Home FREE VISION МЕДИЯ СТАТИИ ЕВРИСТИКА КВАНТОВИЯТ КОМПЮТЪР – технически постижения и природният му аналог у нас
0

КВАНТОВИЯТ КОМПЮТЪР – технически постижения и природният му аналог у нас

КВАНТОВИЯТ КОМПЮТЪР – технически постижения и природният му аналог у нас
0

из “КВАНТОВАТА МАГИЯ” на Сергей Доронин, изд. “Изток – Запад”
Текстът е подбран и е публикуван в сп. “Ентусиаст” 7/2012
Снимки и илюстрации – из интернет.

KvantovataMagia

ИНТРО

Състоянията и физическите процеси, с които трябваше да се работи при разработването на квантовия компютър, нямат класически аналог. Това са нелокални състояния и процесът на тяхното проявяване (декохеренция) под формата на локални елементи на реалността по същество представлява материализиране на обекта от нищото. А обратният процес на разтваряне на локалните обекти и преминаването им в нелокално състояние (рекохеренция) прилича на онова, което в научната фантастика се нарича преминаване в хиперпространството, нулев пробив и др. Външно това би изглеждало като изчезване на един обект от нашата физическа реалност – нещо подобно на начина, по който според свидетелствата на очевидци понякога се разтварят НЛО…
Класическата физика описва вече проявената действителност. Квантовата теория обосновава съществуването на една по-дълбока и фундаментална реалност. Квантовата теория се доближава плътно до количественото описание на нематериалните обекти и нелокалните корелации, бих казал – до описание на Духа, или до чисто квантовата информация, а физиката на квантовата информация изучава законите на нейното проявяване под формата на локални елементи на реалността – един вид манифестиране на Духа.

МАЛКО ТЕРМИНОЛОГИЯ

Декохеренция – физически процес, при който се нарушава нелокалността и намалява квантовото сплитане между отделните съставни части на една система в резултат от нейното взаимодействие с обкръжението. При това подсистемите “се проявяват” от нелокалното си състояние под формата на самостоятелни елементи на реалността, обособяват се и се отделят една от друга, като придобиват видими локални форми.

Нелокалност – особеност на сплетените състояния, за които е невъзможно да бъдат съпоставени с локални елементи на реалността. Няма отношение към вълните, полетата и класическите енергии от какъвто и да е тип. Квантовата нелокалност няма класически аналог и не може да бъде обяснена в рамките на класическата физика.

Квантово сплитане (несепарабелност) – невъзможност една система да се раздели на самостоятелни и напълно независими съставящи части.

Суперпозиция на състоянията, принцип – ако една система може да се намира в различни състояния, тя може да се намира и в състояния, които се получават с едновременното наслагване на две или повече състояния от общото им количество.

Нелокални (квантови) корелации – специфичен ефект на несепарабелността, който се изразява в съгласуваното поведение на отделните части на една система. Това е телепатична връзка между отделните обекти, когато единия усеща другия като самия себе си. Този свръхестествен контакт между отделни обекти не може да бъде обяснен от класическата физика. За разлика от обикновените взаимодействия, които са ограничени от скоростта на светлината, нелокалните корелации се осъществяват мигновено, тоест промяната в една от частите на системата в даден момент се отразява върху останалите части на системата в същия този момент от времето, независимо от разстоянията между тях. Квантовата физика разкрива механизма на тази връзка, описва количествено нейните закони и постепенно започва да ги прилага в създаването на технически устройства.

Рекохеренция – процес, обратен на декохеренцията, който възстановява квантовото сплитане между съставните части на една система.

Квантовият компютър – запознаване
и варианти за реализиране

Днес всеки от нас в най-общи линии знае какво представлява обикновеният компютър. А какво бихте казали за компютър, чиито информационни ресурси превишават броя на частиците във Вселената (според специалистите той е 10 на 80-та степен) – компютър, който по ефективност би превъзхождал обикновения примерно толкова пъти, колкото Вселената превъзхожда един атом? Ще кажете, че това са врели-некипели, че това е просто немислимо, нали? Но няма да сте прави! Защото в настоящия момент по тези компютри се работи с пълна пара. Наричат ги квантови. Това устройство няма да изисква кой знае колко работна памет (оперативната памет при обикновения компютър) за обработка на информацията – ще са достатъчни само няколкостотин. Да кажем – 300 клетки ще стигнат, за да може информационния ресурс на този компютър да превиши 10 пъти броя на частиците във Вселената (2300 = 1090)2.
Целият този гигантски масив от информация може да се променя съгласувано само с един работен такт. Това поразяващо различие между обикновения и квантовия компютър се обяснява с факта, че ефективността на последния нараства експоненциално с увеличаване броя на клетките на неговата памет.
За да можете по-нагледно да си представите какво представлява експоненциалния ръст, ще ви припомня известната легенда за изобретателя на шахмата, когото индийският[1] падишах пожелал да възнагради за интересната нова игра. Създателят поискал за награда пшеничено зърно като върху първия квадрат от шахматната дъска трябвало да се сложи едно зрънце, върху втория – 2, върху третия – 4, четвъртия – 16 и така върху всеки следващ квадрат зрънцата се умножават по себе си. Царят се учудил на тази скромна молба, но се оказало, че нейното изпълнение е невъзможно. В целия свят не можело да се намери толкова много пшеница. С такова количество зърно можело да се покрие цялата планета. Хамбарът, който би побрал тази пшеница, (при 80 куб. м) трябвало да бъде висок чак до Слънцето.
Ситуацията с квантовия компютър е същата – добавянето на нова клетка към наличната вече памет увеличава на квадрат общата ефективност на това устройство. /стр. 17-18/

