ЛЕГЕНДАТА ЗА БАК БЪЛГЮНЕ и основаваето на корейското кралство Сила (Шила)
For English version click HERE.
Подготвил: Ралица Благовестова
Материалът е част от изданието
“Децата на Деня – родени да правят история”
и е откъс от статията “Корейската вълна и неочакваната
(българска) езотерична нишка”
“Съществува поверие (а тези, които са се занимавали с дълбочината на историческото битие, знаят), че човечеството е имало свой Златен век. В този свой Златен век то е имало едноначален, първоначален свой божествен свят. Преди езическите периоди, преди всичкия тотемен, митологичен свят, човечеството е имало своето историческо битие като единобожие. Защо? Защото един от изводите е, че Златният век е имал свое единствено Божество и че думата “Бог” в някои езици идва от санскритското “дий” – “светлея, светлина”, което след това преминава в “Деос”. Знаете, че прабългарите единствени в историята са били монотеисти и си останаха монотеисти. Затова и на въпроса, който ми беше поставен: Защо българският народ се счита за атеистичен, какви са историческите предпоставки за това? – аз отговарям: Cамо той единствен носеше единобожието, c нищо не го смени и с нищо не го обремени. Той нямаше друга мисъл освен “светлина”! И знаете, че Бог Танг Ра точно това значи: Бог-Слънце – светлина.”
— Ваклуш Толев, “История на религиите” —
Тъй като темата в тази заключителна глава от приказката за мистиката на реалността е супер синергията, реших да включа легендата за Бак Бългюне, основателят на корейското царство Сила (Шила), като пример за единството на народите в древността. Всеки, който се е занимавал с изследването на митологиите по света, може да забележи многобройни допирни точки, но тази легенда ми се стори особено интересна заради неочакваното откритие, че той най-вероятно той е бил… прабългарин. Което ме подсеща, че съм чувала да се говори за прабългарско участие в основаването на японската и китайската държави също така. Защото бълг/ар/ите очевидно не са били просто народност, а духовно ядро от светли в мисъл и дело, т.е. издигнати като съзнание, хора в служба на човечеството. И така, следва откъса от мой материал, в който разказвам легендата.
»«
Може в нищо друго да не ме бива особено, но съм много добра в това да се ентусиазирам искрено и да следвам неизменно сърцето си. Мога да полагам физически труд методично и монотонно като машина, без да се оплаквам – за хляба, но това е така само защото мисълта ми остава в тези случаи свободна да следва вътрешните си вдъхновения, без да се налага съобразяване с нещо или някого. Чувствам се добре, когато мисловният ми процес остава свободен за нещата, които са ми искрено интересни. И след като открих за себе си в последно време т.нар. Корейска вълна, цялото ми свободно внимание се насочи в попиване и извличане на ценностите, които можех да откривам там.
Предполагам, че в дъното на интереса ми към Корейската вълна стои усещаната силна връзка с Христовите идеи и послания, заедно с една реална мистика, поставена именно върху ценности и възприятия в този дух. Висококачествена поп музика с езотеричен символизъм като реални, достоверни знания в текстове и визуални образи – светът трябва наистина да е много богат, щом може да предлага дори това. И смътното ми усещане е, че долавям такава енергия, защото е действително вложена от първопроходеца на явлението Халю, а именно И Су Ман – създателят на една от най-големите днес агенции за таланти в Корея, SM Entertainment.
»«
По-интересното, на което попаднах обаче, е легендата за произхода на корейското фамилно име Пак (всъщност отбелязва се като Бак в оригинал, а се изписва на английски днес като Park). Счита се, че води началото си от основателя на корейско кралство Сила (Silla) – крал Бак Бългюне/Хокосе (Bak Bulgeunae/Hyeokgeose). Титлата му е Косоган (Geoseogan, или Geoseulhan) и означава “господар” (думата, от която при нас идва варианта за върховния Бог – Господ). Известен е с китайското си изписване на почетното му име – Хокосе, което се произнасяло на архаичен корейски всъщност като “Бългюне” (Bulgeunae) и означавало “сияен свят”. Значението на името “Бак” остава неясно за изследователите и се приема, че може да идва от думата “бак” – “кратуна”, т.е. свързва се с легендата за появата на крал Бак от яйце, но за изписването на думата бил ползван йероглифа за дървото “хубак” – 박. Имайки предвид обаче характера на всички символи в легендата, далеч по-вероятно е коренът да е израз именно на “висша духовна сила” от санскрит, както ще видим от обясненията по-долу.
