Любовта като универсална сила ни прави недосегаеми за всяко зло
For English version click HERE.
Интервю с Борислав Миланов на Ралица Благовестова
за “Цветове от аурата на България”
Фотография горе от: Mahir Jahmal & Stefan Joham
Фотографии по-долу от: Александра Вали
Влюбих се в Beautiful Mess още с първото чуване. Съчетанието между песента, представила България на Евровизия тази година, и изпълнителя в лицето на Кристиан Костов, предизвика у мен емоционален взрив, какъвто никога досега не бях преживявала с поп произведение. Минималистичното (бяло и изискано) lyric-видео, което си въртях ли въртях дни наред, докато излезе официалният клип… все още ми носи може би най-силно усещането за духа, който песента въплъщава. Като медитация и издигане над земните драми е – онова вътрешно състояние, в което не си повече участник в битките на отделните лагери, а можеш да видиш цялата картина и да обгърнеш с енергията на тихо смирение и приемане всичките й участници. Наистина ненакърнимото състояние на недосегаемата любов, която може да направи отново красив и свързан света ни – съвсем буквално. Така възприех посланието на песента и с трепет следях да чуя официални признания, че усещането ми не е само лично въображение за мечтана реалност. И такива не закъсняха, за мое най-голямо щастие! Но нека дадем сега думата на главния виновник за “Красивия хаос” в душите ни – авторът на песента, оплодила от световната сцена много умове и сърца с бялото си сияние – Борислав Миланов.
Да ни разкажете какво дете сте бил? Къде и как израснахте, любими занимания, интереси, мечти?
Бях доста любопитно, будно дете. Доста палаво, с приключенски дух. Търсех постоянно нови неща да ми се случват и да научавам. Бях и много контактен – постоянно заговарях хора, запознавах се. Щастливо ми беше детството и бих казал, че благодарение на това сега някои неща са ми по-лесни в общуването с хората, а и като цяло.
Прабаба ми, при която отраснах, ми даде пълна свобода. Израсъл съм без баща, майка ми замина много рано, още по комунистическо време, на Запад – тя е художник, така че прабаба ми, която беше учителка (светъл й път) ме възпитаваше, както и отвреме-навреме другата ми баба по бащина линия. Имах, разбира се, задачи да решавам още преди първи клас – с две учителки, баба ми и прабаба ми, имахме условие: първо това ще напишеш, това ще сметнеш, това ще прочетеш и тогава вече мога да правя каквото си искам. Имах пълна свобода – до единадесет часа вечерта пред блока с големите деца. И пазя много хубави спомени от тези години тук в София. След 10-ти ноември, с падането на Стената отидох във Виена при майка ми, 7-годишен, и ми беше малко трудно в началото. Влязох изведнъж в студената вода, защото австрийците са малко резервирани – особено към чужденците, особено децата, и то по онова време. Сега вече се поомешаха нещата, но аз когато бях, нямаше толкова чужденци, както е сега, и ми беше по-трудно в началото. Може би точно заради това бях мотивиран и много бързо научих езика – да се докажа, защото имаше предразсъдъци за това, че съм от България.
Относно интереси… Занимавах се с музика – все си тананиках някакви мелодии, пеех си, като видя някакъв инструмент си експериментирам, свиря си по усет… Измислях си също разни истории, сценарии – затова впоследствие кандидатствах кинорежисура и драматургия. Спортувах също така… Постоянно си намирах с какво да се занимавам.
