Интервю на Ралица Благовестова с Явор Гънчев* за сп. “Ентусиаст” 3/2009
Видео: Представяне на основния екип на школата и уменията им
Фотографии: www.baga-tur.com
* Явор Гънчев е съръководител на българска бойна “Школа за оцеляване БАГАТУР”
Каква потребност роди и как се реализира вашата школа БАГАТУР в духа на древната българска военна традиция?
Допреди седем години, когато беше създадена БАГАТУР, а така или иначе и до този момент, нямаше българска организация, която да замести онези изчезнали, организирани движения като пионерското, чавдарското, предвоенното дело. След смяната на режимите изчезнаха тези движения и не се появи друга организация, която да занимава децата успоредно с духовното, интелектуалното и физическото изграждане. Появиха се много чужди организации, които навлязоха от Изтока или от Запада – от рода на източните бойни стилове, от рода на клубове, дори секти – които да запълнят нишата от изчезването на организираните движения, занимаващи по някакъв начин децата с нещо полезно.
Естествено, като всяко нещо, създаването на такава една организация е трудно – освен това трябваше да се борим с нихилистичното отношение на българите към българските неща. Борбата продължава и до днес, но вече все повече са хората, които са минали през някакво обучение в БАГАТУР, които са се докоснали по някакъв начин до заниманията и виждат, че това дава много неща на детето, на младежа, на юношата – ако щеш и на възрастните хора. Дава им неща, които те са чели предимно по книги, по исторически сборници, виждали са ги на картинки, но да се докоснат до тях, да се занимават с дисциплини от рода на езда, стрелба с традиционния рефлексен лък, реален сблъсък в някакви игри или спаринг вариант на двубой – това са неща, които изграждат реално.
Какво означава всъщност нейното название БАГАТУР? И защо “школа за оцеляване” – не е ли по-скоро духовно възраждане и вид будителство това, което вършите като мисия с обученията и дейностите, давани и развивани чрез нея?
БАГАТУР като дума е синоним на японския самурай, на британския рицар, на френския мускетар – това е българската дума за израснал в йерархията, изградил себе си и отдаден на делото си войн. Багатурите са били най-сериозните войни в българската военна йерархия. Освен това терминът служи за означаване на отделна бойна единица. БАГАТУР е също и свещеният меч на българите, за който много малко хора знаят. Британия си има своя приказка за меча Ескалибур, българите също имат такава легенда за меча БАГАТУР, който се е предавал през вековете, който е изкован от парче метеорит – камък, паднал от небето на земята – като за неговото изковаване са се били събрали предводителите на Културните раси, от които е съставен българският род. Това е една дълга легенда, която създателят на школата ни Райчо Гънчев се е заел да изрови и пренапише като приключенски роман, като комикс за малките, да я пресъздадем и във филмов вариант…
БАГАТУР за нас е младежка организация, чиято цел е да възстанови ценностната система и методиката за работа на старите българи с техните деца. Това става чрез изучаването на поредица от дисциплини. Освен това БАГАТУР ние го възприемаме като синоним на идеята за възстановяване на изконно българските ценности и популяризирането им сред младежта чрез съвременните форми за представяне като видео, итернет, илюстровани книжки, снимки…
А защо за оцеляване? Ние го възприемаме в широкия смисъл – от това например как да оцелееш на улицата в двубой, или в училище, тоест “ти” като индивид, до оцеляване на българския ген, оцеляването ни като нация. Да не забравим българското у нас. Това българско именно ние искаме да го извадим на показ и да го представим в достъпна форма основно за децата, младежите, юношите.
Откъде черпите знанията, които предавате на включващите се в заниманията на школата?
От исторически източници, книги, сборници, но най-вече от пътешествията на багатурът Райчо Гънчев по източните земи. Той в течение на години обикаля земите, които се смята, че са обитавали прабългарите – районите на Алтай, Кавказ, планината Тян Шан, Памир, Хиндокус, Кергизия… Той ги е обикалял всичките тези места като всяка година минава определен маршрут, по който се смята, че българите са минали. Обикаля на кон и се среща с хора, които действително могат да кажат нещо по нашата история.
Каква е преобладаващата възраст и приблизителна численост на обучаващите се в школата?
