Алма Дойчер: Ако през цялото време мелодията е ведра, не е достатъчно интересно за слушане
Алма Дойчер е родена през февруари 2005 г. в Оксфорд. Започва да свири на пиано, когато е едва двегодишна, а на три да се обучава и на цигулка. На четири вече композира, импровизирайки на пианото, без да има представа в онзи момент, че процесът на създаване на свои мелодии се нарича композиране. На пет започва да записва свои композиции, като първите нотации са неясни, но на шест е вече в състояние да запише ясни композиции на хартия и така се появява първата й соната за пиано. На седем пише първата си кратка опера (“Чистачът на сънища”), на девет – концерт за цигулка, а неотдавна завършва и първата си същинска опера “Пепеляшка”. В нея Пепеляшка е композитор по природа и твори музиката наум, защото не й е позволено да я показва на света. Принцът е поет, чиито стихове се вливат в нейните мелодии и в крайна сметка музиката и талантът триумфират. Световната премиера на операта е в края на 2016 г. във Виена – Казино Баумгартен, под патронажа на Зубин Мета и диригентството на Vinicius Kattah (За конкретни дати и билети: www.cinderella-in-vienna.com)
Според баща й, Алма е започнала да си пее преди да умее още да говори и е разпознавала нотите, изсвирени на пианото, още когато е била на две. “Малко по-късно се влюби в оперите и първите, които научи, бяха всъщност две опери от Моцарт: Аполон и Хиасинта и Вълшбната флейта. Имаме едно домашно видео, където тя е на три годинки и се опитва да пее арията на Кралицата на Нощта. Не хваща добре високите тонове, но я изпълнява с голямо вживяване – изключително театрално и драматично” – си спомня Гай Дойчер. Той споделя също, че: “За третия й рожден ден й купих за играчка малка цигулка. Тя така беше очарована от цигулката и дни наред не спираше опитите си да свири на нея, че решихме накрая да й потърсим учител. И в рамките на по-малко от година, вече свиреше сонати на Хендел.”
Началото на медийното внимание към Алма може да бъде проследено до писателя и комедиант Стивън Фрай, който споделя в социалната мрежа нейния YouTube канал, когато тя е на седем. Бащата на Алма и Фрай се познават във връзка с общия им интерес към лингвистиката. Видео каналът на Алма е бил създаден първоначално с идеята нейните роднини да я гледат. Баща й разказва: “Когато Стивън Фрай видя [семейните видеа], сподели канала на своя Twitter и така го направи известен сред милионите си последователи. От там много бързо репортерите надушиха и всичко се разви лавинообразно.” Фрай туитва: “Просто смайващо – Алма Дойчер изпълнява собствените си композиции! Един нов Моцарт?”, с линк към неин видеоклип. На следващия ден пред дома на семейството вече има телевизионни екипи.
Гай Дойчер споделя опасенията си относно това изненадващо медийно внимание около Алма и обяснява, че семейството е било неподготвено за такъв интерес и публичност, допълвайки, че те считат за най-важна своя задача сега това да я защитят и да й гарантират нормално и щастливо детство.
– по Уикипедия (англ.)
Представяне на Алма Дойчер в Израелска образователна телевизия
януари 2014
(виж видеото на интервюто в оригинал в края на материала)
Превод по слух и надписи: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА
Водещ: Обичаме присъствието на деца в предаването ни и благодарим на Алма, че се съгласи на това участие. Алма по-късно ще свири на цигулка, а Тал Самнън, който е ето там отзад, ще й акомпанира на пиано. На колко години си Алма?
Алма: На 8.
Водещ: Показваме ви и това CD на Алма, което ми изглежда забавно на външен вид. Кой нарисува обложката му?
Алма: Аз я нарисувах – това съм аз, свирейки на цигулка.
Водещ: О, значи така виждаш себе си. Много симпатично! Ще започнем с една игра. В шапката тук има няколко картончета, всяко от които е с различна музикална нота. Проверявам ги ето – всичко е точно. Това, което се иска от теб Алма, е да изтеглиш няколко от тях. Ще ги поставим тук да ги видим всички и ти ще импровизираш по нотите на пианото след това. Колко на брой би искала?
Алма: Три.
Водещ: Нека са три тогава. Не поглеждай вътре. Какво имаме вече?
Алма: Ре, Ла, Си.