* * *

От теоретична гледна точка създаването на квантовия компютър не представлява особена сложност – достатъчно е клетките памет (кубитите) да могат да взаимодействат помежду си и ние да можем целенасочено да въздействаме върху тяхното състояние. Но на практика всичко е много по-сложно – и за това ще стане дума по-подробно в една от следващите глави.
А сега нека разгледаме част от работата, предшестваща създаването на квантовия компютър. Един от първите, който обърнал внимание на възможността за създаване на такива компютри бил Ричард Файнман. През 1982 г. той си задал въпроса какъв би трябвало да бъде компютърът, който позволява да се моделира природата. При това имал предвид не простото моделиране, което се основава на добре познатите ни закони на класическата физика, отразяващи само ограничена част от действителността. Файнман говорел за моделиране на физиката на фундаментално равнище, “когато компютърът прави точно същото, което прави природата”, за едно по-пълно и дълбоко описание на действителността, при което класическата реалност и нейните закони биха се получавали като граничен случай (опростен вариант на квантовото описание). Ученият стигнал до извода, че този компютър трябва да бъде квантов. Не ставало дума, че той трябвало да работи по законите на квантовата механика – цялата електроника вече и без друго се разработва на базата на нейните закони. Въпросът бил в това, че докато всички съвременни прибори и компютри работят по квантовите закони, но в класически режим, квантовият компютър би трябвало да работи и в квантов режим. В този случай в играта влиза основният принцип на квантовата теория – принципът за суперпозицията на състоянията. Така компютърът получава възможност да оперира с кохерентните (съгласувани) състояния на клетките памет. До този момент човечеството никога не е разполагало с подобни квантови-кохерентни устройства, които да функционират чрез суперпозиционните състояния. Когато те започнат да навлизат от научните лаборатории в масовото производство и в нашето всекидневие, това ще бъде началото на нова квантова революция. По своите мащаби и последствия тя значително ще надмине “скромните” резултати на първата, която роди атомната бомба и на практика – всички съвременни електронни технически устройства.
Идеите на Файнман били интригуващи, но в онези години те не предизвикали особен интерес в научните среди. Ситуацията се променила коренно през 1994 г., когато Питър Шор показал, че квантовият алгоритъм е в състояние да сведе задачата за факторизация (разлагане на цяло число на прости множители) до полиноминална сложност, докато обикновеният алгоритъм расте експоненциално с входните данни. Например един обикновен компютър, изпълняващ 1010 степен операции в секунда, ще се нуждае от около година време, за да разложи на прости множители едно 34-цифрено число, а времето, необходимо да разложи едно 60-цифрено число, ще надхвърли възрастта на Вселената (1017). Ако обаче се използва квантов алгоритъм, тази задача може да се реши достатъчно бързо.
Резултатите, получени от Шор, от практическа гледна точка означават, че квантовият компютър е способен за реално време да разбие например кодовете, използвани в банковата сфера. Точно там широко се прилага система за шифриране, която се базира на настоящата невъзможност едно достатъчно голямо число да се разложи на прости множители за време, постижимо от съвременните компютри. След като осмислили ситуацията и се убедили нагледно в предимствата на квантовия компютър много частни фирми, държавни учреждения и финансови среди по цял свят започват да отделят солидни средства за научни изследвания в сферата на квантовите изчисления. За няколко години броят на статиите, посветени на темата и публикувани в научни списания, надхвърля общия брой публикации по всички останали теми в областта на физиката, взети заедно. Всичко това спомогна за създаване на реални прототипи на квантовия компютър, а теоретичните основи за неговото създаване получиха мощен импулс за развитие. Това се отнася преди всичко до теорията на сплетените състояния, теорията за декохеренцията и квантовата теория на информацията. <…>
Днес често може да се чуе и за други теории, които претендират за фундаменталност, като например струнната теория, М-теориите и т.н. Трябва да отбележим обаче, че тези теории нямат отношение към реалните физически процеси в заобикалящия ни свят. Те никога не са били обвързани с физически експерименти и тяхното обяснение. За разлика от тях, теорията за сплетените състояния и теорията за декохеренцията се развиват като непосредствен резултат от практическата работа във физическите лаборатории под формата на теоретични модели, които позволяват да се опишат експериментите. Тяхната адекватност спрямо реалните физически процеси се проверява посредством техническите устройства, разработени на базата на тези теории. Ясно е, че ако тези модели не са адекватни, приборите просто няма да работят. /стр. 19-22/

