Home FREE VISION МЕДИЯ СТАТИИ ИЗКУСТВО ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА НОВАТА ЕПОХА в картини
0

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА НОВАТА ЕПОХА в картини

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА НОВАТА ЕПОХА в картини
0

“Ние творим “никъде” в нашето безкрайно “утро”. Нашите цветове – като изразни средства за такива едни нюанси на душата на живописта – не са материални. С нежни и леки тонове, живописните произведения-мисли са пропити със светлина и любов. Предсетата за Новата епоха на човечеството и новото съзнание го развиваме без телесна принуда върху живия образ на тъканта. Ние съзнаваме и се приближаваме към края на цивилизационното развитие на ХХ-ти век.
Нашето съзнание е готово да приеме новото знание и да се развива. Ние сме последните от първите и първите от последните. Не е едно и също понятието “време”, отнесено към човека на изкуството и към обикновения човек. Затова нашите произведения са извън тези категории. Понятието “безкрайност на пространството” също е субективно. “Микро” и “макро” в произведенията ни са относителни. Причината се явява следствие, а не обратното. С много любов и копнеж по разбирателство със съвременния интелектуален човек предлагаме на теоретиците понятието еко-био-арт.”

— Лидия и Юрий

Pict0018
« 1 на 6 »

“Сътворение”, “Сън”, “Полет”, “Еволюция”… Това са заглавия от поетичните картини на двамата украински художници – Юрий Зельоний и Лидия Глускина, обединени под името: “Предчувствие за новата епоха”. Няма думи, които да опишат изяществото, музикалността на формите, оживени от светлина и цвят, излизащи под техните пръсти. Впечатлението от творбите е, че си попаднал в света на вълшебството. Вълшебство, което отпраща в спомена за най-чуден сън, възвишена мечта, очакване за новораждане.
С толкова чувствителност, с толкова усетност за света на невидимото – може би от сферите на най-финия астрал и ментал, са поднесени тези творения, че е основателен въпроса: кое е по-реалното – видяното с физически очи или уловеното с тънки сетива. Как са могли тези двама художници да въплътят в платна толкова искряща жизненост, творяща енергия – с такава прочувственост и любов, е наистина загадка. Необяснима е и лекотата, с която съчетават предсетата си за багра и форма, за да сътворят една картина двамата едновременно. “Когато ме попитат как сме успели да нарисуваме всичко това заедно – шегува се Лидия – обикновено отговарям: разделяме картината на две по диагонал. Аз, която съм по-ниска, рисувам в долната половина, а Юри – в горната.” Когато ги посетих, двамата творци живееха в апартамент под наем в Пловдив, целият в бяло. Обградени със собствените си картини – окачени по всички стени. Усещането при тази омайваща гледка е, че пиеш жива вода от някой магичен извор някъде в Хималаите. Иначе художниците нямат вид на неземни. Издигнатото чело на Юри наистина впечатлява, а Лидия с рижата си коса и оживен поглед изглежда съвсем недостигнала годините си. Рисуват много, често и нощем, и заради работата си отлагат да отидат на кино или концерт. Понякога след напрегнат ден пушат, а Лидия Глускина прави великолепно кафе, тайната на вкуса на което не издава. Обичат да пътуват сред природата – особено по живописни места из планините, където се зареждат творчески. “Започнахме да рисуваме тези картини, когато дойдохме в България” – казва Юрий Зельоний. Картините им от украинския период са толкова различни от сегашните, колкото е Земята от Небето. Изпълнени са с пъстрота и живот, но липсва онази изчистена одухотвореност, белязала по-късните им неща.

5703
« 1 на 7 »

В България идват около 1995г. година и някакво особено вдъхновение, с което въздухът и земята тук са напоени, ги тласка към съвършено нов стил на рисуване. Както пеперудата се преобразява от своя пашкул, така Зельоний и Глускина извършват едно ново раждане в творчеството си. Канени от галерии на различни градове, те обикалят България със своите картини. Иначе проблемите, които срещат, са от съвсем материално естество – трудността да закупуват бои и рамки (подбират само най-добрите). Принудени са да рисуват и малки, и по-набързо направени картини, за да се снабдят със средства за творчеството си. Понеже творбите им, заради специалните материали, които изискват, излизат страшно скъпо – въпреки огромния интерес се купуват рядко. Юрий Зельоний споделя също така, че техните картини често едновременно впечатляват и плашат хората. Средствата, които припечелват художниците, с големи усилия и жертви стигат за създаването на нови шедьоври. Канени да участват с експозициите си в различни страни, Зельоний и Глускина трудно се решават да напуснат България – страната, събудила творческото им вдъхновение.
Въпреки това, преди няколко години те заминават за Китай, с намерението да разгърнат по-свободно в материален план художествените си идеи. (Там обаче задържат картините им и те самите едва се измъкват. Юрий понастоящем е в Украйна, фейсбук профил ТУК. – Б. ред.) А ние можем да се гордеем, че страната ни е вдъхновила такива таланти, дошли чак от Украйна, но намерили тук духовния си дом.

Автор: СНЕЖАНА БЕСАРАБОВА
Фотографии: Личен архив на Лидия и Юрий

3870
« 3 на 4 »

 

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)