Home FREE VISION МЕДИЯ СТАТИИ ИЗКУСТВО Любовта към човека е най-важното в света

Любовта към човека е най-важното в света

Любовта към човека е най-важното в света
0

For English version click HERE.

Интервю с Николо Коцев на Ралица Благовестова
за “Цветове от аурата на България
Фотографии:
Александра Вали

Забелязали ли сте как понякога е нужен определен човек, към чиито възприятия е отворена собствената ви врата, за да ви отведе той и в територии, които допреди това не сте забелязвали специално и не са влизали в сферата на любимите ви и дълбоко оценявани неща? За мен такъв случай на отворена чрез другиго врата към личността и творчеството на някого бе навремето Екзюпери (не този от “Малкият принц”, а онзи от “Земя на хората” например), а в скоро време преоткрих така Николо Паганини. Колкото и да обичам Моцарт, Бах или отделни произведения на много други композитори, Паганини винаги е бил един от онези, към които ми е липсвало ключето. До появата на Дейвид Гарет в полезрението ми – на виртуоза цигулар, превъплътил се в неговия образ за филма “Цигулар на дявола”, който отключи възприятията ми за изкуството на този творец и за него самия като човек. Допреди това в съзнанието ми битуваше само клишето на сензацията и показността, витаещи около името на Паганини. Не виждах болката в израстването му като цигулар, не виждах задълбочения новатор, нито красотата в музиката му (извън нарочната техничност), която силно ме докосна. Бях пропуснала дори нещо, което по принцип винаги ме впечатлява – специфичната линия на магийна мистика, присъстваща в живота на виртуоза-композитор от 19-тото столетие.
Но какво общо има всичко това с Николо Коцев и неговият “Нострадамус”? Може би нищо, освен имената и това, че по някакъв ирационален начин Паганини от своя страна се оказва този, който ми отключи специфики от облика на твореца Коцев. Защото въпреки че още преди години съм забелязала Николо в телевизионно интервю, изкуството му едва сега ми се разкрива и красиво разцъфтява с устойчивата сериозност и дълбочина на истински открояващо се постижение. Времето ще си каже думата, но личното ми убеждение е, че Николо Коцев е осигурил вече своето място сред избраниците му със стойността на даваното. Класика и рок – традиция и съвремие в едно – не е ли завладяващо?! Oсобено, когато става въпрос за качества и класа, каквито не само рок операта “Нострадамус” на маестро Коцев притежава, но и изкуството му като цяло. Ако все още не сте – препоръчвам да се запознаете! А сега нека дадем думата на маестрото да ни въведе малко по-отблизо в света си.

Защо точно Нострадамус – какво Ви вдъхнови и насочи да пресъздадете в музика именно неговата история?
Когото реших да създам рок опера – мащабно произведение, исках то да бъде сериозно и да има бъдеще, исках да има перспектива, исках да има шанс да бъде забелязано. Ако бях направил операта по сюжет, базиран по живота на някой локален герой – творец или известен човек, то тази опера щеше да бъде адекватна само за мястото, откъдето идва този човек. Нострадамус е познат в целия свят и по този начин осигурих една универсалност на проекта, заедно с факта, че е написан оригинално на английски език.

Има ли някакво специално послание операта “Нострадамус”? Нещо специфично, което сте открил или осъзнал в пътя на ясновидеца и искате конкретно да подчертаете?
Нострадамус е прекарал трагичния си живот в стремеж да помага на хората, които е лекувал, макар че това е криело много сериозна опасност за него. Той е рискувал живота си, за да може да помага на другите. Още повече, че и начинът, по който той лекувал, е бил доста критикуван от неговите колеги и от Инквизицията. Според мен посланието тук е, че любовта към човека е най-важното в света и всеки трябва да направи всичко възможно, за да дава тази любов. Защото най-силната енергия, която получаваме – двигателят на този свят, според мен, е любовта към ближния, към хората.

Линията на магийността продължава и в следващата Ви рок опера “Дракония”. Какъв е сюжетът там?
За да ви разкажа сюжета на следващата ми рок опера ще ни трябва едно много дълго интервю, но принципно тя възпитава добродетели, възпитава ценностна система. Накратко става въпрос за един млад човек, който тръгва да търси любимата си и условието е много жестоко – той трябва да събере всичкото злато на света, за да може да я намери. Тя от своя страна е омагьосана като малка да бъде сляпа към всичко зло, лошо, покварено, похотливо и т.н. И докато търси всичкото това злато на света, той забравя за какво е тръгнал и от добър млад човек се превръща в един алчен господар… Накрая я намира, но тя не може да го види, защото той вече не е добрият себе си, а е станал зъл. покварен и алчен.