* * *

В началото на 2005 г. в списание “Успехи физических наук” (бр. 157/1) бе публикувана голяма обзорна статия на академик Валиев – “Квантовите компютри и квантовите изчисления”, в която се изреждат следните основни направления в реализирането на квантовите изчисления (освен ЯМР – ядрено-молекулярния разпад):
От йони в едноизмерен йонен кристал в капана на Паули.
От полупроводниковите кристали на безспиновия моноизотопен кристал на силиция 28Si, в който атомите на фосфора 31P (кубитите) са разположени в линейна верига (модел на Кейн). Темповете, с които се развива това направление, признато като доста перспективно, се определят от темповете на технологичните разработки, необходими за създаването на структури със съответните параметри.

  1. Кубити от електрони в полупроводниковите квантови точки. Като евентуални кубити се изследват орбиталните или спинови състояния на единичния електрон в квантова точка.
  2. Кубити от свръхпроводникови мезоструктури. Тук има два варианта: квантовата информация се кодира с броя на свръхпроводниковите двойки в квантовата точка или с насочване на свръхпроводниковия ток в свръхпроводящ квантов интерферентен детектор.
  3. От единични атоми в микрорезонаторите. Двустепенната система (атом-кубит), свързана с осцилатора-фотон в едно от колебанията на резонатора. Предполага е, че този метод ще бъде използван при разработването на методите за транспортиране на атоми и фотонни кубити, както и при предаването на информация от атомните кубити към фотонните и обратно (атомно-фотонен квантов интерфейс).
  4. С линейни оптични елементи (оптичен квантов компютър).

Всички тези методи вече са реализирани експериментално в една или друга степен. Съществуват и още ред перспективни идеи:

  1. Двуизмерен електронен кристал и потенциален капан (яма) близо до повърхността на течен хелий.
  2. Двуизмерна решетка от атоми в оптичен капан, образуван от стоящата вълна на интерфериращи лазерни снопове.
  3. Аниони в двуизмерен електронен газ в полупроводник при условията на дробния квантов ефект на Хол.
  4. Квантови клетъчни автомати във феромагнитните (антиферомагнитните) структури на кристалите. /стр. 253-254/

* * *

Има и още много други интересни предложения, които засега не са реализирани. Едно от тях ще разгледаме по-подробно, тъй като малко по-нататък ще разкажа за интригуващата връзка между този вариант на квантовия компютър и езотериката, или по-точно възможната локализация на квантовия компютър в нашия централен мозък.
Става дума за квантов компютър, чийто процесор е направен от кристали на калциевия хидроксиапатит – Ca5(PO4)3OH – или негови аналози (флуорапатит и др.).
Природата сякаш е създала този материал по поръчка, защото той идеално подхожда за реализирането на квантовия компютър. Микроструктурата на този кристал се състои от плоскости, перпендикулярни на едноизмерните вериги и най-важното тук е, че разстоянието между отделните “нишки” е почти три пъти по-голямо от разстоянието между протоните в самата верига. Тъй като дипол-диполното взаимодействие (ДДВ) между ядрените спинове намалява в зависимост от разстоянието по формулата 1/r3, постоянната дейност на ДДВ между най-близко разположените ядра в една верига е десетки пъти по-голяма от максималната постоянна стойност на ДДВ на спиновете в съседните нишки. Затова може да се приеме, че отделните вериги ядрени спинове взаимодействат слабо помежду си. С известна доза приблизителност може да бъде разглеждана като квазиедноизмерна (линейна). Това позволява да се оперира с целите плоскости от протони така, все едно те представляват единични линейно разполовени ядрени спинове.
В една от обсъждащите този въпрос статии се предлага твърдият квантов компютър да се направи с методите на ЯМР върху монокристал на калциевия хидроксиапатит, разположен в силно магнитно поле, което се променя по една от осите на монокристала. По такъв начин може да се постигне съгласувано действие на изключително голям брой кубити. <…>
За съжаление от техническа гледна точка реализацията в този вариант засега е неосъществима, тъй като е необходимо да се създават високи градиенти на магнитното поле – от степен 106 Гаус/см. Понастоящем технически постижимите градиенти са от порядъка на 104 Гаус/см. /стр. 267-269/

