. Това е тяхната култура. Национални ценности рухват. Беднотия и мизерия навсякъде. Мамон и сатана тържествуват. За съжаление. Но понеже Космосът е хармония, това не е оправдание и всеки по пътя си. Според мен цивилизацията в този вид, въпреки Христовите послания, ще си отиде скоро, за да дойде с преродени други души, които да изнасят бъдещето на човечеството. Метафората на това “от икебана дървесата ги боли” включва изкуството за подреждане на цветя, но и цялото проявление в обществото, в социума на това да променяш някого без любов и знание. Това вече е насилие. Родителите се заблуждават, че могат да възпитат детето си – онова, което могат да го възпитат дали има и 30%, останалото си го носи с преражданията, натрупваното в предни животи. Иначе и децата възпитават родителите си.
ОТ ИКЕБАНА ДЪРВЕСАТА ГИ БОЛИ
.
Дърветата са сякаш икебана –
оазис тих
във ниското на шепите.
Сега при тях не мога да остана,
защото пих,
а красотата им ще сгрее слепите.
.
Дърветата напомнят за сираци.
Не ги вини,
че по небето пишат!
Със есен вятърът постла си –
ще зазими,
а после римите ще станат киша.
.
Дърветата са влажните клепачи.
Не мигат,
почне ли небето да сълзи.
Земята идва ù да се разплаче…
Но стига!
От икебана дървесата ги боли.
.
~ Иван Станчев
Не е ли ирония за стойността на съвременните “вкусове и нрави” това, че преди 15 години стихът Ви почти едновременно е музициран в поп вариант и в хорова версия, но се прочува десетилетие по-късно с ютуб изпълнението на двамата братя, и то преди всичко като забавление?!
Ще започна малко по-отдалече. Бяха готови песните – и хоровото изпълнение, и поп-вариантът. Преди идване на бума с популярността сънувам, че глас насън ми казва: “Обърни внимание на творчеството си.” След време пак глас: “Обърни внимание на творчеството и мисията си.” И така се случи, че пак ни се събраха съдбите с маестро Вълчанов – не че са се изпускали, но започнахме да посещаваме неделните литургии и църква. И точно след месец-два, на Стефанов ден, научих че стихотворението ми го има в интернет. И така. Пътят на съдбата, на Божия промисъл – трябваше да го има изпълнението на братя Неделчеви, за да направи впечатление тази суб-култура със сценичното поведение. Междувременно разбрах, че танцът на Деян се изучава в НАТФИЗ. Румяна, моя приятелница, каза: “Е, че ние така си танцувахме някога.” Тоест проявява се в някаква степен законът за отрицание на отрицанието.
Та междувременно се качи и хоровото изпълнение в интернет – изпълнение на студентски хор от Националната музикална академия “Панчо Владигеров”. (Виж в Ютуб изпълнение на каерен хор към БАН.) И започнах да го споделям, за да видят разнообразието и музикалната виталност на дарените. И дойде земетръсът и сакатлъците в Япония – Фукушима, и тогава сякаш естествено фейсбук потребителите го възприеха като Реквием за загиналите. Наскоро, преди премиерата на книгата ми, получих и благодарствено писмо от посланика на Япония у нас – той бил развълнуван от песента.
Обърнете внимание на медиите – ако пускат, пускат изпълнението на братя Неделчеви, защото то е по-живо по музика, действително. Една-две телевизии да са пускали хоровото изпълнение. От това може да съдите за ценностните системи и приоритетите в подбора на теми и естеството на темите у журналистите ни.
Често говорите за астрологични явления. На какви мисли навежда Плутон в Козирог – позицията, която съпътства момента на интернет-бума с песента на Деян? Искаме да надникнем, ако може, в психологията на явлението.
Аз съм Козирог, Деян е Козирог, България е Козирог и т.н. В този смисъл България с посланията си и песента тръгна… Белким хората – властимащите, разберат за какво става дума – че идват и обществени, и природни сакатлъци за Земята и човечеството. Плутон в Козирог прави точно промените в обществен план, в човешки и личностен също, в социума.
Прави впечатление, че в поетичния изказ на цялостното Ви творчество са вплетени често и множество “словеса” с особено архаично звучене. Как ги включихте в речника си, откъде черпите подобна изразност? Не е ли трудно в съвремието да се поддържа такава чудновата лексика?
Всъщност всеки човек носи и натрупва речниковия си багаж, за да се изкаже. Предполага се, че у хората на словото трябва да е по-богат. Аз не внасям умишлено нови или архаични думи – те идват, получава се в процеса на творческия излив. Искам да отбележа, че диалектното богатство, многообразието в българския народностен език – това е богатството, което трябва да захранва за бъдещето българския книжовен език, на чиято основа навремето е направен той. Така че е важно хората на словото, пишещите, да припомнят архаични думи, а ако им се дава – да правят и нови, да получават като мисловност и нови думи.
