СЪКРОВИЩНИЩА НА МЪДРОСТТА: Хуманната педагогика на Шавла Амонашвили, разглеждаща образованието като път към светлина и извисяване
Подготвил: Ралица Благовестова
~ ~ ~
Поднасяме по-долу част от публична лекция на 94-годишния (понастоящем) грузинския учител и педагог Шалва Амонашвили, който десетилетия наред вдъхновено представя идеи и разбиране за образованието не като система от уроци и програми, а като среща между даряващ и търсещ светлина.
Какво всъщност означават думите “дете”, “училище”, “учител” и “урок”, когато ги погледнем през погледа на хуманната педагогика? За Амонашвили те не са термини, а духовни понятия, които ни напомнят, че детето е ново битие със своя мисия, училището е стълба за извисяване на духа, а учителят – носител на светлина, а не просто преподавател.
Прочетете откъса и се потопете в тази философия, която поставя в центъра човека – личността, както и любовта и радостта, но не просто като чувства, а като път към истинско развитие.
Част от лекция на Шалва Амонашвили от 2-ри ноември 2017 г. – със съкращения по видеото ТУК.
Какво ви обещавам на тази среща? Първо, искам набързо да ви продиктувам речника на хуманната педагогика, с който ще опознаете същността й. Затова се пригответе да запишете думите и техните значения – как трябва да използваме някои понятия.
Запишете, ако обичате, думата “дете”. Помислете какво е за вас тази дума. Как бихте я обяснили? Запишете си, че не е възраст. Думата “дете” означава “възродено ново битие”. Така, както ние създавахме своя живот, а не този на родителите ни, така и те ще създадат свой живот, заради който са дошли на тази земя. Ако им помогнем, ще го направят по-добър. Ако ли не, ще бъде по-лош. Оттук си извадете извод как да общувате с новото битие. Постарому или по нов начин?
Думата “деца” – какво означава тя за вас? Множественото число на думата “дете” ли? Не, Христос е казал: “Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството небесно.” (Матей 18:3) И всеки се пита: “Как така да бъда като дете? Нима възрастните трябва да правим бели и глупости като тях?” Смисълът на думата ще ви разкрие тази тайна. “Деца” – “хора, които живеят в истината”. Не мислете, че приписвам на думата собствени разсъждения. Думата “деца” е създадена, за да носи този смисъл. Ето защо, ако не сме като децата, няма да ни допуснат до света, за който всички мечтаем. Аз поне мечтая.
Думата “училище”. Как ни мъчи това училище. Обичаме ли го или не? Да пращаме ли децата там? Появиха се домашни уроци и отлив от училище. Защо? Защото училището сега е учебно-възпитателно заведение. А кой иска да праща детето си в учебно-възпитателно заведение? Казиното е заведение. Тогава и храмът е заведение. Можем ли да го кажем? И училището става заведение. Не! “Училище” в превод от латински, или от санскрит, означава “стълба за извисяване на човешкия дух и душа”. Разбрахте ли? Училището е стълба за извисяване… Това разкрива ли ви някаква тайна за хуманната педагогика? Стълба, а не програми, учебни материали и уроци. И къде се намира тази стълба? От другата страна на улицата ли? В човека, разбира се. Училището е в човека. Училището – това съм аз и всеки от вас е училище. Каквото е вашето изтънчено разбиране за тази стълба и по какъв начин помагате на детето си да напредва, съответно такова училище сте за вашето дете. Учителят е училището.
“Учител” – какво означава тази дума? Всички извисени умове по света са били учители. Следователно тази дума трябва да има много дълбок смисъл. А в речника ще пише “учител, или преподавател, педагог – “този, който обучава”. Това ще бъде тълкуването на думата. Няма да се впускам в подробности за значението на думата от санскрит, но основният смисъл е “душа, даряваща светлина”. На санскрит “учител” означава “душа, даряваща светлина”. И първите учители за детето са майката, бащата, дядото, бабата. Кои са те? Даряващите светлина. А какво е светлина? Сетете се за най-светлото разбиране и смисъл за нашия живот. Всичко това пълни чашата “светлина”. Любовта е светлина, положителната мисъл е светлина. Добротата, съчувствието, радостта, знанието – всичко това е светлина. А учителят е душата, която ни поднася тази чаша на светлината.
Оттук и ученикът. Кой е той? Този, който търси тази светлина. А детето винаги е жадно за знание. То винаги иска да учи. Ако не иска, то значи учителят е лош, обучението е лошо. Не е съгласувано с детето и неговите стремежи, с психологията му на съгласие. Възразява му се и е под силен натиск. После казваме: “Децата са такива!” А те са прекрасни. Те са тези, които живеят в истината. Така е.
Учителят е душа, даряваща светлина, а ученикът е търсещият, жадният за светлина. Срещат се даряващ и търсещ и между тях се заражда някакво тайнство. За да покажат, че това тайнство се случва в тесен кръг, нарекли тайнството “урок”. А какво е урокът? Вид организация на учебния процес и вече не ти се иска да си учител. Нима урокът е вид организация на учебния процес? А къде са образователният и възпитателният процес? Може ли да обичаме децата в тази форма? Не, в нито един учебник по педагогика не пише за любовта. Според учените това не е научна категория. Както и радостта – и нея я няма в учебниците по педагогика. Нашите учители се подготвят в университетите, без да изпитват любов и радост. А радостта трябва да се създаде, трябва да се зароди в теб, за да я даряваш. Те не знаят това. Знаят, че урокът е вид организация на учебния процес.
И така, какво е урокът? Това е съчетаването на две неща: удар от съдбата и просветление. “У”, това е аура – няма да го обяснявам сега. На детето и на всеки от нас са писани удари от съдбата. Задължително! Някой ги е преживял, на друг му предстоят. Не ви плаша. Това е закон на нашето развитие, на живота ни. Как да посрещнем ударите на съдбата? Може би този удар ще ни унищожи? А може би след него ще станем по-силни? Все едно ученикът стои пред учителя и казва: “Учителю, дари ме със светлина! Не ми стига светлината, а ми трябва много, защото когато дойде удар от съдбата, твоята светлина ще ме спаси.” Твоята светлина. Нали? А светлината не е само така наречените основи на науката. Светлината е любов, чисти помисли, отзивчивост. Представете си най-хубавите неща! Детето иска да се научи на тях. Стига сме го тъпкали с информация! Нека добавим и отношение към тези знания. Отношение към живота.
Нека преминем към края. Да разгледаме думата “хуманен” – хуманна педагогика. Не обиждаме никого, обичаме децата, следователно сме хуманни? Не! Не е достатъчно. Може да обичаме детето, но това не е достатъчно, за да бъдем хуманни. Трябва да го обичаме мъдро. Трябва да го обичаме така, че да стане истински човек. Това е друг вид любов. Затова “уумен”, или “хуманен”, в превод от санскрит означава “смъртен, който търси в себе си своето безсмъртие”. Ето той е “уумен” – “смъртен, който търси в себе си духовно упование, който търси в себе си вечността”. Решете сами, в такъв случай, какво е хуманната педагогика. Нима е затрупване на децата с информации? Не, разбира се. Всички тези матури и прочие са вредни за децата. Само за матури говорят. Последните класове са посветени изцяло на тях, а личността се разпада. Ако не работим с личността, тя се разпада. Поливайте я! Не се ли полива, вехне. Личност, “уумен” – това е същността на хуманната педагогика.