(следва музикалната импровизация)
Водещ: Беше прекрасно! Един въпрос – как правиш тези импровизации? Мислиш ли ги или действаш с пръстите на ръцете?
Алма: Ами имам разни мелодии в главата, даже и да не ги искам в даден момент – например, когато разговарям с някого. Мога да чуя цялата хармония в ума си и после просто импровизирам, оставям въображението си да действа. Така продължавам. Чувам цялата хармония и мога да импровизирам без пианото изобщо.
Водещ: Това, което видях аз сега е, че започна с весела мелодия, но след това хармонията придоби доста по-тъжни оттенъци.
Алма: Ами просто продължих и се оставих на въображението си, като мисля, че ако през цялото време мелодията е ведра, не е достатъчно интересно за слушане.
Водещ: Усетих в хармонията ти и момент, който сякаш казва: “Не зная накъде точно да се насоча сега. Насам ли да продължа, или не – нека бъде натам…” Покажи ми го отново?!
Алма: (след малко почуда) В минорната гама беше нещо такова…
(свири на пианото)
Водещ: Ще ме разплачеш с твоите хармонии, трогваш ме много. Но покажи ми все пак отново онази с несигурността накъде да поемеш.
Алма: Използвам различни хармонии всеки път, така че… всеки път е различно, но може би… (отново се чуди) нещо такова използвах…
(свири на пианото)
Водещ: Кажи ми. Ти свириш на цигулка също така. Кой инструмент е по-добър? Кой е по-труден? И какво означава в крайна сметка това, че едно малко момиче свири както на пиано, така и на цигулка?
Алма: Обичам и двата инструмента. Много ги обичам. Защото цигулката има такъв красив, нежен звук, който така ми харесва! А на пианото може да ползваш и двете ръце, като има и много акорди, реални хармонии.
Водещ: Това, което ще ни изпълниш на цигулка сега е “Звукът на пчелата” от Шуберт. Но това всъщност не е този Шуберт, който всички знаем – истински известният.
Алма: Да, друг Шуберт е. Той не е композирал сонати, симфонии и изобщо неща, които са на нивото на познатия Шуберт. Просто е взел цигулката и е композирал това жужене на пчелата.
Водещ: Да, много забавно. Докато във Виена е живял и композирал всеизвестният и неповторим Франц Шуберт, в Дрезден е имало и друг един Франц Шуберт. И за да не ги объркваме един с друг, този в Дрезден сме приели да го наричаме Франсоа Шуберт.
Алма: Да.
Водещ: И сега ти ще ни изпълниш композиция на кого от двамата?
Алма: На Франсоа.
(свири на цигулка)
Водещ: Алма, искам да ти кажа две неща. Първо, свириш прекрасно – браво! Второ, това произведение на Франсоа Шуберт е много красиво всъщност.
Алма: Да. Това не е една наистина дълбока музика, няма я сериозната музикалност в нея, но е хубава, да.
Водещ: С хубави хармонии…
Алма: Да, много пасва на цигулката като инструмент.
Водещ: Следващото, което ще чуем да ни изпълните с Тал е твоя композиция. Соната за цигулка и пиано – първа част. Интересно ми е да науча, когато пишеш за цигулка и пиано къде виждаш себе си като изпълнител – на цигулката или на пианото?
Алма: Свиря и двата инструмента, макар че за изпълнение имам нужда от акомпаниране. Обикновено свиря на цигулката в тези случаи. Пианото е по-подходящият инструмент, когато композираш – да изпробваш, но аз мога да композирам в ума си, чувам музиката в ума си. А понякога мога да си мисля за нещо, което да се изпълнява на цигулка и ако то е много красиво, го записвам на хартия.
Водещ: И така, сега ще чуем за първи път изпълнение на първа част от соната номер 1 на Алма Дойчер за цигулка и пиано – световна премиера, можем да кажем.
(свирят началото на сонатата)
Водещ: Тал, имам един неизбежен въпрос. Как звучи тази музика – като писана от 8 годишно дете ли?
Тал: Разбира се, че не. В действителност има емоционална сложност в нея, което ме кара да изпитвам най-разнообразни чувства. Когато започнах да изпълнявам сонатата, си мислех колко ми напомня за Моцартовата лекота, а след това усетих меланхолия, която звучи повече като при Шуберт, например.
Водещ: Помниш ли, че докато импровизираше тя също гравитираше около такива меланхолични хармонии! Алма, това беше великолепно, беше прекрасно и имам към теб въпросът на въпросите. Може ли да бъде научен човек да композира?
