Едно стихотворение трябва да звучи като мелодия и когато го четеш, то просто да се лее
0
+6
0
Ш Е Д Ь О В Ъ Р Сред уличните сенки на фенерите проблясваха последни светлини, отнякъде полъхваше мелодия, която в тишината долових. Омаяна от лирата орфическа вървях по тротоар от листопад и някак вечерта бе тъй магическа, когато до прозореца се спрях. Зад тайнствената нежност на завесите една жена рисуваше мечти, платното й – […]