Интервю с автора на “Бъдеще невъзможно” – Димитър Митев
Да си автор в съвременна България е подвиг, който “Книгите на България” не оставят да бъде подминат. В поредица от различни интервюта, ще ви запознаваме с автори от България, които творят днес в нашето съвремие, и чийто книги се надяваме да ви заинтригуват. Днес искаме да обърнем специално внимание на един автор на множество литературни произведения – Димитър Митев. Димитър има интересен и завладяващ стил на писане, съчетан с креативни и изненадващи сюжети, които ще ви оставят залепени за книгите му докато не ги прочетете. Ето и моето интервю с автора:
1. Какво Ви вдъхнови да напишете последната си книга?
Вдъхновението за “Бъдеще невъзможно“ дойде от един особен сън в края на 2017 г. Знаете, има такива сънища, които запомняте детайлно и искате да споделите, защото са ви впечатлили с нещо. В случая бях сънувал, че режисирам научно-фантастичен филм в реално време в планетарен мащаб, измисляйки в движение и самия сценарий… Бях в командировка тогава и на закуската в хотела разказах на колегата, с когото бяхме заедно, какво ми се случи в този сън. Неговият коментар накратко беше, че това наистина си е филм. Вероятно разказването ми е помогнало да запомня и структурирам още по-ясно сънуваното, защото времето си минаваше, а споменът за него не избледняваше. И сякаш искаше да бъде написано. Проблемът беше, че то сякаш нямаше финал, нямаше цел, послание, не поставяше въпроси – просто някакво анормално събитие спохожда Земята и поставя хората пред необясними последици. Да, необичайни, интересни и дотам. Никакво развитие – какво ще направят хората оттам нататък, как ще се отрази то на света – нищо. А и всъщност в цялата история човекът липсваше… И така си отлежаваше този “сценарий” в мен няколко години. Междувременно ми се появяваха други идеи за отделни разкази на различни, вълнуващи ме теми. Било свързани със събития и процеси в обществото ни, които ми се искаше някак да коментирам, било с необикновени лични или на мои познати преживявания, било с научни открития или идеи, които резонираха с моя интерес от ученик към научната фантастика. И в един момент осъзнах, че всички тези идеи могат да се съчетаят и развият върху основата на този необикновен сън, не като отделни разкази, а като роман с пълнокръвен сюжет.
2. Колко време Ви отне да завършите книгата?
Като цяло, от идеята до готовия да бъде рецензиран текст, отне 7 години. Самото писане, разбира се, е много по-малко. Съществената работа беше в период от около година, година и половина, след ковид ограниченията, т.е. след 2022 г. Дотогава всъщност бях ангажиран приоритетно с подготовката на първата, издадена от мен книга – том първи на сборника с лични, нехудожествени разкази на православни свещеници от различни страни за пътя им до вярата и свещенството “Как станах свещеник – обикновените необикновени истории”.
3. Какъв е вашият процес на писане?
Процесът на писане, по необходимост, е зависим от естеството на това, което се пише. Един е при писането на разказ, друг – на документалистика, трети – на роман. В случая с “Бъдеще невъзможно“ този процес за мен бе колкото нещо съвсем ново и различно, толкова и интересно и увличащо. След решението да обединя няколко различни разказа в едно произведение, се наложи да изхвърля вече написаното по “сценария” и да започна от нула, защото се промени цялостната идея какво искам да кажа. Беше нужно да обмисля и начина, по който искам да го кажа. Реших да запазя първоначалната си идея за по-кинематографичен стил на писане, с фокус повече към действието, което впоследствие ми бе подсказано, че съвпада с актуалната постмодерна стилистика. Така че започнах оттам, да опиша какво се случва на отделните герои в хода на общото за всички събитие – появата и разпространението на непознатото за тях явление. Така ми дойде идеята да ги подредя хронотопно, а не като отделни истории. А при последвалото съобразяване на фактологията в тях с обусловените от сюжета места, събития, научни постижения, бях изненадан да видя как всичко започна да се самосглобява и да придобива такава историческа плътност, и самичко да ме води към неочаквани съвпадения с новооткривани от мен факти, които да добавя. Така че в орпеделено отношение бих могъл да приема романа си повече за документален или философски, социален, отколкото фантастичен.
4. Някой от героите базиран ли е на истински хора?
Да, това е причината специално да подчертавам, че романът е вдъхновен от реални хора и събития. Повече от половината от героите в него имат своите реални прототипи в живота, които са преживели описаните в романа лични събития. Именно срещата ми с тях, която дълбоко ме впечатли, събуди в мен желание да ги запиша и разкажа, така че колкото може повече хора да научат за тях. Според мен те съдържат важни житейски, социални или философски послания. Важни за нас като отделни хора, тъсещи своя път към щастието, но и за обществото, което градим заедно. Някои от тях са много емоционални и се надявам да съм успял да ги предам по същия начин и в романа.
5. Какво послание или тема се надявате да отнесат читателите?
Надявам се не само да отнесат, но и да върнат – обратна връзка. Да, защото всъщност написаното е покана за преживяване, но и за разговор. За размисъл. За споделяне. Поставените в романа въпроси са немалко – някои са скрити, други са по-явни, но смея да мисля, всички са съществено важни за всеки човек и за обществото като цяло. Ако историкът е човек, задаващ въпроси на миналото, то фантастът е историк, задаващ въпроси на бъдещето, но и двамата искат отговорите в настоящето. Това искам и аз: отговори от прочелите тези въпроси. Основният от тях се подсказва донякъде от заглавието, разбира се: “Защо бъдещето да е невъзможно?” И понеже романът завършва донакъде утопично, явно не става дума за бъдещето като време, а за неговите характеристики и съответно въпросът става “Защо утопичното бъдеще да е невъзможно?” И той предполага да стигнем до разговора, за който казах. До размисъла, ако утре се събудим в един нов свят, в който злото е, да кажем нулирано и сме “на чисто”, от какво зависи и бихме ли могли да заживеем по новому оттам нататък или съвсем скоро ще сме на старото положение, с което и ще докажем, че утопичното бъдеще е невъзможно? Иначе вярвам, че има и много, което читателите да “отнесат”. От една страна, защото стават “свидетели” на неподправени човешки истории. От друга, защото е замесена и много интересна историческа или научно-популярна информация.
6. Какво Ви накара да пишете на първо време?
Знаете, едно е да искаш, друго е да го направиш. На няколко пъти съм бил запален от различни интересни идеи за разкази, романи, филми, дори за компютърни игри. Искало ми се е да пиша, но освен да нахвърлям някакви бележки, по-далеч не съм стигал. В процеса на събиране и редактиране на историите за “Как станах свещеник” научих и усвоих много неща, едно от които бе, че книга се пише по малко, но с постоянство. Резултатът е новата ми книга.
7. Имате ли любим автор, жанр или писател, който Ви вдъхновява?
Като ученик имах. Поглъщах с интерес приключенски, криминални или фантастични разкази и романи от всякакви автори. Афинитетът ми към фантастиката беше особено силен, разбира се. Вкъщи имах пълната колекция с издадените от знаменитата Библиотека “Галактика” книги и не само. Може да се каже, че съм се вдъхновявал от всички тях. И ето че сега първият ми роман е именно фантастика. Без да се възприемам като писател в същинския смисъл на думата, надявам се все пак и той да послужи някому за вдъхновение.