И? Какъв е краят? Защото не ни харесва такъв завършек! :-)
Краят няма да ви кажа какъв е, защото трябва да дойдете на представление, за да го видите :-)

Добре, вече ни заинтригувахте :-) Кръстен сте на Николо Паганини, но освен музиката като личен път, се наблюдава и друга интересна ваша връзка с него – ореолът на загадъчност и мистика, присъстващи в живота на виртуоза буквално по рождение[1], с очевидния Ви интерес към “свръхестественото и необяснимото”. Как и кога се прояви тази склонност, имате ли ясни спомени?
Още като дете си спомням, че в някакъв български вестник имаше една рисувана поредица за Коперник, която аз събирах толкова старателно в един малък албум. Изрязвах си нещата от вестника и си ги лепях вътре в албума, защото исках да събера цялата история. За мен това беше нещо изключително интересно, беше като някаква ценност. И когато ми дойде идеята впоследствие да направя рок опера, като че ли веднага ми светна името на Нострадамус в съзнанието, защото такива хора за мен са много интересни и дават сериозни възможности за пресъздаване с музикални изразни средства. Естествено, сюжетът трябва да бъде много богат, интересен… да има драма, за да се получи и хубава музика.

А присъстват ли в живота Ви интересни синхроничности, съвпадения, впечатляващи стечения на обстоятелства?
Спомням си два случая, които граничат със свръхестественото. Първият от тях е свързан конкретно с операта “Нострадамус”. След като бях записал Алана Майлс в моето студио на финландския остров, на който живеех, тя ме свърза с една друга канадска певица, която изпълнява другата роля – Сас Джордан. Отидох в Канада да я запиша, защото тя имаше малко дете и не можеше да пътува (всички останали певци идваха при мен на острова). Нейната роля беше на Катерина де Медичи. Когато отидох да я запиша, пристигнах в хотела, който беше реконструкция на стара мелница. Нямаше телевизор, нямаше нищо в стаята, с което да си запълня времето и се чудех какво да правя, понеже не можех да заспя. Тръгнах да търся нещо за четене, но и това нямаше – освен Библията в стаята намерих само една енциклопедия. Реших да чета енциклопедията и я отворих точно на страницата за Катерина де Медичи. Една огромна книга и точно на тази страница отварям – ролята, която бях дошъл да запиша в Канада.
Другият случай беше свързан с една класическа, традиционна опера, която ми беше възложено да напиша във Финландия. Казва се “Джоел”.[2] Възложена ми бе поради факта, че композиторът, който се беше наел със задачата да я напише, почина неочаквано. Свързах се с хората, които обявиха тогава, че имат проблем и им предложих да напиша музиката. Те чуха мои творби и ми я повериха. И имаше един такъв момент, че композиторът, с който е било решено да се реализира проекта, беше написал няколко такта за един химн на мястото, където живеех във Финландия. Организаторите искаха химнът да бъде включен към операта в знак на своеобразен израз на уважение. Казаха ми: “Това е единственото, което имаме от него.” И понеже искаха откъсът да се ползва като химн на града, аз се наех да довърша това негово произведение, от което имах само няколко такта във вид на скица. Започнах. Имах една работна лампа, на която крушката спираше доста често, ей така от само себе си. Този ден беше спряла. Спомням си, че работех по въпросната скица и в един момент стигнах до място, където можех да избера две възможности за хармонизация на мелодията. Тогава мислих, мислих и накрая си казах: “Добре… Струва ми се, че той би искал да избера ето това решение.” В момента, в който го реших в главата си, лампата светна :-) Това, според мен, беше знак от отвъдното, че да – това е правилното решение. И просто ползвах този начин като продължение.

nikolo-lampata

Много хубаво… :-) А как идва при Вас музиката – как се събуждат музикалните идеи?
Това е много трудно да се обясни, защото музикалните идеи идват по най-неочаквано време на най-неочаквани места и по най-неочаквани причини. В света има и толкова много създадена музика, че е почти невъзможно да се напише нещо, което е съвсем уникално и истински ново, което да принадлежи на един композитор. Ние обменяме идеи и просто ги ползваме по различни начини и ги обличаме в различни дрехи. Вярно е, че имам проблясъци с дадени музикални теми, понякога пиша на салфетки в къщи… Когато работя по голям проект съм помолил съпругата си Дона да не ми пипа листчетата, защото имам листчета и химикалки из цялата къща. Така успявам да записвам идеи в момента, в който идват. Понякога ставам от леглото да запиша идея, която ми е дошла насън и т.н. Сложно е, но важното е, че идеи идват.