Така е структурирана организацията на школата БАГАТУР, че има форма на редовно членство – включва хора, занимаващи се редовно, на клубен принцип, два-три пъти в седмицата, където има изградена структура на БАГАТУР. Такава официална и действаща напълно във всички направления структура е изградената в Стара Загора. Това са около 40-50 човека от всички възрастови групи, но ние сме насочени основно към подрастващите, както по-напред подчертах. Обхващаме децата още от детската градина (горните групи), предучилищната… до крайните училищни класове. Към тях е насочено обучението. Младежите над двайсет години вече, това е, както го наричаме, “острието на БАГАТУР” – дейните хора. Това са хората, които изнасят спектакли, които се занимават пряко като актьори, каскадьори във филмите, които представят БАГАТУР… тези, които вървят напред. А вече самото пък “острие” трябва да бъде насочвано от някой и това са възрастните, зрелите хора, които могат да дадат опита и знанието как и накъде да се върви. Така че общо – като членове, като хора симпатизанти и минали през обучението на БАГАТУР – може и да са хиляди станали.
Какво включва и как е организирано – или се организира – обучението?
Като казваме възстановяване на ценностната система и методиката на обучение на старите българи, ние визираме няколко дисциплини. Включва се работа с кон – не само езда, но цялостна работа, което е далеч по-сложно занимание. Изучаване на старите български оръжия. Също – физическо изграждане въз основа на бойните умения и бойните изкуства на системата БАГАТУР, чиято цел е да стане българският спорт. Но това не е древното бойно изкуство на българите, защото то е изчезнало. Това е съвременна система, базирана на отношението и достиженията на българина като идейна платформа. Опирайки се на това, което е останало до нас, ние избираме тази философия, ценностна система и идеята за българския дух.
Организират се лагери, за които децата научават или от други, които вече са били, или от телевизионни предавания, или основно от интернет. Ние представяме с какво ще се занимават на лагера и те се записват. Така попадат на лагера на БАГАТУР, който е естествено по-строг – можем да го оприличим на полувоенен лагер.
Направихме и лагер за деца с увреждания с основна насоченост – лечението, наречено хипотерапия, тоест работа с коня като лечебно средство за такива деца. Конят е една енергийна система, която е доказано помагаща в подобни случаи. Заниманията с коня от моя гледна точка им дава свобода на духа. Всеки, който се е качил на коня се чувства… как да го кажа – чувства се в небесата, понесен от някаква енергия, която в случая е конят; чувства се освободен от земята и дребните неща, които иначе го заобикалят. Специално за тези деца, които трудно се придвижват сами по земята – може да се каже, че в момента, в който се качат на коня, те вече са понесени… Конете усещат много – дали е добронамерен някой, който ги доближава, дали му мисли лошото, дали е опитен, дали е неопитен, какво е настроението и състоянието на човека – това конете го чувстват и допуснат ли го до себе си, се стремят да помогнат по всякакъв начин на ездача…
С какви по-точно оръжия се учат да си служат възпитаниците ви?
Това са оръжията, за които със сигурност знаем, че за боравели древните българи – извитата сабя, лъкът, бончукът (копие с конска опашка), бичът… Бичът като оръжие е по-малко разпространен, но при номадския начин на живот той е служел от една страна за управление на огромните стада от добитък, а от друга и като оръжие е употребяван – дори до днес в кавказките степи има останали практики на ловуване с бич.
Освен това ние засягаме в последно време и по-древните пластове на народите, които са живеели тук на Балканския полуостров – траките. Започваме да възстановяваме и работата с техните оръжия – това е махарата; това е оръжието, наречено румфея; късият меч, наречен акинак (акинакис)…
Често провеждате демонстрационни турнири, възстановки на важни събития от българската история или тракийски и славянски обичаи. Разкажете ни повече за тази страна от активността си?
Хората, които се занимават в школата, се изграждат по нейната система и занимавайки се вече трета-четвърта-пета година, те стават достатъчно качествени и можещи, за да покажат какво представлява БАГАТУР. Тоест те са лицето и, както казах, острието на БАГАТУР. С тях организираме един спектакъл БАГАТУР, който проследява пътя на българите и влелите се в генома на днешния българин траки и славяни. В този спектакъл включваме сюжети от българската история, моменти от ритуали, но основно това е боен спектакъл, в който искаме да представим бойните умения на българите, славяните и траките. За всеки етнос имаме реквизит от характерните за него облекла, работи се с характерните за него оръжия и целта е максимално достоверно да представим бойни схватки. В него включваме и момичетата, които си имат свое място в организацията на БАГАТУР. Тях не искаме да ги направим войни по вид, а войни по душа. Те участват с възстановки на тракийски и славянски танци. Занимават се и с оръжия, за които знаем, че жени са работели с тях – бичът е едното от тях, лъкът също…
След спектакъла има възможност тези, които са гледали, да се включат и докоснат по-реално като се качат на кон, стрелят с лък, пробват дали тежи ризницата или сабята, или мечът.