quantum_computer_2

Според много учени, които работят в сферата на квантовите компютри, резултатите от научните разработки ще се доближат до стадия на серийното производство някъде към 2020 г. По това време вече трябва да са достигнати върховете на съвременната полупроводникова технология, тъй като и в момента ширината на пътечките, по които се разпространява електрическият сигнал в компютърния процесор е около 100 атома. <…>
Днес вече има фирми, които гледат в перспектива и се ориентират към съчетаване на основната си дейност с квантовия компютинг. В Санта Барбара (Калифорния, САЩ) е основана и първата търговска компания – Quantumatics, която декларира сфера на дейност в областта на квантовите изчисления. Quantumatics планира да постигне печалби там, където преди е доминирала изследователската и академична дейност. Начело на фирмата е физикът Джовани дела Роса. Той има вече опит в създаването на компании с високи технологии – през 1980 г. основава Edios – първата компания в Италия, специализирана в компютърната графика. По повод на новите си планове, споделя: “Искам да създам първото поколение квантови компютри – машините, които ще могат да се използват и за изчисления, и за развитието на физиката. Физиката трябва да навлезе по-навътре в изучаването на света на квантово ниво и за тази цел няма друг по-подходящ инструмент от квантовия компютър!” /стр. 279/

Квантовият компютър у нас

На пръв поглед между елементарната база на квантовия компютър и езотериката няма нищо общо. Но в действителност има пряка връзка, която е не само интересна, а дори смайваща.
Много от вас вероятно са чували, че в човешкия мозък има един малък орган – епифизата, наричана още шишарковидно тяло. Смята се, че точно това е “Третото око”. <…>
Според древните вярвания и традиции Третото око е символ на боговете. То им позволява да виждат цялата предистория на Вселената, да предсказват бъдещето и безпрепятствено да надникват във всички кътчета на света. Индуистките и будистките божества обикновено се изобразяват с Трето око, разположено вертикално над веждите. С Третото си око богът на съзиданието Вишну вижда през завесата на времето, а богът на разрушението Шива може да унищожава цели светове. Всевиждащото око е дарило боговете със забележителни способности: хипноза и ясновидство, телепатия и телекинеза, както и с възможност да черпят знания направо от Космическия разум.
Много хора посвещават целия си живот, за да си възвърнат изгубените някога божествени способности. Една от първостепенните им задачи е да активират Третото око. За това са им нужни дълги години на духовно търсене и практики. Най-странното е, че тези хора наистина придобиват психически и паранормални способности.[2] /стр. 283-284/

Шишарковидното тяло и мозъчният пясък – нашият квантов процесор?

Като начало, нека обясним какво представлява хипофизата. Санти описва шишарковидната жлеза по следния начин:
Шишарковидното тяло (korpus pienale) представлява конусовидно образувание с дължина 6 мм и 4 мм диаметър. То е свързано в предния си край с междинния мозък чрез специално образувание, наречено повод (habenula). Тази жлеза се нарича още епифиза. Шишарковидното тяло е разположено в улея, формиран от двете горни хълмчета на трихълмието на средния мозък, непосредствено под мазолестото тяло. Епифизата е обвита плътно от меката обвивка на главния мозък. Habenula се разклонява и образува две пластини, които са разделени от шишарковидното тяло. Долната пластина прилепва към задната му част, а горната продължава към предната като ляга плътно върху горния епител. На мястото, където долната пластина се допира до зрителния хълм, тя се удебелява и образува гънката на епифизата (stria medullaris thalami). Това уплътнение представлява сноп, усукан от влакната на сводестия стълб и средното влакно на обонятелния тракт. Между мозъчните гънки в задния край има напречна спойка – commissural habenularum, чиито влакна са частично кръстосани и достигат до ядрото на зрителния хълм. Вътрешността на шишарковидното тяло се състои от затворени фоликули, заобиколени от израстъци съединителна тъкан. Фоликулите са пълни с епителни клетки, смесени с калциеви зърна, наречени още мозъчен пясък (acervulus cerebri). Калциевите зърна се срещат и в повода на епифизата и около съдовите снопове.
Функцията на шишарковидното тяло не ни е известна. Декарт предполага, че епифизата е седалище на Духа. Влечугите имат две шишарковидни тела – предно и задно. Задното е закърняло, а предното образува рудиментно (неразвито) “циклопско” око. При новозеландския гущер гатерия то е силно изпъкнало на темето, има неразвита ретина и очна леща и дълго камшиче с нервни влакна. Епифизата на човека вероятно е хомологична (има същите функции) на задното шишарковидно тяло на влечугите.”
Предполагам сте обърнали внимание, че според това определение шишарковидната жлеза съдържа много ситен пясък, за чиято роля съвременната наука не знае почти нищо. Чрез изследвания е установено, че при децата до 7 годишна възраст това вещество липсва; то липсва и при слабоумните, и въобще при всички, които страдат от някаква форма на умствено разстройство. В същото време окултистите знаят, че този пясък е ключът към духовното съзнание на човека. Той е свързващото звено между съзнанието и тялото.