Говорим обичайно за музиката, но кой пише текстовете на оперите Ви или на отделните песни?
Смея да кажа, че и сам пиша добри текстове, но предпочитам да оставям тази работа на певците, защото според мен текстът, писан от самия певец, се пее с повече сърце. Иначе имам няколко много сполучливи български текста, които си харесвам – “Светецът” е почти изцяло мой, Болка е изцяло, Глупакът, Горчива река

А оперните либрета?
Участвам в либретото на “Нострадамус”, но повече като съветник. Текстовете са си на певците, както казах, но в много от случаите, когато има някакъв проблем, се опитвам да помогна. Уговорката ми беше те да си получат кредит за текстовете – авторството да си е тяхно, и никога не съм си отбелязвал коя възприета идея е моя. Иначе общият сюжетен разказ е мой, защото трябваше да събирам информацията за самата история.
“Джоел”, от друга страна, е по либрето на един виден фински професор, който за жалост ни напусна преди няколко месеца. “Дракония” още няма либрето – създал съм само сюжетната линия, по която ще бъде написано либретото.

Как съвместявате класическото си музикално образование с любовта си към рока? Помага ли или пречи едното на другото? В смисъл, не се ли посреща с недоверие и от двата “лагера” подобно прекрачване на границите между жанровете?
Между хората, за които съм известен като рок музикант, винаги има едно учудване как мога да бъда класически музикант. А тези, които ме знаят като класически музикант, винаги се учудват как може да съм такъв рокаджия. Според мен е нормално да има учудване как може един човек да съчетае такива умения и енергия да работи по така разнородни проекти, но на мен класическото образование винаги ми е помагало[3] – дава стабилна основа и всичко онова, което се случва около един музикант, става обяснимо. Има хора, които не могат да четат ноти – дори страхотни композитори има, които работят по слух. Но класическото образование естествено помага – без него например никога не бих могъл да напиша “Нострадамус”.

Имате и втора класическа опера? Как се роди отново такъв голям проект?
Да, но всъщност засега не съм имал щастието да я реализирам в сценична постановка. Беше написана, защото имаше един много хубав сценарий. Имаше идея и желание да се започне инициативата, но засега произведението стои встрани, защото няма финансова мощ, за да се реализира. Сюжетът е отново локален, финландски. Става въпрос за един много известен ветроход, който потъва поради трагична капитанска грешка. Този кораб е гордостта на флотата на един голям търговец от острова. Има и любовна история… Интересен сюжет, който би могъл да стане доста успешен в сценична реализация.

Всъщност в съвремието ни създаването на подобни нови музикални предизвикателства като цели опери не е ли вид изключение? Свикнали сме оперите да са писани някога и до там.
Животът на една модерна опера често е твърде кратък, да. Обикновено се създават по определен повод и при вече съществуващ бюджет – играят се във връзка с повода за създаването им, след което изпадат в забвение.
Моята “Джоел” бе написана точно така по повод и с готов бюджет. Игра се с голям успех девет пъти, но за щастие не изпадна в забвение – преди няколко месеца бе изпълнена отново, макар и в концертен вариант. Сега има интерес от едно оперно дружество в Норвегия да открием техния Оперен фестивал с “Джоел” догодина. Надявам се, че това ще се случи. Няма по-голямо признание за автора от това неговото произведение да живее собствен живот.
Колкото до “Нострадамус”, тази постановка би била абсолютно невъзможна без съдействието на Русенска опера и фондация “Пчелен кошер”, която застана много силно финансово зад гърба ни. Директорът Иван Сариев е меценат, покровител на изкуството и патрон може би на моето изкуство, защото той финансира не само тази ми творба, и аз съм много щастлив, че имах възможност да се запозная с такъв човек. В спектакъла сега участват 115 души. Не може толкова хора просто да се грабнат и да решат да си правят нещо. Трябва да има организация, трябва финансов гръб, трябва някой да поеме евентуални рискове за загуба и т.н. Изкуството ни не е Лепа Брена, не е Слави Трифонов и за нас нещата са малко по-сложни, защото ние трябва да сме абсолютно сигурни, че като отидем някъде и си направим финансовите сметки, те ще излязат. Но от това, което виждам и чувам, ентусиазмът е налице и мисля, че ще има нови представления другаде в България. (Вече са обявени дати за представления през 2017 г. във Велико Търново, Пловдив и София: виж Трейлър)

