Home РЕАЛНИ ИСТОРИИ ВЪЛШЕБНИ ИСТОРИИ Една ИСТИНСКА ИСТОРИЯ, случила се през 1892 г. в Станфордския Университет

Една ИСТИНСКА ИСТОРИЯ, случила се през 1892 г. в Станфордския Университет

Една ИСТИНСКА ИСТОРИЯ, случила се през 1892 г. в Станфордския Университет
0

For English original click  HERE.

Английският текст на тази история е публикуван на много места в интернет, но никъде не е упоменат авторът. Който и да е той обаче, заслужава нашата благодарност за красивия разказ. А като подплата към него, добавяме и малко исторически данни. Не пристъпвайте обаче към запознаване с тях, преди да се насладите на разказа :)От преводача

____________________

Превод за сп. “Зелени акценти” 5/1013 от Ралица Благовестова

Един 18-годишен студент имал затруднения да осигури необходимите средства за университетската си такса. Бил сирак, не знаел към кого да се обърне за помощ, но му хрумнала брилянтна идея. Със свой приятел решили да организират концерт за студентите и от приходите да си набавят нужната сума за следването.
Свързали се с бележития пианист Игнаци Ян Падеревски. Мениджърът му изискал гарантиран хонорар от 2000 долара за рецитала. Сключен бил договор и момчетата запретнали ръкави да направят концерта успешен.
Големият ден дошъл. Но за нещастие, те не успели да продадат достатъчно билети. Целият им приход възлизал на 1600 долара. Разочаровани, отишли при Падеревски и му обяснили положението си. Дали му всичките събрани средства, заедно с чек за останалите 400 долара. Обещали да обезпечат чека, колкото могат по-скоро.
“Не, заявил Падеревски, не може така.” Скъсал чека, върнал 1600-те долара и казал на двете момчета: “Ето ви 1600 долара. Моля ви да си приспаднете всички направени разходи. Задръжте и сумата, която ви е нужна за университетската такса. И ми дайте само това, което остане.” Момчетата били изненадани от жеста и дълбоко му благодарили. Бил един малък жест на човечност. Но несъмнено поставя Падеревски в редиците на достойните за възхищение хора. Защо ще помага на някакви двама души, които изобщо не познава? Сигурно всеки от нас е попадал в подобна ситуация поне веднъж в живота си. И тогава си помисляме: “Ако помогна на еди-кого си, с мен какво ще стане?” Истински великите хора обаче се питат: “Ако не помогна на еди-кого си, какво ще стане с него?” И не го правят, очаквайки нещо в замяна. Правят го, защото усещат, че така е редно.
След години Падеревски става премиер на Полша. Бил е истински лидер, но за нещастие, когато започва Първата световна война, Полша е опустошена. Падеревски не знаел към кого да се обърне за помощ. Свързал се с американската администрация по храните за помощ. Тя се оглавявала от човек на име Хърбърт Хувър – същият, който по-късно става президент на САЩ. Хувър се съгласява да помогне и бързо изпраща с кораби тонове зърно за гладуващите в Полша.
Бедственото положение е предотвратено. Падеревски си отдъхва. Решава да прекоси океана и лично да благодари на Хувър.  Когато се срещат и Падеревски изразява благодарността си за благородния жест, Хувър бързо го прекъсва: “Не е нужно да ми благодарите, господин Премиер. Вие може и да не помните, но преди години лично помогнахте на двама студенти в следването им. Аз бях единият от тях.”

Светът е едно невероятно място. “Каквото почукало, такова се обадило!”

Видео: Част от филма “Лунната соната”, в който на пътнически самолет се налага да направи аварийно кацане и баронесата от близкото имение изпраща превоз, за да вземе пътниците и да ги доведе при нея. Тя веднага познава височайшия гост и в конкретната сцена го е завела в сиропиталище, за което се грижи. 

* Игнаци Ян Падеревски е роден в днешна Украйна през 1860 г., в семейство на поляци. Музиката го увлича от най-ранно детство. Започва да взема уроци по пиано, а 12-годишен кандидатства и е приет във Варшавската консерватория. По-късно отива в Берлин, за да изучава композиция при Фридрих Кил, а три години след това се премества да живее във Виена. Една година преподава и в консерваторията в Страсбург. Музикалният му дебют е във Виена през 1887 г. и много скоро добива световна популярност. Изнася едни от първите си концерти в Париж и Лондон, триумфира в САЩ през 1891 г., има феноменално успешни турнета в Холандия, Германия, Русия, Италия, Испания, дори Австралия и къде ли още не.
През 1913 г. Падеревски се установява в САЩ (тук среща бъдещия президент Труман – също пианист – на концерт в Канзас Сити), а по време на Първата световна война става активен член на Полския национален комитет (1917-1919) в Париж, който скоро се присъединява към Антантата като представител на Полша. Той става говорител на тази организация, създава и други социални и политически организации като Полския фонд за помощи в Лондон.
Януари 1919 г. става министър-председател и министър на външните работи на нова независима Полша и представя Полша на Парижката мирна конференция. През лятото на същата година подписва Версайския договор, който възстановява на страната териториите на Велика Полша и Померания, които стават сърцето на възстановената Република Полша, а в през декември си подава оставката под политически натиск.
През 1922 г. се връща отново към музикалното поприще със същия огромен успех…
През 1924 г. се преселва в Швейцария. Почива през 1941 г. по време на турне в Ню Йорк.