Впоследствие на компютъра с програми, плъгини, заместващи различни живи инструменти, започваш да се учиш как да правиш един инструментал, как да правиш музикална скица… съвсем аматьорски, по усет… В един момент се събрах с приятели музиканти, бих казал – бяхме малки, но особено едното момче беше много напред, свиреше на пиано от малък и беше много музикален. И постоянно се чудеше как правя нещо без да знам какво е точно, без да съм учил нотиране. Така покрай него започнах да уча и теорията, да задълбавам в музиката. Бяхме на по 14-15 години тогава. И така, без никакъв натиск, по много естествен начин се разви всичко. Бил съм изключително голям късметлия да се събера с такива хора, които бяха много отворени заедно да творим, заедно да прохождаме в музиката, но на мен паралелно главният фокус и първата ми мечта беше кинорежисурата. Музиката ми беше винаги нещо ей така – беше част от мен и ми доставяше удоволствие, както и спортът – играех футбол, лека атлетика, но никога не съм си мислел, че ще се занимавам главно с музика, както и със спорт не съм мислил професионално да се занимавам. Бях си казал, че ще пиша сценарии, ще режисирам филми – това ми беше от малък главната цел.
В един момент обаче някакси се обърнаха нещата – след 21 години видях, че ми е интересно да се занимавам повече с музика, да навлизам повече в материята. Работех като асистент при един организатор на концерти в Австрия. Запознавах се постоянно с чуждестранни изпълнители… Това ми помогна впоследствие с другото ми начинание – самият аз да организирам, да правя събития, да посреднича, да създавам контакти. Всичко беше свързано – творческата и организационната част. Запознавайки се с други музиканти, докосвайки се до тях, виждаш, че те са съвсем нормални, обикновени хора, всеки със своите си особености… и виждаш, че всичко е възможно, ако много вярваш в себе си и работиш много. Трудът е може би най-най-важното. Талантът, интуицията – без него не може, но да работиш и постоянно да се развиваш – това е ключът. Никой не е седнал и само защото е талантлив, нещата да му се случват. Няма как да стане.
Режисурата не може ли да се прилага сега за музикални клипове например?
Това го правя, да. В повечето случаи съм си режисьор на музикалните клипове, но тъй като не може да си всичко в едно, си наемам и допълнителен режисьор, който само за това да отговаря. Аз пиша сценария, правя на място с него концептуалната режисура, но той се разпорежда на снимачната площадка. Той влага свое виждане, но винаги се консултира с мен или ако на мен нещо не ми харесва, му казвам… Така сме работили винаги и слава Богу досега всички режисьори, с които съм работил, са се съобразявали и не сме имали някакви его проблеми. Предварително сме изяснявали нещата – това, че аз също разбирам от материята и ми е важно основната идея да се реализира, но давам и поле на някой друг за собствена визия и принос.
А какви четива или филми Ви бяха интересни в детските години?
Първата книга, която много ме впечатли, беше “Малкият принц” на Екзюпери. Приказки от рода на “Хензел и Гретел” – те са ясни, но наистина нищо не ме беше така докоснало до момента, в който прочетох “Малкият принц” – много ми хареса и я прочетох сигурно пет пъти. Като филми винаги харесвах по-историческите, които са свързани с някакъв героизъм. И “Междузвездни войни”, разбира се. “Смело сърце” ми е много любим филм, много ме изгради като тийенджър, който израства без бащина фигура, и си казах, че Уилям Уолъс с тази смелост и всичко е тип мъж, на който бих подражавал като идол. Мисля, че такива образи са много полезни за всяко едно момче – да има някаква личност за пример като героя в “Смело сърце”. Подобен герой за нас е Левски.
За концерта на Джей Ло в България, станал емблема за добра организация, да ни разкажете – как се случи да се заемете с реализирането му?
С риск, смелост. Покрай връзките, които бях създал във Виена, се свързаха хора с мен, които държаха правата и ми имаха доверие – търсеха някой да им организира концерт в България. Допитаха се до мен дали мога да им препоръчам някой. В този момент реших лично аз да рискувам, защото вярвах. Казах, че искам аз да пробвам. Бях убеден, че ще е разпродаден концертът. И рискувах, въпреки че не бях изобщо подготвен и в движение решавах всичко. Беше си голям риск, но от средата натам, когато се поразпродадоха вече местата, нещата се поуспокоиха. Трябва да мине човек през такова напрежение, за да натрупа опит. Това беше през 2012 г. Бях се прибрал вече в България – може би 3-4 години по-рано.
