Home FREE VISION МЕДИЯ СТАТИИ ИЗКУСТВО Целта на съществуванието е да развие и усъвършенства осъзнаването

Целта на съществуванието е да развие и усъвършенства осъзнаването

Целта на съществуванието е да развие и усъвършенства осъзнаването
0

Тя е вече на повече от 35 години, но никой не би повярвал, когато види нежното срамежливо момиче с усмивка на Алиса от Страната на чудесата. Вълшебницата-прекрасница, както почитателите на Мира вече са я нарекли, е благодарна майка на малко съкровище и компютърен специалист по образование. Но специалността на душата й очевидно е да съхранява и раздава всичко най-непосредствено и щастливо искрящо от света на детето у нас.

Здравейте, Мира! Какво може да ни споделите за себе си с няколко думи – откъде идвате и накъде отивате, образно казано?
Идвам от себе си и пътувам към себе си. Съвсем обикновено момиче съм, което се завръща към душата си. Всекидневно. Доколкото може.

Има ли паметни неща и хора от детството, които са Ви дали насоки за реализация по-късно, събудили са твореца у Вас или са повдигнали въпроси, които са провокирали търсенето и намирането на отговори?
Моят татко. Той ме научи да бъда любопитна, креативна, да изследвам заобикалящия ме свят, да търся нови хоризонти, да уча непрекъснато, да се развивам. Да надскачам себе си с всеки дъх. Да помня, че всичко има смисъл и си струва урока. Всичко дължа на него.

Кои са нещата, които са събуждали и продължават да събуждат у Вас въображението, идеите, желанието да се изразите по някакъв начин, да заявите позиция или просто да  споделите чувства и мисли?

Любовта е моето вдъхновение. Не само към определен човек, а по принцип към всичко. Любовта към Живота като цяло. Толкова съм любопитна към съществуванието, че идеите се появяват сами в процеса на изследване и пътуване. Вдъхновяват ме хората, природата, красотата, смисълът, тайните. Искам да разгадая колкото мога повече. А това е много мощен стимул за креативност.

Irini-il10
« 3 на 7 »

Както в поезията, така и в картините Ви виждаме приказното в света ни – очарованието на легендарни герои, магията на много обич, много нежност, невинност, а не на последно място и поука. Кои според Вас са най-важните неусвоени все още от човечеството ни уроци?
Няма универсална рецепта. Всеки от нас е дошъл в този свят за своите собствени уроци, а те са индивидуални и неповторими. Но ако трябва да се обобщи, може да се каже, че в по-мащабен план ни липсват: търпение, приемственост, разбиране и уважение. Да, респектът е много важен – към всяко нещо. Дори най-малката мравка може да ти даде урока на живота ти, а пък какво остава за човек или идея. В днешно време човекът погазва с прекалено лека ръка живи същества – растения, животни, хора, държави. Ако не се отнесем с уважение към всяко нещо, което пресече пътя ни, може да изпуснем ценен дар. И ще трябва да се сблъскваме с това отново и отново. Целият свят е затънал в конфликти не само заради алчност и агресия. Липсва уважение към различията. Трябва да усвоим това, и то много спешно. Не сме длъжни да приемаме и одобряваме всичко, нито да отстъпваме или да се унифицираме с него. Достатъчно е да признаем съществуването му, с обич и разбиране, и едва след това да отстояваме себе си. Това е първата крачка към постигане на равновесие. Балансът е ненаученият урок. Имаме нужда от това.

НЕЩО ЛИПСВА

Светът е в нестабилно равновесие
и нещо липсва. Адски много липсва.
Животът ли? Конфликт на интереси.
Започва да се случва относително…

Прескачам задължителните граници
и две-три норми. Моля ви, простете.
Но искам да узная. Трябва. Важно е.
Усетих го по болката в сърцето…
По тежките очи на онзи просяк,
по липсващите стоплящи прегръдки,
по кучето, отскочило на косъм
от нечии невъзмутими стъпки –
разбрах, че нещо липсва. Безобразно.
Отчайващо. Крещящо. Безнадеждно?
Светът мълчи. Но толкова е ясно.
И лесно поправимо: липсва Нежност.

Мира Дойчинова – irini

Какви са мечтите Ви за света ни и виждате ли път за реализирането им поне отчасти в обозримо бъдеще?
Мечтата ми е всеки човек да постигне себе си. Да осъществи това, което той самият е заложил в представите и възможностите си като пълен потенциал за развитие, с обич и доброта. Ако всеки е зает със своето собствено израстване и усъвършенстване като живо същество, няма да има място за нищо друго. Светът ще се запълни с хора, които сбъдват мечтите си, без да пречат на другите в същото това начинание. Дори ще си помагат един на друг. Какво по-хубаво от това!