3-IMG 9963
« 3 на 66 »

Живял сте дълги години във Финландия. Какви са Ви наблюденията – какво положително можем да вземем от там като вид приложност в някаква сфера? Нещо, което Ви харесва, а при нас липсва и можем да ползваме като пример?
Най-положителното е, че има организации, както и самото правителство, които днес отделят огромни ресурси за запазване на културата на народа там. Това са хора, които целенасочено работят за запазване на културата и езика си. Грижат се за артистите си да бъдат реализирани – да имат работа, да имат средства, да се чувстват добре и т.н. Нещо, от което дори аз, като финландски гражданин, съм се възползвал, защото съм получавал стипендии за създаване на творби. Много сериозно ценят артистите си и не жалят средства, за да им създават условия за работа.

За образователната система там какво бихте казал от личните си впечатления?
За образованието не искам да говоря, защото според мен то не е най-доброто в света и въобще не може да се сравни с това, което ние имахме тук… Според мен са на абсолютно грешен път и в момента възпитават хора, които няма да могат да имат обща култура, няма да бъдат ерудити и които няма да могат да се изправят редом до един българин с неговото образование на същата възраст.

Защото им е по-свободна и либерална системата с възможности сами децата да си избират какво и колко да учат?
Бил съм учител във финландско основно училище и без да навлизам в детайли, знам за какво говоря. Това, което се говори в България, че финландското образование е световен образец, е абсолютна грешка. Всичко е базирано на някакви показни класове с показни учители. Знаете при нас как беше показният час – “другарката” казва кои ще говорят, защото са отличници. Идват някакви хора и се прави представление уж, че става всичко естествено, но не е така. Първо, че децата знаят какво ще бъдат попитани, второ – те са най-добрите в класа. Оценяването на финландското образование се прави на базата на точно такива неща – показно. Дано в България не бъде въведена никога финландската система на образование.

Това е интересно като гледна точка :-) От общочовешките културни приноси Вас лично какво Ви привлича – било в музика, литература, науки? Като ценности, като любими вдъхновяващи неща, личности, важни примери – подобно на случая с Коперник от детството Ви?
Обичам и уважавам постиженията на Човека, каквито и да са те. Според мен науката, културата и изкуството са най-важни за всеки себеуважаващ се народ. Не е възможно нация, която не цени тези неща, да просперира. Когато вече има създадена добра почва за развитие на талантите в тези области, с дейността си те обогатяват социалната среда по хиляди различни начини. Духовно обогатеният човек развива по-висша ценностна система, по-възприемчив е към реализиране на по-висши цели и изпитва нужда от по-нататъшно усъвършенстване. Реализираните и възвишени хора пък развиват качества като милосърдие, благотворителност и най-вече любов към ближния. А любовта е най-важна – Светът се крепи на нея. Не на парите, омразата и войната.

А от българските достижения на дух и култура какво Ви се откроява?
Винаги съм се гордеел с някои моменти от историята на България – например династията на Асеневци и Второто българско царство, когато границите ни са се разпростирали на три морета. Гордея се с нашите оперни певци и класически инструменталисти. Много от известните симфонични оркестри по света имат български концертмайстори. Много са хората, които славят България. Изобщо България има много, много, много талант. Това, което обаче пречи страшно много на българите днес, е оплакването от условията и чакането някой да им финансира това, което правят. Мога да ви кажа, че една звезда, която свети достатъчно ярко, никога не би останала незабелязана. Лошото сега е, че най-големият враг на талантливия артист е некадърният му колега, който постоянно е в някаква трескава борба за надмощие, за място, за проекти, за финансиране… без хората да си дават сметка, че такова нещо като спонсорство “просто ей така” в чужбина няма. Там всеки работи, плюе кръв, с пот на челото се труди, за да може да достигне до някаква изява. Мога да ви кажа например, че един от чуждестранните изпълнители в спектакъла на “Нострадамус” работи без хонорар, само за да може да бъде на тази сцена. Като пример го давам за да покажа, че в чужбина хората първо трябва се докажат и ако могат да го направят, всичко изведнъж става много лесно и вратите пред тях започват да се отварят сами.

Тоест налице е принципът “да дадеш” от себе си най-напред преди да търсиш да получиш?
Естествено. Колкото и пари да ми платите, няма да започна да рисувам като Леонардо Да Винчи :-) Не познавам велик артист, който е станал такъв поради факта, че някой му е платил, за да стане велик. Първо са талантът и работата. После идва признанието.