Междувременно с участията в Евровизия как се започна?
През 2011 г. така се случи, че Поли Генова беше чула за нас и се свърза да й направим песен за Евровизия. Събрахме се, тя дойде в студиото ни във Виена и направихме “На инат”. Тогава изобщо не знаех какво е Евровизия. Тотално влезнах в небрано лозе. На място в Дюселдорф въобще не се занимавах в дълбочина и по-скоро се забавлявах там, пък каквото дойде. И всички бяхме малко така – никой не знаеше какво наистина се случва и какво трябва да се направи. След това през 2015 г. имах възможността отново да участвам – този път с песен за Македония, като правихме в нашето студио във Виена песента на Австрия също така, която беше написана иначе от едни немски композитори, но решиха при нас да завършат продукта – записвахме с Кончита Вурст (става въпрос за спечелилата Евровизия през 2014 г. песен на Австрия: ‘Rise Like a Phoenix’ – б.ред.). Така започнах да навлизам повече в материята и когато Поли ми се обади миналата (2016) година, вече знаех какво трябва да се направи и имах същото чувство като с концерта на Дженифър Лопес. Поли беше пробвала с други композитори други неща и ми се обади точно четири дни преди абсолютния краен срок, когато България щеше да бъде дисквалифицирана. Беше си чудо, страшна магия. Но аз вече знаех какво трябва да се направи – и по отношение на самата песен, и след това за сценичното представяне и т.н. Консултирах БНТ и Поли… И се справихме, като през цялото време имах усещането, че можем да спечелим, но нямаше и какво да губим. Беше много добра позиция. Забавлявахме се доста. Имаше и критични ключови моменти, особено преди полуфинала, когато трябваше да се взимат добри решения и слава Богу успяхме да направим добри избори и да се сплотим като екип.
Тази година (2017) позицията не беше толкова приятна от гледна точка, че имахме вече високата летва, която трябва да надминем. Но аз пък бях още по-уверен, защото знаех, че трябва да се заложи абсолютно върху емоцията и върху нещо, което не е имало досега в Евровизия. Когато се сетих за Кристиан, ми стана ясно, че това е изпълнителят и той трябва да разполага с точната песен. Имах Beautiful Mess от преди това като тематика и скица и избирайки Кристиан, веднага се обадих на Саня Армутлиева и попитах дали ще имат интерес. Тя каза да пробвам и тогава започнах да развивам с екипа си песента специално върху Кристиан – и като мелодия, и като структура, като текст също… Тоест основната идея тръгна от мен и моето студио в София, а когато има нещо като лейаут, като скица, заедно с партньорите ми сядаме и мислим паралелно – правим нещо като бейнсторминг. За тази песен, както и при някои други от проектите ни, първият тласък, първата семка слагам аз и после заедно развиваме нещата. Ние сме много сплотен екип и това е много добра формула, защото няколко творчески глави, които се разбират много добре, мислят по-добре от една. Ако има някакви его игри между хората, тогава няма как да се получи.
А тази начална скица как се роди?
Много е трудно да кажа – това е вдъхновението… Постоянно имам някакви идеи, а когато е оформена в главата ти някаква картина, някакво настроение и някаква емоция усещаш в себе си, ти вече горе-долу знаеш накъде ще тръгне произведението – стига да знаеш какво искаш да кажеш и концептуално, и като емоция. То е малко като режисура – първо оформяш сценария в главата си, а после към този сценарий трябва и саундтрак да направиш.
Имаше ли момент, когато усетихте, че песента тази година заживява свой живот извън пределите на музикалното произведение – че посланието й оживява в ежедневното общуване?