Алма: Можеш да се учиш как да композираш, изучавайки хармониите – да учиш правилата и основите в музиката. Но не можеш да бъдеш научен какво да звучи от теб, не може да бъдеш научен какви ноти да сложиш.
Водещ: Ти самата учиш ли композиция?
Алма: Имам учител, живеещ в Швейцария и ми преподава през скайп – уча хармониите с тези уроци, уча партименти – това е основа без мелодия и ти трябва да добавиш мелодия.
Водещ: А казвали ли са ти някога, когато пишеш неща от рода на твоята соната, че това или онова вътре е грешно? Може ли някой да каже, че ето това е грешно, така не е позволено да се пише?
Алма: Понякога пиша мелодии, които са против правилата, да.
Водещ: И какво следва – променяш ги? Подчиняваш ли се?
Алма: Ами ако е против правилата, обикновено променям мелодията, да.
Водещ: Какво означава “против правилата” – от Бог ли са дадени те?
Алма: Това са правилата, които правят музиката галантна, подобно на тази на Моцарт или други композитори от 18-ти век. Те даже не са знаели какви точно правила са това и в романтичния период не са им се подчинявали толкова много като вид правило.
Водещ: Ти ни предложи да изсвириш за нас нещо от Марксен. И трябва да ти призная, че никога не бях чувал за него до момента. Кой е той всъщност?
Алма: Това е учител по музика на Брамс. Научих за него, когато четох биография на Брамс и там се говореше, че той много е искал да се обучава при Марксен. Марксен в този момент е бил най-добрият композитор и пианист, за който се е знаело в Хамбург и Брамс наистина много е искал да учи при него. Тогава казах на баща ми, че ми се иска да чуя и изсвиря нещо от този Марксен. Той започна да търси негови партитури по магазини и библиотеки, обаче нищо не откриваше. На мен даже ми стана малко мъчно за Марксен, че целият свят днес напълно е забравил за неговото съществуване. И понеже бях настоятелна да открием нещо негово, накрая баща ми се свърза с професор в Калифорния, който е писал книга за Марксен.
Водещ: Чудесно! И значи Марксен е бил този, който трябва да е казвал на Брамс: Слушай, Йоханес – това тук е грешно, имаш съпътстваща квинта, трябва да избягваш такива неща… (Алма се смее) И ти толкова си искала да разбереш кой е този Марксен – нека чуем сега и ние неговата соната.
(свири на пианото)
Водещ: Алма, твърдо убеден съм, че много от нашите зрители се питат с интерес как така освен английски език, се е случило да говориш и иврит.
Алма: Родена съм в Англия и английският ми е първи език, но баща ми знае иврит и аз от него съм се научила да говоря донякъде. По семейна линия. Баща ми е от Израел, а майка ми от Англия.
Водещ: Добре. А сега ще ни изпълниш соната от Скарлати, която с нетърпение очаквам да чуя.
(свири на пианото)
Водещ: Алма, трябва да ти кажа, че свириш Скарлати сякаш е жив днес или даже сякаш ти си композирала това негово произведение. Но времето ни напредва, а искаме да надникнем и към кратката опера, която си написала. Как се казва тя?
Алма: The Sweeper of Dreams[1] – героят измита от главите на хората техните кошмари.
Водещ: И тя беше поставена в Израел, нали така?
Алма: Да, в Галилея – на музикалния фестивал. Героят не почиства сънищата правилно. Ръководещите тази дейност, искат да го заменят… И от администрацията казват, че има само един желаещ да поеме работата – това е Алекс. И те си мислят, че това ще е мъж. Но когато се почуква на вратата, влиза момиче и казва, че може да разреши загадката на сънищата.
(кадри от оперното изпълнение)
Водещ: Аз съм без думи. И държа в ръцете си книга от твоя баща Гай Дойчер, озаглавена Through the Language Glass: How the words colour our world (“През остъклението на езика, или как думите оцветяват света ни”). А това, което ти направи днес, е да ни покажеш как звуците оцветяват света ни. Благодаря ти много, сладка Алма!
Алма: И аз благодаря! (усмихва се)
__________________________
[1] Разказ на Нийл Гемън, чието заглавие в буквален превод е “Чистачът на сънища”.
Host: Professor Arie Vardi. Piano: Tal Samnon. Directed by: Jacky Barkan.