Елена Блаватска пише в “Тайната доктрина”:
“Този пясък не трябва да се пренебрегва <…> и само този знак за вътрешното действие на шишарковидната жлеза не позволява на учените да я класифицират като напълно безполезен и атрофирал орган – остатък от съществуващата преди и напълно пометена по-късно анатомия на човека в един неизвестен момент от неговата еволюция. Този «пясък» е доста загадъчен и води до задънена улица изследванията на всички материалисти.” По-нататък тя добавя: “С малки изключения този «пясък», или златисто оцветен конкремент, се открива при хората чак след като са навършили 7 години. Глупците имат много малко такива calculi, а при идиотите по рождение те напълно липсват. Моргагни, Грейдинг и Гам са били мъдри хора от своето поколение и до днес си остават такива, тъй като са единствените физиолози, които правят връзка между тези calculi и ума. Поради факта, че те липсват при децата, старците и умствено изостаналите, изводът, че са свързани с ума, става неизбежен.”

В едно свое писмо до доктор Авсеев, Елена Рьорих пише:
“Какво е Рингсе? <…> Вие, разбира се, знаете за онова светещо вещество, подобно на пясък, което се наблюдава на повърхността на шишарковидната жлеза на възрастния човек и което напълно липсва при децата под 7 години и вродените идиоти, а също и в дълбока старост. Този пясък е същото онова тайнствено вещество Рингсе, или утайката на психичната енергия. <…> Утайките на психичната енергия могат да се открият в много органи и канали.”

Милдън и Керингтън в книгата си “Проекция на астралното тяло” пишат:
“В мозъка има един особен орган – шишарковидната жлеза, която все още не е изучена, макар че на Изток отдавна се знае, че тя е пряко свързана с всички окултни явления. Днес много от западните и източните специалисти по психични явления признават, че шишарковидната жлеза има не само физиологично значение, а е и свързващо звено между физическия и духовния свят. Свами Бхакта Вишита казва: Шишарковидната жлеза е тяло от нервни тъкани, намиращо се почти в центъра на черепа, точно над горния край на гръбначния мозък. Тя има форма на малък конус и е сиво-червена на цвят. Разположена е пред малкия и е закрепена за третия мозъчен хълм. Съдържа голямо количество твърди частици, които приличат на песъчинки и са известни под името «мозъчен пясък». Наречена е така заради нейната форма, която наподобява шишарка. Източните окултисти твърдят, че шишарковидната жлеза, със специфичното устройство на нервните си клетки и малките зрънца мозъчен пясък, е тясно свързана с волевото предаване и приемане на ментални вибрации.” /стр. 284-287/

* * *

В своя статия Паничев и Гулков развиват хипотеза, според която мозъчният пясък в епифизата е водещ център и носител на информационната холограма в организма на човека и другите високо развити животни. Това вече много се доближава до понятието за квантовия компютър и до физиката на сплетените състояния. В началото на тази книга аз споменах, че холографската теория може да служи за добра качествена илюстрация на физиката на квантовата информация. Но ако трябва да бъдем малко по-точни, авторите разглеждат мозъчния пясък като “живи кристали”, изпълняващи главната роля на управляващ център. С развитието на жизнената дейност, тези “живи кристали” постепенно обрастват с органо-фосфорно-калциева обвивка, тоест вътре в епифизата, където средата е пренаситена с калциеви и фосфатни соли, те се трансформират постепенно в агрегати на мозъчния пясък. Необикновените информационни свойства на мозъчния пясък, забелязани при опитите на Голубев, според авторите на статията свидетелстват, че в тях остава записана цялата информация за организма.
Днес биохимиците вече знаят каква е структурата на мозъчния пясък. Големината на песъчинките обикновено е от 5 мкм до 2 мм и по форма те често приличат на плод от черница – тоест не са овални, а леко назъбени. Съставени са от органична основа – колоид, който се смята за секрет на панеалоцитите и съдържа калциеви и магнезиеви соли, предимно фосфати. Чрез метода на рентгенокристалографския анализ е доказано, че солите на калция в дифрактограмите на епифизата са аналогични с кристалите на хидроксиапатита. В поляризирана светлина мозъчните песъчинки демонстрират двойно пречупване на лъчите и образуват “малтийски кръст”. Оптичната анизотропност показва, че кристалите на солните утайки на епифизата не са кристали с кубична сингония (симетрия на кристалите). Благодарение на наличието на калциев фосфат песъчинките флуорисцират със синьо-бяла светлина, ако бъдат изложени на ултравиолетови лъчи, също както и капките колоид. Същата синя флуорисценция има миелиновата обвивка на нервните стволове. Обикновено солните утайки имат формите на пръстени – отделните им пластове се редуват с пластове от органично вещество. Засега учените не знаят нищо повече за т.нар. “мозъчен пясък”.
И така, най-интересното е, че този “пясък” съдържа в състава си калциев хидроксиапатит! Точно той се смята за един от най-подходящите кандидати за физическа основа на квантовия компютър! Това съвпадение е поразително и най-вероятно не е случайно. /стр. 288-289/