Посланието на песента аз лично за себе си посветих на любовта като универсална сила, каквато е Божията любов – любовта на Твореца на Вселената, която живее в нас, която е движеща сила и която въпреки видимата разруха ни държи и ни кара да вървим напред. Каквото и да се случи – even in the line of fire – любовта ни прави недосегаеми за всяко зло. Какъвто е примерът с Христос. Това е истината, в която аз вярвам, но не само вярвам – аз съм го виждал. И посланието се прехвърли в реалността.
В целия процес от самото начало имахме страшно много спънки, интриги, проблеми, различни страни – коалиции трябваше да правим между толкова различни хора – постоянно имаше някаква сила, която сякаш искаше да спре проектът да се случи, но имаше и другата сила. Беше точно като борба между доброто и злото, в интерес на истината. Сега много банално ще прозвучи, но е така наистина. И за мен любовта и доброто спечелиха. Тази енергия се създаде и трябва да ви кажа, че Кристиан беше за мен точно това чисто същество… като във филма “Петият елемент”. Даже и сценично отначало така си го представих – нещо между Малкият принц и Петият елемент, който обединява всички нас без даже да знае – без да го осъзнава, в интерес на истината. Той не го е правил целенасочено, но го носи и това също беше много ключов момент. Много красиви спомени ми останаха и съм много щастлив, че успяхме да се преборим това да се случи, защото наистина не беше лесно да се стигне до там.
Синхронности и случайности наблюдавахте ли – хубави съвпадения, които сте забелязали в тази връзка?
Аз лично не вярвам в съвпадения въобще – вярвам, че всичко се случва с определена цел, и имаше доста… То цялото това нещо е такова – първо как се сещам за Кристиан; после, точно когато песента беше готова, можем на следващия ден веднага да я запишем – защото той си беше в Москва, но пътуваше на другия ден към София за презентиране на проекта си с Павел и Венци Венц “Вдигам Level”.
Хех, за “вдигане на нивото” значи 😉 А какво е веруюто Ви в живота, най-общо казано?
Като всеки нормален човек, който се интересува от духовния свят и духовното, аз също съм минал първоначално през всякакви вярвания, теории, философии, търсейки Бог, но вярвам, че всеки от нас от дете общува и си има свой личен разговор с Бог. И след като се запознах с всичко каквото можах – даже своя собствена теория си имах за създаването на света – в един момент съвсем буквално усетих за себе си Христос. Не по пътя на логиката, а като едно усещане е. Без въобще да навлизам в църковната система и догматиката. Просто Изворът – това, което е Той. И интересното е, че в другите изповедания също Го почитат и се говори за Него. Христос съществува и там намерих себе си. Особено ми хареса това, че Той е и човек, и Бог. Както и че ти се доближаваш до Него най-вече, когато прощаваш даже на врага си и на този, който те е наранил; когато се жертваш за нещо по-голямо от тебе… Това са моментите, в които се доближаваш до Божественото.
Като енергията в песента на Кристиан – все едно е вложено нещо!
Да. Аз и при If Love Was a Crime и при Beautiful Mess си мислех за Христос, когато ги правехме, но не исках да бъде твърде конкретно като думи. Даже имаше един момент, когато краят беше His love is untouchable, но го махнах, защото по-силно е Our love is untouchable. Не искам по този начин да натрапвам на някого нещо, в което аз вярвам, защото всеки трябва да си открие сам за себе си и трябва да сме много толерантни към всички вярвания. Има я тази тънка граница да се прекали в творчеството. В If Love Was a Crime можем да се замислим кой е първият, обявен за престъпник заради любовта си и е разпнат. То това е цялата идея. Но после има и други примери. Затова беше хубаво всеки сам да открие себе си. А в началото на тази част, която е леко като семплирана, си имаше текст, но той беше замаскиран, закодиран – само Поли и бек-вокалистите го знаеха и те си го пяха. Иначе не можеше да го чуеш. И там текстът беше “I believe in Love, I believe in Him, I believe” – много простичко и беше така ненатрапчиво закодирано. Те го знаеха, защото е важно ти да мислиш за това, докато пееш, и да вярваш, а не само да повтаряш някакви думи.