Какво не знаем за древната си българска история и за нашето представителство в световната – като извор на култура и на духовност?
Ние не знаем много неща, тъй като българската история периодично е била заличавана, изтривана, изгаряна като книжнина… с цел да бъдем обезличени като нация. Така че сега тепърва се откриват и излизат отново различни неща от документи, свързани с българската история. Но засега старата българска история остава доста обвита в мъгла и неясна, така че професорите и историците спорят много какъв е бил древният българин и откъде идва. Целта на БАГАТУР е да проучи и да представи тези теории и най-вече практически да се започне някаква работа и да се показва на децата. Защото много спорове могат да се проведат между професорите за едно просто нещо като традиционния рефлексен прабългарски лък, с който се знае, че е отвоювано това парче земя тук, а няма нито една негова възстановка, няма нито една спортна дисциплина, базирана на този лък. И ние в момента се налага да си ги внасяме от чужбина (от Унгария) тези лъкове под имена като маджарски, скитски, хунски…
Професорите може много да спорят, но ние искаме да ги дадем реално на младежите да работят с тях – да се докоснат, да се качат на коня, да хванат сабята в ръка… Да се натоварят физически с пълното съзнание, че това са го правели техните деди като начин на физическо, интелектуално и духовно изграждане, което те продължават сега. За нас е важно успоредно трите неща да се развиват и да се събуди гледната точка на древните българи към света, природа, другите хора.
Ярък пример за това е Великата България на Кубрат, наричана така от другите народи – не просто България, а Велика, което значи, че в техните очи тя е била велика нация, империя даже. Кубрат е успял да обедини огромна маса от хора с различни вероизповедания, езици, култура – с политика за толерантност и все пак за строго спазване на основните писани закони. Така че те с гордост са се наричали българи, въпреки че са изповядвали друга религия и са имали и своя култура.
Не случайно е избрана конската опашка като бойно знаме на българите, не случайно точно конят е едно от свещените животни за българите, не случайно прическата им е била от темето на главата да излиза дълъг сноп коса… Те са били много добре запознати с енергийните меридиани, с точките, които в момента са ни познати от китайските лечения. Всичко е било така направено, така разработено, че атрибутите по човека и човекът върху коня да направят едно цяло – един затворен кръг, една топка енергия… Ние днес не разбираме много тези неща, за съжаление, но те са ги знаели и благодарение на това нацията е вървяла напред и е просперирала.
Резюме на романа “Бага Тур – мечът на сътворението” с автор Райчо Гънчев
2008, с DVD приложение, 1-ва част от трилогията “ПЪТЯТ НА МЕЧА”
В прастари, библейски времена, преди незнайно колко години се състои среща на велики шамани, жреци и магове, повелители на стихиите и силите: земя, дърво, огън, вода и метал. Срещата им е по волята на Белите учители – БалГ Урите, Белите Тенгри. От север тръгва тунгузкият шаман Тайгун, от изток – колоборът Гхун, от юг – магът-скит Арий и от запад – тракският жрец Ракхива. Центъра на библейските земи обитава жрицата на водата, царствената дива Урмай. Духът на Небесната твърд Ан, олицетворен от божествения бик, и Духът на Земната утроба Анг се присъединяват към тях.
Екстатичният транс на посветените призовава благословията на Всесилния Тау Анг Ра – Тангра. Това става в подножието на Кан Тенгри, престола на небесния Кан в Сияйната планина – Тян Шан. Взривът, резултат от единението, предизвиква буря, хаос, сливане на космични и земни енергии. Небесен гръм прониква в земните недра. Отломки от разтопен слитък – Ан Бал (звезден метал), остават на мястото на събитието. Върху него са руническите знаци от Седмолъчната розета и печатът на самия Тангра – знакът ГЪН. БалГ Урите отнасят парчето звезден метал в подземната работилница на митичния ковач Хурсус в планината Ур. Хурсус е баща на Урмай. Урмай става царица и жрица на царството на жените диви и майка на Сар Мат, родоначалник на сарматите. Родът им дава девет мъже – жертвопринос, в пещта на Алба, за да се освети тя за изковаването на Меча, наречен Бага-Тур – Божият меч. Името му е образувано от първите букви на взелите участие в създаването му: Б – Бага; А – Анг, Г – Гхун; А – Арий; Т – Тайгун; У – Урмай; Р – Ракхива. Само Великите Посветени могат да повелят кой да притежава Меча Бага-Тур в земния си път. Мечът бива завещан на онези, които носят бъдещата духовност и семената на бъдещата цивилизация – благо-родените.