Enthusiast-7_106-107

Квантовият компютър у нас – асемблиране

Компютърът в главата на човека е квантов, с всички произлизащи от това следствия. Затова тук има пряка връзка с езотериката – тя се базира върху приложенията на квантовите свойства на този компютър (нелокални корелации, “психическа енергия”). Човек има възможност да използва “вълшебните” нелокални свойства на сплетените състояния на кубитите на своя квантов компютър. Изглежда, че всички езотерични практики означават всъщност, че ние се опитваме да “превключим” своя мозък от класически в квантов режим на функциониране. <…>
От теоретичните основи на квантовата механика следва, че за появата на допълнителни квантови корелации са необходими взаимодействия от класически тип. Тоест, за да може душата ни да осъзнае себе си и да се развива по-нататък, тя трябва да има своя материална основа – своя проводник в материалния свят. Много е вероятно този проводник да са кристалите на хидроксиапатита в мозъчния пясък, изпълняващи ролята на физическа основа на квантовия компютър у нас.
Между другото, при изследване с ултразвук на човешкия зародиш, шишарковидната жлеза се вижда още на 49-ия ден от неговото зачатие – горе-долу по същото време, когато може да се установи и неговия пол. На първо място природата започва да създава процесора на нашия бъдещ квантов компютър, върху който по-късно се наслагва и цялата негова “кутия”. Формирането започва на фините квантови нива и ако говорим за реинкарнация, точно в този момент става “улавянето” на квантовия астросом (астралното тяло) за поредното му превъплъщение. Според будистките представи жизнената сила на един мъртвец има нужда точно от 49 дни, за да може да встъпи в следващо превъплъщение!
Непосредствено след раждането на детето неговият квантов компютър е все още чист. Той не разполага с различните програми, които ни помагат да се ориентираме в материалния свят. Пък и самият компютър като устройство все още не е готов за използване – неговото окончателно “асемблиране” не е завършено. Така е и във физиката на квантовата информация – всички взаимодействащи системи са свързани с нелокални корелации, но това все още не ги прави квантови компютри. За да се получи такъв, необходимо е кубитите да бъдат организирани, за да стане възможно с тях да се манипулира избирателно, да се извършват логически операции и да се получават резултати. Същото е и с детето – отначало то е по-близо до финия свят, в неговата епифиза все още няма кубити, с които то да изпълнява логически операции. Мозъчният пясък и кристалите на хидроксиапатита като физически носители на кубитите се формират постепенно с израстването на детето, когато то започва да овладява менталните конструкции и логическите операции. Следователно мнението на окултистите, че мозъчният пясък представлява напластяване на психическа енергия е твърде вярно, а гледната точка, според която епифизата е свързващо звено между душата и тялото (седалище на душата) звучи съвсем разумно.
Този извод се потвърждава и от следния цитат, взет от книгата на М.П.Хол:
“Малкото дете живее предимно в невидимите светове. Неговият физически организъм все още се управлява трудно, но детето успява да осъзнае себе си и да бъде активно (в някаква степен) в онези светове, с които го свързват отворените двери на шишарковидната жлеза. Постепенно физическият му организъм поглъща някои от проявите на неговото висше съзнание и те кристализират под формата на ситен пясък, който откриваме в тази жлеза. Преди съзнанието да навлезе в организма, в тази жлеза няма никакъв пясък.”
Според терминологията на квантовия компютинг шишарковидната жлеза се явява физическия носител на кубитите на нашия квантов компютър. С негова помощ ние се ориентираме в плътния предметен свят, но тъй като това е квантов компютър, ние можем да “надникваме” и във фините нива на реалността. След смъртта на физическото тяло необходимостта от материален носител на кубитите отпада – вече няма нужда да възприемаме плътните планове на реалността и затова можем спокойно да оставим плътните кубити в телесните си останки. Затова пък тяхното квантово “копие” продължава да съществува, отнасяйки със себе си всичко създадено в материалния свят. За възприемането на фините нива на реалността са достатъчни само фините структури и в този случай за “физическа” основа на нашия квантов компютър служат квантовите ореоли на плътните допреди това кубити. Съзнанието продължава да функционира почти на същия принцип, но е локализирано само на квантовите нива на реалността – там вече има друг “мозъчен пясък” и други “кристали на хидроксиапатита”.
Мозъчен пясък имат не само хората, а и животните. Но техният квантов компютър явно е по-примитивен и с по-ниска версия “операционна система”. /стр. 289-291/