»«
И така, имаме обяснението за имената на родоначалника на кралство Сила (Silla). Следва легендата…
През 69 година пр. Хр. се събрали водителите на шестте главни домове (клана) на племето Чинхан, за да обсъждат създаването на единно кралство и да изберат крал. В това време в близката гора по хълма на планината Янгсан – при минералните извори Наджонг – изведнъж просветнала странна светлина в небето и бил видян бял кон да се покланя. Когато конят се въздигнал и отлетял към небето, водителят на имението Кохейо – Со-бол-гонг (Sobeolgong), открил на мястото, където конят се бил поклонил, едно голямо лилаво (или синьо по друга версия) яйце. (Според друг запис на легендата, яйцето дошло от тъмносиньо небе по червена нишка, тоест имаме образ за въплъщаване на Духа в материята.) От него излязло момче и когато било изкъпано, тялото му излъчвало светлина, а зверове и птици започнали да танцуват. Соболгонг отгледал момчето, а шестимата водители го почитали. Когато Бак (Пак) станал на 12 години (13 в корейската бройна система), водачите го направили свой крал, а държавата е наречена Сора-бол. Ставайки крал, той се оженил за лейди Арьонг (Aryeong), за която легендата твърди, че е родена от реброто на дракон. От друга страна обаче се твърди, че Лейди Сасо е майка и на двамата – на Бак Бългюне и на Арьонг.
Моят коментар за династическата легенда е, че се описва смяната на Трета коренна раса към Четвърта (тоест става въпрос за много по-ранна епоха от посочената). В Третата раса, както се знае от Теософията, сме се излюпвали от яйце, а със зараждане на Четвъртата (атланстската) раса идва разделението на половете. Ева се извежда от реброто на Адам – от реброто на дракон, в случая, като драконът е символ на Кундалини, т.е. с това описание е обозначено андрогинното същество с вдъхнатото Дихание, предшестващо разделението на половете.
Освен това няма как да не отбележа повтарящото се сходство на името Бак с Бак(хус), Вак(луш)* и още по-интересна е препратката към Христос – със светлината в небето (Витлеемската звезда), както и Белият кон, който символизира божествените енергии. А зверове и птици приветстват появата му, както за легендарния Орфей (“лечителят със светлина”) се говори, че присъствието и музиката му са укротявали животинския свят.
—
* Името на бог Бакхус (Bacchus) се изписва на гръцки като Βάκχος (което се чете като Vákhos) и коренът “вак, бак” в санскрит е със значението на “висша духовна сила”. В своя “Езотеричен речник” Блаватска отбелязва коренът “вакх, бакх” като първоизточник за думата “Бог” (Bogh, God, Gott). – Б.а.
—
Разравяйки се по темата допълнително, прочетох, че яйцето всъщност било на митично същество, наречено кокатрайс (cockatrice)*, означаващо “двукрак дракон”, или “змия-дракон с птича глава”. Накратко, потвърждава се именно, че в легендата е кодиран образ на първоначалния андрогинен човек, на когото е вдъхнато Диханието, т.е. Змията-огън Кундалини в индийската терминология. Знаем за боговете с птичи глави в египетската митология, например. Както кентаврите пък са със животинско тяло, за да се покаже и другия лъч, на биологията – че животинският свят еволюира в човешки.
—
* На корейски “керьонг”, (gyeryong, 雞龍, 계룡) или буквално “птица-дракон”, което е доста подобно на Keh-tzal-kah-WAH-tul, богът “Пернатата змия” на ацтеките, чието име в алегоричен смисъл означава “най-мъдрият сред хората” според Уикипедия. – Б.а.
—
Легендата освен това разказва, че в края на живота си Бак се възнася на Небето. (Този детайл отново напомня за Християнството.) Седем дни след това тялото му, разчленено, паднало на земята (този детайл напомня за Дионисий/Бакхус отново). Хората искали да съберат частите и да го погребат, но им попречила голяма Змия. Накрая погребали пет части на отделни места, наречени “Змийска могила”. (Тоест “отделни места на посвещение” по света, може би – във връзка с извеждането на новите Коренни раси до настоящата Пета от общо седемте?)
И така, Бак, Вак, Булг… случайни съвпадения? Не мисля. Един ден народите по света ще осъзнаят, че някога – преди разпадането на Вавилонската кула с роденото разноезичие на умствените ни възприятия, сме живели в единство на съзнанието и във вътрешна благодат.
Децата на Деня, раждащи се навсякъде по света днес, са призвани да ни изведат отново там, но на ново ниво, защото е време да осъзнаем, че всички по същество сме Едно.
—
“Държавата е акумулация на духовността. Тя е, която дава устойчивост. Кръвната картина [а тя е физическият израз на егото, на ума] е това, което създава националния дух. Когато идват мултинационалните държави, вече се поставя въпросът за духовни държави. Значи, трябва да се смени кръвната, или чисто биологичната държава, в такава, която има еднаква ритмичност. Докато етническата държава е по-властна от националната, много трудно човечеството ще има просперитет. Ето защо идеята е, че трябва държавата да я направим духовна, за да може биологическата разлика постепенно да отмре.”
— Ваклуш Толев, сп. Нур 2/2009, 1/1999 —
КОМЕНТАРИ
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
1/3 Карма, Прераждане, Съдба през погледа на Мъдростта: Смяна на мирогледа за ново Небе и нова Земя
THE KOREAN WAVE and the unexpected esoteric thread running through it
Корейската вълна и неочакваната (българска) езотерична нишка
Знанието не бива да идва единствено отвън и да се приема дословно, цяло и наготово
