Kласическият рецитал под знака на свещеното 13
For English version click HERE.
Точно на 31 май 2016, в Бон – зала Бетовен, бе последната – 13-та, спирка от турнето на Дейвид Гарет и Жулиен Куентин, както Жулиен сам обявява на официалната си фейсбук страница.[1] От Зарбрюкен, през Мюнхен, Щутгард, Берлин, Хамбург, Фрайбург и дори Париж публиката възторжено приветства изпълнението на своите любимци в класическа програма, включваща виртуозни образци от Мелитън, Дворжак, Прокофиев, Чайковски, Римски-Корсаков, Крайслер и т.н. Какво споделя Дейвид с публиката си за всяко следващо произведение на сцената за мене си остава тайна, скрита зад езиковата бариера на родния му немски. Моето лично откритие обаче се оказа “Танцът на таласъмите” от Базини – ново попълнение в листата ми с най-любими – в цигулковата интерпретация на Дейвид… С това последно произведение от програмата, в сърцето ми завинаги се запечата споменът за прекрасния и неочакван подарък от съдбата – билет за рецитала на Дейвид и Жулиен в Берлин, 16 май 2016, една от спирките на споменатото турне. Но нека да разкажа…
Да, синхроничността по Юнгиански безспорно въодушевява, независимо от посланието, което ни донася. Дали ще ни хареса или не, е въпрос на лично възприятие, но винаги е белег за изява на енергии в действие – с елемент на случваща се неизбежност. И както много бързо забелязах, случаят с този магичен откъс от земната реалност – рециталът на Дейвид Гарет и Жулиен Куентин, определено е белязан от енергиите на “фаталното” 13. Числото на Мъдростта – кръстният път на България, по-скоро бихме казали. Фатално, защото е взискателно. Нужна е солидна изработеност, за да се понесе… Обърнах на това число внимание, когато с учудване установих колко бързо се развиват някои неща. От момента, в който за първи път видях видео с изпълнение на Гарет (бе ми изпратено специално с идеята да проуча изпълнителя), до концерта му в Берлин – спирка от споменатото турне, щяха да са изминали точно 13 дни. Концерт, за който изобщо си нямах на представа буквално дни преди събитието. Просто, така или иначе, от видео на видео интересът ми към музикалното явление в негово лице се бе събудил[2] и тъй като в българското медийно пространство за този изпълнител няма много информации, преведох от английски една пресконференция с него от Италия (Генуа), посветена на филма му за Паганини, тъй като ме впечатлиха определени нюанси от погледа му по тематиката.
И ето че споделянето на преводното интервю ми донесе билета за Берлин – от почитател, който се оказвал в невъзможност да отиде… Така, в петък 13-ти, хаха (не е шега, но и това чак впоследствие го забелязах), изпратихме до мениджмънта на артиста запитване за акредитация да снимаме в залата на Берлинската филхармония, с молба да вземем освен това ВИДЕО-интервю от Дейвид Гарет, докато сме в Германия. Трябва да сме били луди в наглостта си, предполагам Но невинни – просто екстремни обстоятелства 😉 Бяхме аз и Александра Вали – тя, за да снима (за наше щастие това поне ни разрешиха). Е, стъпили вече на немска почва посмекчихме, разбира се, завишените очаквания. Решихме, че можем само да се представим в крайна сметка на тур мениджъра Йорг Коленбройх, с когото нашият ПР бе успял да се свърже междувременно по телефона, и така да уговорим възможност за писмено интервю с Дейвид, ако не друго. Точно това и сторихме… А междувременно 13-ките валяха почти на всяка крачка. Не бих седнала да изброявам всичко, ако ще дори защото вече подробности не помня, но… Например, загледах се случайно в ситните букви по билета си и видях, че е бил закупен на 13 ноември 2015. Тогава се сетих за разказа на почитателя, предоставил ми билета, че е видял за първи път Дейвид Гарет на класически концерт две години по-рано – 13 май 2014, в същата тази Берлинска филхармония. За да ни мине по-бързо времето отидохме преди концерта на кино. А когато си погледнах билета, за да видя къде ще сядам, с огромен кегел насреща ми се мъдреше указано мястото 13 :))) Същият този дълъг ден открих с изненада и че любимото ми от вече много време поп-активистко видео на Rock Mafia – Fly or Die е пуснато с официално прес-съобщение на 13 август 2013 година и песента е част от саундтрака на FIFA13…
И така, първото интервю с Дейвид Гарет за България е вече в ръцете на Господ, на мениджмънта на звездата и на самия него, естествено. Ние можем само смирено да очакваме какво ще решат всички те, за да го реши в крайна сметка и съдбата
А историята около това белязано от енергиите на 13-ката турне все още има отзвуците си около нас в пространството, но нека да завършим с хубавите думи на неочакваният благодетел за Берлин – Дора Недкова, която е се завърна от концерта на двамата изпълнители в Париж, споделяйки в следните редове възторга си:
Една цигулка и едно пиано! Дейвид Гарет и Жулиен Куентин…
“Саундтракът на живота ми”, прошепнато с много обич от Дейвид… Никога думите няма да могат да опишат чувствата и емоциите, напиращите сълзи от щастие, радостта и полета на духа. Омагьосващата цигулка на този невероятен цигулар, акомпанирана от прекрасното пиано, ни понесе с толкова много обич някъде другаде – в друго измерение и пространство. Сякаш Вселената се отвори и засияха хиляди слънца… Музиката е радост! Или “Музиката измива от душата ни прахта на ежедневното живеене” – както туитва преди година Дейвид Гарет.
_________________________
Автор: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА
Фотографии: Александра Вали, Дора Недкова
Още снимки ТУК
____________________________
[1] Турнето включва единадесет концерта в Германия и измежду тях още два във Франция.
[2] По не една причина, но нека споменем основната – Моцарт и Металика в едно, което си е цяла отделна история… И произведения като Vivaldi vs Vertigo, Rock Prelude, Furious и т.н. – перфектна Иновация !