* * *

В рамките на предлаганата хипотеза би било интересно да анализираме и един друг въпрос: какво става с човек, чиято епифиза е отстранена? Такива операции се правят, когато в нея се открие злокачествен тумор. Какво става с тези пациенти след операцията? Сблъсквал съм се в интернет с описания на случаи, когато след отстраняване на епифизата хората изпадат в така нареченото “би-състояние”. Ето едно такова описание: [3]
“Наблюдавал съм много нервохирургични пациенти с оперирана епифиза вследствие на тумор. Те класически демонстрират виртуално би-състояние, при което живеят едновременно и в сънната реалност, и в будната. Те живеят в ярко изразено състояние на сънуване и на будуване и могат да редуват тези състояния на съзнанието. Проведените тестове показват, че ориентацията на тези пациенти в нашата действителност малко се отклонява от нормата и може да се стори доста странна на някой случаен наблюдател. Любопитното е, че тези пациенти имат силно фиксиран втренчен поглед и едва доловимо движение на очите. Още по-любопитно е, че когато се придвижват в тази реалност, изминавайки определено разстояние, те се преместват на същото разстояние и в другата реалност. Един господин, на когото помагах да стигне до банята, се спря на средата на коридора и известно време не можа да продължи нататък, защото в другата реалност той се намираше на конни надбягвания и според него мястото, на което се намирахме в момента бе границата на състезателната пътека. Останахме неподвижни докато пътят не се освободи от бягащите коне, които можеха да ни стъпчат.”
Мога да сравня това състояние с работата на повреден квантов компютър, който е изгубил способността си да изважда от суперпозиционното състояние подходящата картина на възприятие, поради което отделните картини остават наложени една върху друга. В същото време човешкият организъм е една доста стабилна система и много от неговите основни функции се дублират, затова отстраняването на епифизата не води до тотално изключване на квантовия компютър (съзнанието ни тук). Кристали на хидроксиапатита има не само в епифизата, но и в тъканите около нея. Изобщо, в човешкия организъм има доста от този елемент. Освен това квантовият калъп на епифизата остава на същото място и е все така свързан посредством нелокални корелации с останалите части на системата, които продължават да функционират. Затова нашият квантов компютър не се изключва, а продължава да работи и само от време на време прекъсва, но симптомите на “би-състоянията” потвърждават квантовата хипотеза за суперпозицията на състоянията на възприятие. По аналогия с квантовия компютър, това “прекъсване” може да се представи по следния начин: ние правим квантови изчисления, но не можем да получим резултата, не можем да го декохерираме върху твърди кубити и да видим какво се е получило. Твърдите кубити просто ги няма – епифизата е отстранена и резултатът не може да се пренесе върху материален носител, не може да бъде “прочетен” от другите материални структури на мозъка като информация за възприемането на заобикалящите ни материални предмети. В най-добрия случай на мястото на епифизата остава нейният квантов ореол – фина енергийна структура, и мозъкът “чете” информацията оттам, но няма възможност да различи фината “призрачна” реалност от истинската – и двете картини на възприятието са от фината структура. Мозъкът не е в състояние да различи тази, която е от материалния свят, тъй като няма материални носители на тази информация, от които тя би могла да се прочете. /стр. 298-299/