Усещаше се нещо и в If Love Was a Crime, обаче на Кристиан песента изригна вече напълно разпознаваемо – за мен поне. Просто магия, въодушевлението от която не ме е напускало от 13-ти март насам въобще…
Да, имаше си магия и в двете песни… (“На инат” също има много силно послание, впрочем – очевидно пак в този дух 😉 – б.ред.) Много е важно, когато се мислят песни с някакви послания, да бъдат наистина по-абстрактно написани, за да може всеки да намери неговата си интерпретация. Не трябва да бъде нещо натрапчиво и буквално – да кажеш това е истината. Не. Това е много важно.
Именно интуитивното, а не догматичното – защото в догматиките се губи прякото възприемане и идва мисловното разслоение…
Да, абсолютно.
Забелязах при Вас и още нещо, което рядко се наблюдава по принцип – когато Ви прекъснат с вметка, замълчавате почтително и не се връщате впоследствие отново на мисълта си, защото темата е вече отмината. Това австрийското възпитание у Вас ли е или отработеният личен характер да говорите предимно, когато искат да Ви чуят наистина?
Не винаги съм бил така и не мисля, че е нещо австрийско. По-скоро с опита и времето човек разбира, че няма смисъл. Един разговор или тече нормално, или не. Когато от другата страна няма човек, който наистина иска да чуе всяка твоя мисъл, тогава по-добрият вариант е да замълчиш и да казваш само най-важното. Мисля, че много хора са така. Например Камен Донев, когото много уважавам. Мисля, че е много вдъхновяваща личност, като разбира се той си има свой стил на говорене, който може би не е за всеки. Ицо Хазарта също ми е много интересен да го слушам… Те са много различни от мен, но харесвам начина, по който отстояват себе си и това, в което вярват. За съжаление по-рядко такива личности срещаме в медиите – по-често срещаме интервюта с личности, при които си личи веднага, че егото е движещо…
При Кристиан наблюдаваме особената чистота – поне засега, при която обичайните поляризиращи навици от рода на алкохол или цигари не стоят като съблазън за приобщаване към света. Мислите ли, че реалността на социалната спирала задължително ще завърти и него в сенчестата посока на всевъзможните стимуланти? Неизбежна необходимост ли е – особено за артистичните, силно емоционални, натури?
Не. Не, не. Определено не вярвам, че Кристиан може да тръгне по този път. Не, не. Той е толкова дисциплиниран… И много добре знае какво иска. Може би когато знаем какво искаме, понякога ни трябва помощ, за да го направим, но за годините си той определено е много зрял и не виждам по никакъв начин да се поддаде на това. Единственото, което му казах – той си знае, е, че трябва да внимава малко с тези социални медии и с телефона. Той телефонът му е като наркотик малко. Но това е новата генерация. Аз говоря като човек, който е израснал във време, когато въобще нямаше такова нещо. А и на него му е важно в момента – всичко се движи около връзката с почитателите – той самият освен това разбира много от тези неща… Единствено му пожелавам да има възможност отвреме-навреме да остави телефона си и да може да не е зависим от него. Да намери балансът, защото е много важно човек да може да се откъсне и да остане насаме. Но съм сигурен, че ще се справи.
На мен ми се струва, че Кристиан просто има мисията и енергията да скъси разстоянието между артиста и почитателите му – да не е само един далечен идол, а приятел, който споделя своите идеи и вдъхновения чрез социалните медии.
Може би аз не мога наистина да вляза в неговата кожа и да разбера как е сега да си на 17 и толкова популярен – това няма как по никакъв начин да си го представя. Но наистина е полезно отвреме-навреме да си остави телефона и тотално да се изключи. Ето аз примерно сега точно идвам от гроба на св. Иван Рилски – мястото, където е живял той, тази пещера. Хора от цял свят го почитат, виждал съм дори от Индия поклонници да идват. Това е може би едно от най-специалните места в света и там си изключих телефона.