Mira-13
« 1 на 12 »

Как се раждат стиховете Ви? А картините?
Раждат се в много тишина. Абсолютната тишина на ума, когато душата започва да говори. И има много какво да каже. Обичам тези моменти. Тогава съм най-близо до себе си. Тогава горя.

Подготвяте вече четвърта своя стихосбирка за печат. Разкажете ни по нещичко за всяка от тях – има ли специална идея, около която са подбирани стиховете, как се реализира отпечатването, интересни случки или коментари около излизането на книгите?
“Душата ми е скитница” – първата ми книга. Още не зная как намерих смелост да се впусна в това приключение, но приятелите ми ме подкрепиха изцяло и ме насърчиха активно. Това беше моят първи опит да заявя пред света гледната си точка, независимо от резултата. Просто трябваше да кажа по някакъв начин – хей, това съм аз, така чувствам нещата, подарявам ви това чувство. Сега осъзнавам, че ми е трябвало доста кураж, за да го направя. Да, благодарна съм, че имах този кураж. Когато си искрен и отдаден в това, което правиш, нещата се случват от само себе си. Притежават собствен заряд. А интересната случка е, че сама направих илюстрациите си и така получих смешния прякор Принцесата на насекомите. Разгледайте стихосбирката и ще разберете защо. ;)))))

“Обич – пълна с небе” – моята синя крилата книга за любовта. Тя беше естествено продължение на първата, защото хората я поискаха. Нося много думи в себе си и трябваше да ги раздам. Те просто пожелаха да летят и сърцето ми ги пусна. Отново нарисувах сама картините за книгата, но незнайно защо част от тях в първия тираж излязоха с главата надолу. Ако случайно имате такива, да знаете, че бях по-изненадана и от вас. О, нека си го кажем направо, за мен беше бедствие 😀 (Но го преодолях някак си, с помощта на моя великолепен технически ръководител, който сметна печатната грешка за изключителен и нетрадиционен шик. Или поне успя да ме убеди в това. ;))

“Всеки ден ще ти бъда късмет – любимата ми книга. Един прекрасен летен ден седяхме с моята приятелка в една сладкарница, ядяхме торта и се шегувахме, че имам толкова много стихове, че вече ми е време да издам „The best” и да приключа с кариерата си на народен творец. Никога не съм се взимала насериозно като поет. Пиша, защото така чувствам любовта най-добре. За мен това е като дишането. Но понеже иронията в идеята й много ми хареса, събрах на едно място всичките си любими и популярни стихове, писани през годините и така се появи третата ми книга. Невероятно, но факт. Тя, моята приятелка, още ми се подиграва по този повод. С усмивка, разбира се. Да издадеш „The best” само след няколко години усилена творческа дейност е необяснимо постижение, с което едва ли друг поет може да се похвали. Обичам да се шегувам с това. :))

“Време е за тишина” – тази книга е различна от останалите. Сами ще разберете защо. Сънувах заглавието й… Много странно и интересно. В нея, освен най-новите си стихове, съм събрала и такива, които са неиздавани и непубликувани никъде досега. Непрочетени от никого. Тайни. Най-съкровените и най-искрените ми думи. Моите лични духовни открития от сегашния ми период. Представата ми за тишина. Това съм аз, цялата. Нищо повече. И нищо по-малко. Разкривам се до последната буква на душата си. Дано ви хареса :))))

_MG_5519
« 1 на 18 »

Освен представяния на стихосбирките, правите и свои изложби – разкажете ни и за тя малко! Разбираме, че на последната, в Пловдив, са се разпродали всички картини, така ли е?
Обожавам да рисувам, това е най-голямата ми страст! Обичам цветовете, формите, красотата, величието на живота и природата, магията на приказките и сънищата. Всичко това претворявам в платната и илюстрациите си – с обич и вдъхновение. Когато се съберат повече картини – започвам да се чувствам препълнена от емоции и трябва да ги раздам. Трябва да им намеря дом. Така се случват моите изложби :) И когато хората са щастливи и си отнасят нещо със себе си вкъщи, което са сметнали за красиво и близко до душата им, тогава и аз съм щастлива. И започвам отначало. Животът е кръговрат, а ние сме творци, които търсят себе си в творенията. Вълшебството на съществуванието!