Аз много-много не обръщах внимание на това, но хора, четейки стихотворенията, ми казват “Станчев, абе ти имаш архаизми, имаш и неологизми” – както отбеляза на премиерата и актьорът Йордан Петков, че той самият намира в книгата толкова нови, непознати за него думи. Та това е и предназначението на писателя, на поета, на журналиста. Неслучайно наблягам на журналистите, защото журналистическият език при нас е опосредствен. Задачата на пишещите е да използват, да припомнят нови-стари думи на четящите. Така дядо Вазовият език ще се обогатява и човек ще може да се изразява и точно, и правилно, и богато. Българският език е чудноват език. Вижте как звучи “Азбучна молитва” – старобългарският език. Ами той бълбука-бълбука, музика – да слушаш и да се ненаслушаш. Вече вследствие на развоя на езика българският става от синтетичен в аналитичен и го има такъв, какъвто го говорим и пишем сега.
Така че народ, който е наследник на първата цивилизация в Евразия, на първото култивирано злато – днес съкровище, не може да бъде друг. ДНК-то на индоевропейците също тръгва от тук. След Ледниковия период тръгва и изниква като генотип и цивилизация, а след Потопа тукашното население и култура се разселва на Изток, на Запад, на Север, за да роди нови религии, нови култури, нови държави и пак да се върне тук.
В Ъ З К Р Е С Е Н И Е
или подир пепел от рози
.
Все срещам слънцей от рози.
Като вричане.
Небе и Земя тук се целуват.
Има пътища за пеша и коловози…
Теб обичам
сред градините райски до Тулово.
.
Ти имаш дъха на България
и ласката,
а аз съм влюбен хайдутин.
Хората учат из небесната ария
и бляскава е
съдбата ни подир света срутен.
.
Някъде там пъплят огньове.
Изгрев е.
И гюла влюбено диша.
Человекът, знам, е Богу шедьовър.
Помилуй ме!
Аз, на българица, така пиша.
.
И всяка чар е пепел от рози
в страдание
с уханието на земята ни багрена.
Аз пришпорих из Алтън Калофер
към Пирина
по чакръка на звездата Полярна.
.
Камбани в Долината на василевсите.
И е песенно,
и тръпнем из небесен мегдан.
Колчо, брате, видя ли невестата,
Възкресението
и сите българи заЕдно?!
.
Иван Станчев
Все пак за натрупването на тази лексика трябва да сте чел нещо – да четете такива неща. Откъде Ви идва?
Идва като натрупване от предни животи – богатите възприятия за едно, друго, трето… И самото естество на човека и жаждата му го карат да вижда точните думи, макар и стари, забравени… или да му се раждат нови. И оттам се получава един богат изказ в дадено творчество или писание. Така че от предни животи с възприятията улавя. А в интерес на истината аз много малко чета художествена литература. Не че не харесвам, но друго ми е интересно – животът, историческите, религиозните книги… Това ми е интересно – животът, общуването с хора… Много е важно. Оттам е живият кладенец-извор да виждаш архаични думи и мъдрости, формулировки, изрази, артистично присъствие. У панагюреца е в едно това – и изказ, и артистично проявление.
С какво светоусещане посягате към листа хартия обикновено? Какво извиква във Вас желанието да му дадете израз в стих – идея, настроение, споходила Ви мисъл?
Обикновено е интересен този въпрос и се задава. За мен човекът с дарба – творящият едно или друго изкуство, той си го носи като кълбо, плака, аура с цветове и рецептори за външния свят… и с ценностна система вътре. Друг е въпросът, че много творци лъжат – едно пишат, друго им е в живота. (Запомнете го това и се вглеждайте внимателно.) Та в тоя смисъл, при дадена благоприятна ситуация, настроение… отварят се рецептори, канали и се излива стихотворението. Или го мислиш, пишейки, и после може да редактираш. И имайте предвид… Всъщност знаете – и Орфей го е казал, че човек се оглежда в Небето, човек е частица Небе. “Онова, което е горе, е и долу” (Хермес). “Опознай себе си, за да познаеш боговете и Всемира“ (надписът на Делфийския храм). “Битието сътвори човека бъдещ Бог и бъдеща Вселена.” (Орфей) Това са постановки преди Христови. Затова ви казвам, че тази земя Ракхива не е случайна. Финикийците наричат нашата земя Ракхива – “небесна твърд”, “етерно пространство”.
Казвате в едно свое интервю, че не можете без “Всемира – Светата Троица”. Какво изразяват за Вас тези понятия?