Какво Ви отведе до самата пещера точно?
Прочетох преди години за Иван Рилски и ми беше много интересно. Отивам, разбира се, до Рилския манастир, който е построен впоследствие в негова чест, и си викам: “Добре, тук ли е започнало всичко?” То беше пълно с автобуси и туристи – не мога нищо да усетя. Един красив манастир, но никаква магия, никаква енергия. В един момент разпитвам и някой ми казва, че всъщност малко по-нагоре, като продължиш още десет минути – там е мястото. Молитвената скала, където е медитирал и постил; там, където и цар Петър е искал да отиде, но той му е отказал като му е казал, че не е писано в този живот да се видят, но ако продължи така добре да използва властта си и да помага на хората като добър и справедлив цар, тогава ще се видят в другия живот. Мисля, че му е направил много добра услуга, че не се е видял с него, защото го е мотивирал…
Отидох там за първи път някъде 2009 година и още със стъпването на това място – такава разлика между манастира и горе се усети! Не може да си представите – това е коренно различно нещо. Останах там часове и след това ме държеше дни. Така че вече си ходя доста често и обичам много да водя нови хора там, които не са били. Точно сега с моя отец и кръстник взехме едно много готино и свястно момче, с което тъкмо се бяхме запознали. И младежът в момента също е така – аз го виждам – както аз бях тогава… Има, разбира се, и други места у нас, които определено са много специални и не съм видял още – убеден съм.
Нещо да пожелаете на читателите в заключение?
Мога да кажа като едно обръщение, особено към младите хора – преоткривайте България и вълшебните й места, преоткривайте магичността на българската народна музика… Вчера (8-ми юни 2017 – б.ред.) например бях в Пловдив и отидох на концерта на хор Мистерията на българските гласове с Лиза Жерар от Death Can Dance, смесено и с бийт бокс – Скилър беше там, в Античния театър… Мога да ви кажа, че… какво само изживях… и то беше пълнолуние… неописуемо! Много интересен концерт. Така че преоткривайте, четете…
В тази връзка сега сме започнали един проект с Бобо, като идеята е да си избираш стих, цитат от любим поет, писател, революционер и да го поднасяш в модерна форма – нещо като рап, речитатив, пеене – модерен аранжимент за младите хора, и то в изпълнение точно на тези, които младите слушат в момента. За новата генерация, която вече не чете или й е скучно, не й е cool, не й е готино… Това ми е проект, по който работя в момента – много съм вдъхновен. Искам да направя компилация и да я продуцирам.
______________________________
Любовта като универсална сила
Кристиан, Радио LOVE, 23.05.2017: Компанията е Symphonics Musicology. Момчетата са просто невероятни! Наистина, това са едни от най-добрите музиканти, с които съм работил, едни от най-добрите композитори и в екипа им всеки има своята си задача. Трудно е да си представиш как толкова добре се усещат един друг, как се разбират и са просто на една вълна…
Даниел, братът на Кристиан: Като близки роднини са – разбират се един друг от половин дума и даже само с поглед…
Борислав Миланов за критичните моменти, БНТ, 14.05.2017: Искам да спомена един много критичен момент, който започна още в България и за който трябва да се извиня на Саня Армутлиева, защото когато като екип вървяхме много силно, се оставих да ме въведат в една интрига, която се опитваше да ни раздели като екип, но не успя, защото посланието на тази песен е точно това – че общата любов, нашата любов е недосегаема за всяка злоба и завист. И трябва да кажа, че това е абсолютно формулата за нашия общ успех. Това момче там ни обедини. Толкова различни хора, продуценти, нагласи, БНТ… той ни вдъхнови и ние работихме там за България, а не за себе си.