Да поговорим за религията, вярата и знанието… Като млад и вдъхновен човек – дете на съвремието, кои са знанията за света, които Ви импонират, от кои сфери на човешката дейност ги черпите и лишава ли Ви това от недогматичната вяра в неща, за които съвременната наука няма как да предложи доказателства, тъй като не ги е достигнала и разгадала официално?
Религията е система, към която твърдо не принадлежа. Няма да ме намерите там. Възпитана съм в свободомислие и любознателност, а не в стриктно уповаване на точно определени догми. Допадат ми някои от източните философски учения, но не следвам нито едно от тях плътно и прилежно. По принцип съм добра ученичка, но се уча предимно от собствения си жизнен път и от личния си опит. С удоволствие чета и изследвам и философията, и науката – те дават добро поле за задаване на въпроси и за търсене на отговори. Това ме вдъхновява доста често. Знанието е много съществена част от развитието ни като човешки същества и няма да спра да се уча, докато дишам. Вярата от своя страна е по желание и всеки сам избира в какво да вложи доверието си. Аз избрах да вярвам в любовта и в доброто у хората. Не всеки път ги виждам, но съм сигурна, че са там и си пробиват път през пластовете несигурност и заблуди. Също така вярвам категорично в Живота – напълно доказано е, че съществува и това ми е достатъчно. Това осмисля всеки мой ден. А колкото до религията – отнасям се с огромно уважение към убежденията на хората. Щом са избрали точно това да следват като идеология, значи имат основателна причина дълбоко в себе си. Това е достойно за уважение.

Има ли “живот след смъртта” според Вас и страхува ли се от осмиване съвременният човек, ако в личната му познавателна реалност присъстват и невидими за очите неща, но извън догмите на някоя определена религия?
Имам някакви лично свои подозрения, че смъртта е само преход към поредния следващ живот. Целта на съществуванието е да развие и усъвършенства осъзнаването, така или иначе. Ще живеем и ще умираме, докато не го постигнем. Страхът е безсмислен. Няма никакво значение дали ще ни се смеят за това, нито пък какво изобщо е становището ни по този въпрос. Животът се обновява непрекъснато и без нашето мнение. Животът се ражда, продължава, израства, усъвършенства. В това е неговата магия и величие. Смъртта е само една част от този непрекъснат процес. Обичам една мисъл на Ганди: “Живей сякаш ще умреш утре, учи сякаш ще живееш вечно.” Това казва всичко.
А пък невидимите неща… Човек може да вижда не само с очите си, за щастие. Сърцето знае най-добре. То усеща как стоят нещата в действителност. И (почти) никога не греши.

Какъв е българинът като народопсихология във Вашия поглед? Има ли качества, които с основание му отреждат отново място под слънцето след многовековното оробяване, или е по-добре да бъде претопен от руската, американската, турската, гръцката, сръбската или която и да е друга държавна политика (а защо не направо от безхаберието и “циганията” в собствения му двор) и да се свърши веднъж завинаги с днешното му мизерно съществуване? Има ли какво да губи в лицето на България светът?
Ха, това е провокативен въпрос, а аз не съм краен националист. По-скоро предпочитам да хвърля един лек глобален поглед на нещата. Българинът е човек преди всичко. И като всеки човек той е уникален, ценен и неповторим и има своя достоен принос в културното богатство на цивилизацията. Може би е достатъчно да вярваме повече в себе си, да уважаваме миналото си и да работим упорито за изграждането на бъдещето. Не, не онова светло бъдеще от приказките, а едно съвсем нормално, обикновено и реално бъдеще, в което да се чувстваме сигурни за себе си и близките си. Нищо грандиозно и непостижимо. Не бива да се отъждествяваме с чужда политика, защото това ще отнеме от собствената ни автентичност. Промяната се извършва отвътре навън, а не обратното. Споменатата цигания (явно образно казано) е само една част от уроците, през които трябва да преминем и да усвоим. Обществото ни е болно на много нива, но нека всеки да започне лечението от самия себе си. Тогава имаме истински шанс да оцелеем и да израстем като народ – заедно като държава, но и индивидуално, като личности. Имаме много неща, за които да се гордеем. Нека всеки лично за себе си да изкорени робското мислене от съзнанието си и да го замени с чест и достойнство. Хайде, нека да го направим, поне за един ден. Това е чудесен експеримент на съзнанието. Ще участвам с удоволствие.

