Чети, то сляпото окàто прави! ;)
Под егидата на ООН 2015-та година се отбелязва като Международна година на светлината и светлинните технологии. В тази връзка особено ни заинтригуваха двете публични лекции на художника-изкуствовед и преподавател Албер-Ванел от Франция, посветени на едноименните му книги “Духовност на цвета” и “Дух и материя”. И двата труда са издадени неотдавна от “Група Цвят – България”, но само на френски език засега, за съжаление. Албер-Ванел е професор по Цветознание и История на изкуствата в цивилизациите при Висшето национално училище по декоративни изкуства в Париж. Завеждащ е темата “Светлина” в Градчето на науките и откритията Ла Вилет – Париж. Художник и автор на трудове върху цвета в културите по света.
Анотациите на споменатите книги разкриват множество любопитни аспекти и акценти от изследванията на художника-изследовател. Разбираме, че първото заглавие спира вниманието ни върху чернобялото на лабиринта, трите цвята на алхимията, индийските татви, фън шуй, средновековната хералдика, кубичния заострен камък на масонството, китайската Книга на промените, тибетската Книга на мъртвите и какво ли още не. Второто заглавие насочва погледа ни към симетрията в камъните и кристалите, към ДНК и протеините у живите същества, строежа на атомите в квантовата хромодинамика, цвета на аурите, на фините тела и чакрите, цветовете на отвъдното, цвета на планетите в астрологията и астрономията, звездите, космологиите и т.н.
Важна особеност на изложенията е опитът да се посочи смисълът на цветовете най-вече в тяхното духовно измерение – да се изведе вътрешната истина на цветовите символи и онова, което се изплъзва при повърхностните идеи. “Всичко това води до въпросите, свързани с живота след смъртта и с нашето място във Вселената, като ни кара да считаме, че трябва да живеем и да се прераждаме, за да се усъвършенстваме и приближим малко по малко към Божественото” – заключава рецензентът на изданията.
Свързахме се с Елена Кръстева от “Група Цвят – България”, за да научим повече за дейностите на Сдружението, както и за съдържанието на гореизложените теми в качеството й на преводач. Тя от своя страна зададе няколко наши въпроса и на самия автор и лектор – проф. Албер-Ванел, гостувал многократно през годините в България.
Здравейте, Елена! Да ни се представите накратко?
По професия съм инженер по радиолокация и радионавигация – работя в областта на дистанционното сондиране на земна и морска повърхност и атмосферата, а по душа – пътешественик! Детското ми любопитство ме насочи и към пътешествията, и към фотографията и професията ми. Секретар съм и на сдружение “Група Цвят – България”.
Кога и как бе създадена “Група Цвят – България”? Каква е мисията на формацията?
Сдружението е създадено през 1980г. и е член на Световната асоциация по цвета (AIC). То обединява специалисти от най-различни области: физици, колориметристи, метролози, художници, дизайнери, архитекти, инженери, химици, текстилци, литератори, поети, семиотици, психолози, изкуствоведи, фотографи, полиграфисти, дано не пропусна някого, чиято работа, изследвания и творчество са свързани с цвета, а мисията на Сдружението е да популяризира… ЦВЕТА! Популяризацията включва, разбира се, много работа по организацията и провеждането на семинари, конференции и конгреси, а също така – на изложби и пленери, както и публикуването на специализирани издания, подпомагащи разбирането за цвета.
Кога и как открихте проф. Албер-Ванел и неговите книги? С какво ви грабнаха трудовете му?
О, бе чиста случайност, въпреки че професорът не вярва в случайности… Преводачите имат какви ли не необичайни поръчки. Проф. Албер-Ванел е голям приятел на България. Със страната ни го свързва дългогодишното му приятелство с проф. Тодор Кехлибаров – физик, който е сред основателите на “Група Цвят – България” и се бе обърнал преди години към мен за консекутивен (и не само) превод на лекции на проф. Албер-Ванел от френски на български и на английски език. Иначе съм първият им читател, колкото и нескромно да звучи – та нали са публикувани и отпечатани тук. Още първата статия, която трябваше да преведа – в края на миналия век! – задочно, т.е. без да познавам автора, ме грабна, както казвате, с необичайността на мисленето му, граничеща с неординерност, и с широтата на познанията му…
Каква е тайната на Сътворението и в какво се заключава единство на Духа и материята в неговата интерпретация?