Квантовият компютър у нас – активиране

Един интересен вариант за управление на квантовия компютър в главата ни е методиката на школата на Бронников за включването на “биокомпютъра”. Това представлява въобразяването на своеобразен монитор, който може да се включи към квантовия компютър в главата на човека и позволява да се управляват неговите квантови ресурси. При това, върху “вътрешния екран” може да се проектира мислено дори обикновен интерфейс от типа на работния екран на Windows с иконки за отделните програми – както се прави на традиционния персонален компютър. <…>
В обичайното състояние на нашето съзнание ние използваме само класическите ресурси на компютъра в главата си. Но можем да използваме и квантовите ресурси. Начините и вариантите за активирането им са много.
“Биокомпютърът” по Бронников е само един от тях – възможно най-технологичният и близък до обичайното ни отношение към компютъра. Ако се запознаем с конкретната методика за неговото активиране и практическото му ползване, ще се убедим, че работата на биокомпютъра в случая е свързана с епифизата в централния мозък.
Първият етап изисква да се придобият устойчиви навици за формиране на концентрирано натрупване на енергия в областта на опашната кост, последвано от издигането й нагоре по гръбначния стълб и изхвърлянето на този поток от енергия през очите (упражнението е наречено “Енергийно изхвърляне”). След това се включва екрана за вътрешно виждане, както следва:
“На ученика се предлага да затвори очи и да си представи (да оформи мислено) бяла точка на тъмен фон, да разгърне тази точка в хоризонтална линия, а след това да разгърне линията вертикално като екран. В началото всички операции се изпълняват под диктовката на учителя. На следващите занятия, при командата “Включи биокомпютъра!”, учениците изпълняват стъпките за включване на екрана самостоятелно. Процесът на включване не трябва да отнема повече от 3-5 секунди. След приключване на работата с екрана, той се изключва в обратния ред. Децата обикновено много лесно се справят със задачата. Възрастните се затрудняват повече, а някои изобщо не могат да го включат, което свидетелства за една сравнително слаба умствена активност или за наличието на непреодолими психологически бариери и настройки. След като екранът се появи, чрез въображението е възможно насетне да се създават и анимират върху него ярки картини, да се изписва необходимата ни информация и т.н.”
“Енергийното изхвърляне”, за което стана дума по-горе, е необходимо за формирането на бялата точка, за включването на монитора и на биокомпютъра като цяло. Възходящият енергиен поток представлява пусковият механизъм, или копчето, което трябва да се натисне, за да бъде подаден сигнала за активиране.
И така, за да преминем към квантов режим на работа, трябва да формираме поток от енергия, който да се задвижи нагоре по гръбначния стълб (което прилича на издигането на огнената змия Кундалини в индийската Кундалини йога). Тъй като епифизата се намира над горния край на гръбначния стълб, може да се каже, че я поставяме във външно поле. Тук има аналогия с методите на ЯМР и в частност с практическата реализация на квантовия компютър, когато квантовият процесор (в експеримента на Айзък Джуан – епруветката с течност) се поставя във външно магнитно поле. Обаче аналогията с ЯМР не свършва до тук.
Обърнете внимание на следващия откъс от споменатата вече книга на Менли Хол:
“Хипофизата е отрицателен полюс, но играе важна роля в духовното съзнание. <…> Притежавайки женска полярност, хипофизата играе ролята на постоянна изкусителка. В египетските митове Изида, която притежава качествата на хипофизата, подбужда с прелестите си бога на слънцето Ра (който символизира шишарковидната жлеза) да й каже тайното си име и накрая той наистина го прави. Съответният физиологически процес заслужава да бъде разгледан по-подробно.
Хипофизата започва едва доловимо да свети. От нея започват да излизат слабо проблясващи светлинни пръстени, които постепенно изгасват с отдалечаването си от жлезата. Според степента на духовното си развитие, което се обуславя от степента на вникване и разбиране на законите на Вселената, пръстените, пулсиращи край хипофизата стават все по-ярки. Разположението им не е центрирано – те се изтеглят към онази страна на хипофизата, която е по-близо до третия хълм и там се разширяват, като образуват елегантни параболи по посока на шишарковидната жлеза. Постепенно, с усилването на потока, те все повече се приближават до дремещото око на Шива, като оцветяват шишарковидната жлеза в златисто-оранжев цвят и леко я разлюляват. Под въздействието на нежната топлина и сияние на хипофизата, божественото яйце започва да трепти и да се движи – извършва се величественото тайнство на окултното разгръщане.
Шишарковидната жлеза е свързващо звено между човешкото съзнание и невидимите светове на природата. Всеки път, когато сводът на хипофизата се докосва до тази жлеза, човек получава конкретен проблясък на ясновидство, но за да се постигне истински съгласувана дейност на тези два органа, са необходими дълги години самоотвержена подготовка от специфичен характер.”
Най-учудващото тук, че това всъщност е класическата схема на ЯМР! Много често за наблюдение на магнитния резонанс се използва допълнително променливо магнитно поле, насочено перпендикулярно към постоянното външно поле. Линията, която съединява хипофизата и епифизата минава доста близо до плоскостта, перпендикулярна на линията на гръбначния стълб. По този начин хипофизата играе ролята на макарата, която е перпендикулярна на външното магнитно поле в класическия ЯМР. /стр. 292-295/

* * *

В заключение на тази глава бих казал следното: смятам, че квантовият компютър, над създаването на който днешните учени се трудят толкова усърдно, отдавна е реализиран от природата и съвсем успешно функционира в нашия мозък. Това, че тук могат да се направят много аналогии и явни паралели никак не е случайно. До скоро не е било възможно да се осъзнае това обстоятелство, нереално би било и да се установи подобно съответствие, тъй като ние на практика не сме имали още никаква идея какво представлява квантовият компютър. <…> Така физичните изследвания, насочени към създаването на квантовия компютър, хвърлят светлина върху една от най-примамливите и интригуващи тайни на нашето битие и ни помагат да намерим отговор на въпроса какво представлява съзнанието и по какъв начин функционира то. <…> Съзнанието на човека е в състояние да установи контрол над квантовия режим на работа на своя биологичен компютър и да се научи да го управлява с всички произтичащи от това магически (в широкия смисъл на думата) последствия и прояви. /стр. 306-307/

___________________

[1] По-точно персийският.
[2] Тук е добре да се отбележи, че по-важна е цялостната еволюция на човека, която естествено да доведе до активиране на вложените у нас възможности, защото преждевременното събуждане на по-висшите у нас центрове води до неправилна, неуместна, неефективна и т.н. употреба на силите и в крайна сметка полученото сега се губи в следващите животи – именно, защото не е било резултат на цялостното еволюционно израстване. Логично, нали! – б. ред.
[3] www.23nlpeople.com/eye_movements.htm

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)