Ако политиката в наше време е мръсно занимание, има ли тогава шанс да застанат чисти хора по върховете на държавния живот или е още рано? Да вярваме ли, че има такива и днес, въпреки всеобщото държавно-политическо блато?
Политиката е лидерска дейност преди всичко и като такава тя се нуждае от силни и уравновесени личности, с ясна визия и конкретна насока за действие. Имаме нужда от хора, които са съзнателни, решителни и искрени в желанието си да ръководят народните дела към по-добра реализация и мирно развитие. Хора, които заслужават доверие и уважение. За съжаление голяма част от съвременните политици опорочават тази дейност и я заменят с дребнаво пресмятане на лични сделки и мръсни номерца под масата. Чистите хора няма да се забъркат там. Те имат друга мисия. Много по-сърдечна и невидима. Но рано или късно всичко ще си дойде на мястото по един или друг начин, защото всяко нещо се стреми към равновесие в този свят. От нас зависи начинът да е безболезнен и градивен.

Irini-il3
« 1 на 9 »

Само с лично творчество ли им остава да се занимават на “чистите по сърце”? Мислите ли, че е възможно да се устои чисто психологически на нечистите информационни и хибридни войни, като се върши наистина с чест “на ползу родину” работа в социалната сфера?
Това е личен избор, който всеки от нас прави – ежедневно, отново и отново. Ставаш сутрин и се захващаш за работа – да осмислиш деня си. Дали ще е с творчество, с животновъдство, със здравеопазване, с готварство или с образование… няма никакво значение. Всеки от нас има своето място под слънцето и своето уникално призвание като човек и трябва да работи в тази насока, независимо дали ще получи възнаграждение или не. Сметките ръководят материалния свят действително, но не вършат добра работа в една сфера, която изцяло принадлежи на духа – личностната реализация. Там наградата е много, много по-голяма – удовлетворението, че си жив и осмисляш живота си. Това ти дава силата и смелостта да устоиш на всякакви психологически атаки и информационни войни. Трябва да знаеш кой си, какво правиш и защо го правиш. Тогава вече нищо няма власт над теб. Тогава живееш с всички и едновременно с това си себе си, не се претопяваш. Това е смисълът на обществото. Да си помагаме и да се развиваме заедно, но и да се утвърдим като индивидуалности. И в крайна сметка ще осъзнаем, че всеки от нас е творец изначално, независимо към каква професия се е насочил. Креативността е заложена в съзнанието ни от самия живот. Това е смисълът на всичко.

РЕЦЕПТА ЗА СЪБУЖДАНЕ

Събуди се за малко и виж,
че Животът е не само болка.
Усмихни се преди да заспиш.
Имаш себе си. Колкото толкова.

Събуди се. Навън е денят,
който ти си направил самичък.
Колко много надежди валят.
А мигът е роден за обичане…

Събуди се, поне за минута.
Не е много. Но стига за всичко.
Всеки дъх се равнява на чудо.
Всеки поглед ще бъде различен…

Събуди се! Сърцето ти иска
да се сбъдне съвсем осъзнато.
Нямаш време за повече мислене.
Имаш време да срещнеш душата си…

И когато се спреш за секунда
на ръба на една тишина,
в урагана на своята будност,
замълчи. Сътворяваш света!

Мира Дойчинова – irini

Какво държи доброто Ви настроение в ежедневието? Какво Ви зарежда, обогатява, настройва оптимистично и т.н. в този дух?
Знам коя съм. Знам какво правя. Знам защо го правя. Не съм нищо особено и това ми харесва. Имам много недостатъци и приемам това със солидно чувство за хумор. Да можеш да живееш в мир със себе си при всякакви обстоятелства е най-големият дар и най-голямото предизвикателство, което ни се дава. И също така съм наясно, че все още нищо съществено не знам и имам да науча още толкова много. Това ме изпълва с добро настроение и ме мотивира страхотно много. Най-интересното тепърва ми предстои. Никога не ми е скучно. Има толкова много работа за вършене в този свят. Не мислите ли?

С какъв стих като пожелание към всички читатели бихте завършили разговора ни?

СВЕТЪТ Е ПОПРАВИМ

Светът е поправим. До предпоследно.
И има време за една измислица,
в която сме изгубени безследно,
преди да се намерим… Щом е писано.
И има време за един отрязък
от лентата на дните ни добри,
когато светлите звезди ще слязат
на пръсти във душите ни… Нали?
Нали в един момент ще се замислим
да бъдем или да не бъдем вече?
Кое било е и кое е истинско?
Преминахме ли пътища далечни?
Въпросите сами ще отговарят,
премахнали и сянка на тревога.
Щом дишаме, а спомените парят –
светът е поправим. И слава Богу.

Мира Дойчинова – irini

Интервю на Ралица Благовестова с Мира Дойчинова
за “Цветове от аурата на България

Фотографии: Александра Вали

КЪМ ЦВЕТОВЕ ОТ АУРАТА НА БЪЛГАРИЯ

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)