О, с огромна вероятност единствено Бог познава тази тайна и (не) си играе на зарове… Напоследък няма единство дори по въпроса играе ли си Бог на зарове или пък не 
За проф. Албер-Ванел Духът и материята постигат единството си и в цвета, разбира се, който може да служи като основа на разбирателството между народите/културите по света. А и както самият той казва, чрез цвета духът вдъхва живот на материята и материята сублимира чрез цвета.
А каква е връзката на цветовете с ДНК и протеините у живите същества, която професорът намира?
По моему професорът се забавлява: като колорист и сериен класификатор той е изкушен да оцвети/освети цялата Вселена – от елементарните частици до галактиките и дори паралелните й светове – по начин, който да ни позволи или поне да ни улесни в опитите ни да я разберем, проумеем и прозрем…
Как от нещо толкова видимо като цветността на материалния свят отиваме към извечните въпроси за живота и смъртта и стигаме дори до идеята за прераждането?
Цветовете ни съпровождат през целия ни земен живот, а мъдреците ни учат да не се страхуваме от смъртта, която е част от живота, освен ако не е обратното, и да отличаваме приживе истинското, непреходното, чистото… от преходното, тленното, земното, неясното…
Имате ли любими откъси от двете издания? Неща, които сте си подчертавали може би? Или едно нещо, което много Ви е впечатлило?
Да, със сигурност в тях има неща, които са ми по-любими или по-близки от други… ала ролята ми на пръв читател бе по-скоро на страничен наблюдател от друга гилдия или култура, с амбицията нещата да бъдат разказани така, че да станат по-близки до читателя… Когато работиш върху файлове, които не съдържат все още илюстрациите, някои пасажи или просто отделни думи се фиксират или даже гравират в паметта ти, удряйки печатите си доста странно. Харесвам поетичната представа за цвета като плът на боговете, но тя е от една предишна негова книга, тази върху цвета в културите по света. Харесвам препратките и интерпретациите на легендите за лабиринта, загадките на алхимията, средновековната хералдика, японските мандари и разбира се, подходът да се оцветят дори елементарните частици! Тоест допадат ми размахът на енциклопедичната му мисъл, фантазията, любопитството и хуморът му. Но това, което (ми) прави най-силно впечатление и ентусиазира и насърчава, е ойкуменистичният[1] му подход и непоколебимостта на убеждението на автора, че цветът ще спаси Света! И че усъвършенстването на човешкия род е в ръцете на всеки един от нас, по пътя на личното усъвършенстване. Харесвам и акцента, който той поставя върху култивирането на граждански добродетели. Добри новини, нали?
Какви са тези препратки и интерпретации на професора към лабиринта, които споменавате – интересува ни да разберем нещо съвсем конкретно от идеите му
Интерпретацията му на лабиринта е лично негова. Всъщност той представя два вплетени един в друг лабиринта, като стените на единия представляват ходовете на другия.
А кои граждански добродетели визира той?
Понятието за свободна воля. Ако лабиринтът е спирала, която води неизменно към центъра, т.е. към смъртта, изход няма и не сме свободни. Съществуват ли обаче различни пътища, можем да избираме така, както всеки намери за добре.
А какво говори Албер-Ванел в книгата си за алхимията, какво е разбирането му по темата?
За него алхимията далеч не се ограничава до търсенето на злато и богатства, а представлява преди всичко символ на работата върху себе си и следователно на духовното развитие. Златото е не друго, а собственото ни тяло!
Защо не бива да пропускаме да отгърнем страниците на трудовете му, според Вас?
О, защото в тях има за всекиго по нещо! Пък и професорът казва, че книгите трябва да се разгръщат, за да се… проветряват! Те са като домовете ни, които имат нужда прозорците им да се отварят широко… Да не пропуснем да отбележим прекрасната и абсолютно неуморна работа на Петър Янкулов и екипа на Рекламна къща “Янкулов”, които вече години наред продължават да създават тези полиграфски шедьоври, оценени по достойнство от колористи и професионалисти в областта на цветния печат! А и никога няма да забравя как Дамиел, един от ангелите от “Крилете на желанието” на Вим Вендерс, пада на Земята и за да усети, като смъртните, дъха на мастилото, оцветило пръстите му! Чети, то сляпото окàто прави!
Интервю на Ралица Благовестова с Елена Кръстева, секретар на “Група Цвят – България”,
за изданието “Цветове от аурата на България”
Фотографии: Елена Кръстева
_____________________
[1] Терминът е църковен, в общи линии се възприема като “общовалиден”, “в името на общото благо”, а в случая се има предвид “всекултурен” – Б.ред.
КЪМ ЦВЕТОВЕ ОТ АУРАТА НА БЪЛГАРИЯ