Кристиан, за проблемите с озвучаването: Преборихме се благодарение на Борислав, сериозно ви казвам.
Борислав: То е нормално. Знаем колко беше трудно на Украйна да го направи това нещо възможно и от първата репетиция имаше проблеми. Хората там бяха в стрес, всички държави се оплакваха, но аз намерих, да кажем, един добър подход да се преборим за нашия звук…
Кристиан (от друго интервю по същия проблем): Ще издам една мъничка тайна. Когато си приятел с всички, си в добри ръце.
Саня Армутлиева, БНТ, 14.05.2017: Бих могла да кажа, че в началото подходих с известно недоверие към сътрудничеството с БНТ. Без никаква преструвка в момента говоря. Знаете, че нямам талант да се преструвам. Изумена съм от хората, с които работих на всички нива в БНТ! Само да ви кажа, че не съм била в такъв филм – не съм била в такъв енергиен позитивен облак. Много си имахме доверие и някакси се заобичахме…
Журналист: Дълго ще се говори за тази любов. Кристиан успя да спечели любовта и на своите конкуренти.
Кристиан, www.gazeta.ru, 18.05.2017: Аз тръгнах за Евровизия с мисълта, че ще се конкурираме, че наоколо си ще имам противници, които трябва да победя. Но когато се запознахме, ние станахме едно голямо семейство. Не зная как е било други години, но през тази атмосферата на Евровизия беше главното нещо. Ние всички си помагахме един на друг: ако на някого му е лошо – другите тичат да купят лекарства, ако има проблеми със звука – някой ще отиде да сигнализира на продуцента, друг ще се обърне към звукорежисьора. Беше много мило.
Журналист: А лично теб подпомагаха ли те?
Кристиан: Абсолютно всички. Аз може би съм единственият от участниците, на когото се отдаде да се сдружи с абсолютно всеки.
Саня Армутлиева, Нова ТВ, 14.05.2017: Кристиан беше любимото дете на всички там… Шефовете на делегации, самите артисти, хората на бара, хората, които се занимаваха с грима и косата, хората от охраната… Всички бяха прекрасни. Ние работихме с уникален украински екип там, със страхотни координатори… Аз мисля, че Кристиан е научил един урок и той е, че ако искаш да успееш, трябва да си много внимателен, много мил и добър с екипа, който работи за теб, защото тогава всички хора правят много повече отколкото се очаква от тях. И изведнъж всички някакси се завъртяха и започнаха да правят много неща за него – всеки ден.
Вяра Анкова, БНТ, 14.05.2017: Това е състезание – ще има и нули, ще има и 12-ки… Но водещото е едно. Кристиан е големят победител за мен на тази Евровизия, защото той е на 17 години и успя да пребори това напрежение и тази отговорност, която носеше върху себе си.
Кристиан, бТВ, 15.05.2017: Тази година ние двамата със Салвадор бяхме победители наистина, обаче моментът беше негов. Не мисля, че бях по-слаб от него или той беше по-силен или по-слаб – ние просто сме различни и точно в този етап публиката избра него. И не мисля, че е заради информациите, че има здравословен проблем. Вижте изпълнението му, движението на ръцете му – той направо ти пипа душата, когато пее… свири с тялото си…
Журналист: Много хора подкрепят и наистина има много адмирации за Салвадор. Песента му е уникална… На финала, при последното изпълнение заедно със сестра си, която е писала песента и която му помага, усетих едно общо смирение. Може би пък това е било и посланието на Евровизия тази година. Това са искали… накрая да прозвучи едно общо смирение…
Саня: Тази година беше една много хубава Евровизия, защото нещо се случи там… Ние бяхме абсолютно привилегировани да участваме в цялото това нещо. Живяхме там като в един любовен балон.
Кристиан (в интервю на БНТ): Тази годишна Евровизия е наистина някаква малка революция!