Не искам да теоритезирам що е Света Троица – Отец, тоест Татко ни (хубаво е да си го казваме Татко ни), Бог Син и Светият Дух. Не само аз – всеки един човек, ще или не ще, е с това… В едно стихотворение – напоследък го писах, споменавам като фраза, че “Светият Дух тук е наместник на Бога, афиф е папата!” Папата не е никакъв наместник. Ето тук спекулация и обратната връзка с лошотията. Това е вид възгордяване, което в крайна сметка изтлява и се проявява като лоша карма за човечеството. Да ме извиняват – аз обичам всички религии, но Католицизмът е ерес, според Православието. А Бог е един – религии много. И власт и пари имащите спекулират с това. Виждаме последствията наоколо.
ЙОРДАН
.
Още брада време и пак тръгвам.
Бабинден е.
Жени уважават Y-хромозома.
Тело ми в пустош, духа ми пъргав.
Целуни ме!
Аз с вода Го кръстих – за да кръщава с огън!
.
Брада сплетох, одежди ми космени,
душа – София.
“Ти ли си, който трябва да дойде?” С Дан!
Чакам другар читав, другар с Космоса.
Сърце – столица.
Небето е вечност и голо – обичта на Йордан.
.
И с кръст, с друм към Разпятие…
Ясно как!
И ясно защо цъфтеше всичко!
Светият Дух тук е наместник на Майстора –
афиф е папата!
А Джордан рисува. Обича. И гледа на билки.
.
Другото е – осъзнай си кармата!
Дъгата е
Договор между Татко ни и човека.
Въпросите – отговор към себе си в Програмата:
като гатанка,
акцент в шара, знаци по пътя… И во века.
.
~ Иван Станчев
България или Русия за теб притежава духовната субстанция, която ще изведе в живот една нова духовна култура, каквато окултните знания предвещават? Поставяме Русия във въпроса, тъй като наблюдаваме днес наличен пиетет към славянството, в който българското сякаш се губи, но културолози като акад. Дмитрий Лихачов или проф. Хари Салман изрично акцентират върху България в тезата за извор на дух и култура – както в миналото, така и за в бъдеще. Какво е Вашето мнение по темата?
Пак по политически причини се съпоставя ЦСКА с ЛЕВСКИ, Русия със Запада. Не съм първият, който го е казал – българското е бъдещето. От тук, от Ракхива е тръгвало и ще тръгва винаги новото за света – и като духовност, и като знание, и като генотип. Бъдещата Шеста коренна раса вече е тръгнала оттук – българите трябва да знаят това! Трябва да чуете “Господ е българин” по музика на Деян Неделчев. Бях в Родопите, Сърница, да пиша книгата – Родопите, земята на богове, музи и хора, забележете. Първата нощ Деян ми звъни от Канарите: “Иване, има музика за Господ е българин…” И Небето ни целува! Та там се казва, поантата: “ДНК оттука е, Ракхива, поличбите… Господ е българин… и Леонардо да Винчи…” Защо? Защото ДНК-то на тосканците е мотамо с ДНК на българите. Флоренция като столица и после градчето Винчи е в Тоскана, а до него има село Бугри. А Винча в Средновековието е имало на Балканите в Западна България (сега сръбско). Тоест допълнително преселение на българи. Ами това е генотип! Генотип, който ще роди гениалност, какъвто е Леонардо да Винчи – многообразието на човешкия творчески излив. Е това е българинът! Тук е и метафората. Да знаят хората! Хората не знаят…
ГОСПОД Е БЪЛГАРИН
.
Тътнат стъпките на дякон Василия.
Иде времето за сетна промяна.
С бавни и търпеливи усилия
Небето сълзи по стръковете на дряна.
.
Аз заплаках, че много дойде ми…
ЧЕ ОМАСКАРИХА ДУШИТЕ НА ХОРАТА!
Господи, толкова ти споделях…
Защо грознеем насред небосвода?
.
И са предречени чисти сияния.
Преди туй ще се чувствам самичък.
Сега истината е пяна и камък
и България е скелет от личности.
.
Тук са стъпили бъдни прозрения!
НАРОДЕ, ОСМИСЛИ БОЖИЯ ИЗКАЗ!
Тая земя крепи Мироздание…
Надарена за чудо – за чудо и приказ.
.
А българите са пантеони от личности.
Звездят, цъфтят и тътнат на всеки изгрев.
ДНК оттука е, Ракхива, поличбите…
Господ е българин… и Леонардо да Винчи…
.
~ Иван СТАНЧЕВ
Интервю на Ралица Благовестова с Иван Станчев
за “Цветове от аурата на България”
Фотографии: Александра Вали
КЪМ ЦВЕТОВЕ ОТ АУРАТА НА БЪЛГАРИЯ