Но все пак споменахте, че във Финландия се отделят сериозни средства за подпомагане на културата? Или това са възможности след като вече човекът се е доказал?
Разбира се. Има комитети от специално избрани личности, които след дебати решават кого да спонсорират с наличния бюджет. Именно тук тежи на мястото си примерът, който дадох. Тези, които са показали талант и резултат, ще получат възнаграждение и възможност да създават още достойни неща. Тази политика вече започва плахо да повдига глава и в България, но сме още далеч от истината…

Има ли нещо особено интересно, което научихте за българската история или за отделни исторически личности, във връзка с работата си по проекта “Асеневци”?
Много неща научих, интересни детайли, различни версии за това, което се е случило. Определено бях обогатен след изучаване на събитията. Сега знам много повече по въпроса :-) Въобще създаването на “Асеневци”[4] ми достави огромно удоволствие. Надявам се да участвам в още подобни проекти.

1-TodorAngeliev-Assen&Peter
« 1 на 4 »

Художник: Тодор Ангелиев

Оптимист ли сте, че може да доживеем да сме свидетели на сериозни положителни социални промени у нас?
Ако не бях оптимист, нямаше да се върна да живея в България – щях да си остана в чужбина, където бях в продължение на 25 години. Финландски гражданин съм и ако искам, мога да остана там, да се пенсионирам “щастлив” и т.н. Обаче аз не съм човек за Финландия – аз съм човек за България. Затова си дойдох преди 5-6 години обратно тук и започнах да правя това, което трябва, пък да става каквото ще :-)

_________________________

[1] Роден е на ул. “Черна котка”, което подклажда темата за “дяволския цигулар”, но по-впечатляващото е, че и двамата му родители изявяват в някаква степен дарбата да гадаят и предсказват, а майка му е описвана като силно религиозна жена, която искрено вярва в бъдещите успехи на сина си и сънува в тази връзка пророчески сънища. – Б. ред.
[2] Операта е поръчана във връзка с откриването на нов оперен театър на островния архипелаг Оланд, град Мариехам. Сюжетът пресъздава живота на непризнатия и неоценен приживе местен художник и писател от началото на 20-ти век – Джоел Петерсън, който почива едва 45-годишен след нервен срив. Спектакълът се поставя през 2009 г. с изключителен успех в девет представления – при препълнени зали и с нестихващи овации, според съобщения на местната преса. На премиерата присъства финландската президентка Тарйа Халонен, също много представители на местната власт, както и българският посланик в Хелзинки. – Б. ред.
[4] Николо Коцев е роден и израства в семейство на музиканти. Майка му е музикален ръководител и оперетна певица, като освен това свири на акордеон и китара. Баща му е кларнетист и саксофонист. Дядо му и брат му цигулари. Той самият започва да свири на цигулка от 5-годишен, а от около 11 и на китара, като още преди това е вече влюбен в този инструмент. В годините насетне се развива паралелно в симфоничната и рок музиката. Завършва музикалното училище в Стара Загора. Магистър по музика в София, като впоследствие защитава дори докторантура по музикознание и музикални изкуства. – Б. ред.
[5] Николо Коцев за БГНЕС: “Инициативата за новия спектакъл “Звук и светлина” (наречен в случая “Асеневци”) идва от кмета на Велико Търново – Даниел Панов. Беше взето решението новият спектакъл да бъде направен изцяло върху историята на Второто българско царство – династията на Асеневци. Сценарият беше оформен така, че в рамките на 17 и половина минути да съберем цялото величие на Второто царство с възход на книжнината, на Църквата, на занаятите, на изкуството и т.н. Стана ясно, че произведението трябва да бъде записано с голям симфоничен оркестър и с голям хор. Това, което е особено интересно за този проект е, че в процеса на работата се избистри и идеята към музиката да се направи един мултимедиен филм, който да дава информацията в текст на слушателите. Тоест става вече друга форма на изкуство и това произведение ще може да бъде изпълнявано понякога не само като светлинно-музикалното шоу “Звук и светлина” на Царевец, но и като една прожекция на 17-18 минутен филм на именития ни режисьор Румен Ганев с художествени изображения, нарисувани специално по сценария и с много високо качество. Зрителите на произведението ще могат вече да прочетат самия сценарий и да си визуализират събитията. Това според мен създава предпоставка за реализирането дори на един съвсем нов туристически продукт като DVD и предлага една нова форма на реализация на спектакъла – като прожекция на изключително информативен, художествено-изобразителен и възпитателен филм, интересен за туристите, който може да се ползва и по училищата.”

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)