herbert-hoover-15

* Хърбърт Хувър е роден през 1874 г. в Айова (САЩ), в семейство на квакери, и си отива на 90-годишна възраст в Ню Йорк. Баща му почива, когато е едва 6-годишен, а майка му 4 години по-късно и детето отива да живее в Орегон при чичо си Джон.
През есента на 1891 г. младежът се записва в Станфордския университет, Калифорния. Първокурсниците не заплащали такса за следването си, а Хувър твърди, че е и първият студент първокурсник, живеещ в студентските общежития. Деен преди всичко извън класната стая, отколкото в нея, той става мениджър на бейзболния и футболния отбори, отваря пералня и занималня. За да изкарва прехраната си, води и записките на проф. Бранер, който го взима също така да му помага през лятото при картографирането на планините Озарк в Арканзас. А обединявайки сили с другите бедни момчета срещу аристократите от братството на кампуса, той печели изборите за ковчежник и успява да ликвидира натрупаните от студентското правителство задължения, възлизащи на 2000 долара. Завършва университета като геолог през 1895 г.
Няколко години работи като минен инженер в Австралия. През 1899 г. се жени за любовта на живота си Лу Хенри и отиват заедно в Китай, където той работи за Китайското минно бюро като главен инженер и като генерален мениджър за Китайската минно-инженерна корпорация.
През 1908 г. Хувър става минен консултант на свободна практика и пътува по цял свят до избухването на Първата световна война. Създава собствена фирма за металодобив, която с времето се разраства с инвестиции по всички континенти и с офиси в Сан Франциско, Лондон, Ню Йорк, Санк Петербург, Париж и Мандалей, Бирма.
В свободното си време Хувър пише. Лекциите му от Колумбийския и Станфорския университети са издадени през 1909 г. под заглавието “Принципи на минната индустрия” и стават стандартен учебник в сферата. Заедно със съпругата си превежда от латински и класическия трактат „De re metallica” (от 1556 г.) на  ренесансовия автор Георг Агрикола и изданието им от 670 страници с 289 изображения остава най-доброто и до днес.
Хувър посреща войната с натрупано състояние от 4 милиона долара. Когато тя избухва през 1914 г. той помага на близо 120 000 уплашени и объркани американци да се завърнат в родината си от Англия. За 24 часа са събрани 500 доброволци в балната зала на хотел „Савой“, Лондон, която е превърната в огромна трапезария и разпределителен център за храна, дрехи, билети за параход и пари. Той и още деветима негови приятели раздават на отчаяните пътници заеми с общ размер от 1.5 милиона долара. Всички средства, освен 400 долара, са издължени обратно от хората, което потвърждава вярата на Хувър в американския характер и в човечеството изобщо. ”Тогава не съзнавах, но на 3-ти август 1914 г. моята кариера на минен инженер приключи завинаги – бях поел по хлъзгавия път на обществения живот” – ще каже по-късно Хувър.
Притисната между германската армия и британската блокада, през есента на 1914 г. Белгия е изправена пред неминуем глад. Хувър е помолен и предприема безпрецедентна хуманитарна операция в помощ на малкото кралство, което по онова време внася отвън 80 % от храната си. Поемането на този ангажимент означавало за Хувър изоставянето на изключително успешната в световен мащаб кариера на минен инженер. Няколко дни обмисля отговора си и накрая се съгласява да приеме тежката задача при 2 условия – да не получава заплата и да има властта сам да учреди и ръководи администрация, която по-късно става известна като Комисията за помощ на Белгия. Комисията се превръща в държава в държавата, чиято единствена задача е да предоставя помощ. Има собствен флаг, флот, фабрики, мелници и железници, а месечният й бюджет е в размер на 12 милиона долара и се осигурява единствено чрез доброволни дарения и правителствени заеми. Често Хувър е поемал задължения, които далеч надхвърлят личното му състояние. Той пресича Северно море повече от 40 пъти в опитите си да убеди враждуващите Лондон и Берлин да разрешат достигането на храна до жертвите на войната. Като краен резултат, усилията на Комисията спасяват 10 милиона души от глад.
Когато и Америка влиза във войната през април 1917 г., Хувър е назначен от президента Уилсън да оглави Администрацията по храните на САЩ. В това си качество той успява да намали консумацията на храни на войските отвъд Атлантика, не допуска въвеждането на купони в страната и дори подпомага с доставки съюзниците. След войната, като член на Световния икономически съвет и началник на Американската администрация за взаимопомощ, Хувър организира превозването на храна за милиони гладуващи хора в Европа. Води и спасителните операции след голямото наводнение в Мисури през 1927 г.
Избран е за президент на Америка през 1928 г. като кандидат на Републиканците.

“Разликата между диктатурата и демокрацията е проста – диктатурите се организират от горе надолу, а демокрациите обратно – от низините към върха.” / Хувър

“Аз не искам да съм обикновен човек. Мое право е да бъда необикновен… ако мога. Аз търся възможности, не сигурност. Не желая да бъда гражданин, унижаван и затъпяван от надзора на обществото. Искам да поемам премерен риск, да мечтая и да градя, да се провалям и да успявам. Отказвам да заменя стимулите за милостиня. Предпочитам житейските предизвикателства пред живота на гарантираното съществуване, трепета от реализацията пред застоялия покой на утопията…” / Хувър

“Налице е опасността да създадем култ към обикновения човек, което означава култ към посредствеността.” / Хувър

~ Преведено и оформено по данни от Уикипедия

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)