Home FREE VISION МЕДИЯ ВИДЕОБОКС ДОКУМЕНТАЛНИ ОКЕАНСКО ПОЧИСТВАНЕ (2): “Да оставим децата да се тревожат за тези неща!”
1

ОКЕАНСКО ПОЧИСТВАНЕ (2): “Да оставим децата да се тревожат за тези неща!”

1

Боян Слат е роден през 1994 г. в Холандия (баща му е хърватин) и в негово лице можем да разпознаем едно от будните деца на новото време, които с лекота намират решения там, където обремененото съзнание не съзира работещи изходи. Още преди да навърши 20 години момчето разработва система за почистване на океана, която е пусната в пробна експлоатация през юни 2016 г. За да задвижи своя проект Боян прекъсва преди време следването си като студент по космическо инженерство и през последните години междувременно получава множество световни признания за иновативния проект.
Почистващата технология на проекта използва дълги плаващи бариери, които играят ролята на изкуствено крайбрежие, пасивно улавяйки и събирайки боклука на океана, донасян от естественото океанско течение. С тази технология необходимото време за почистване на океана се редуцира от необозримите хиляди години напред до… просто някакви си десетина.

__________________

Имало преди много време Каменна ера, после Бронзова ера и сега сме в средата на Пластмасовата ера. Защото всяка година ние произвеждаме около 3 хиляди милиона тона пластмаса и тази продуктивност стига до реките, плавателните канали и накрая до океана. Ако искате да хапнете бисквита днес, трябва да си я купите сложена в пластмасова опакова върху пластмасова подложка в картонена кутия, завита в пластмасово фолио, сложена в найлонова торбичка… Това да не са радиоактивни отпадъци?! Само една бисквитка е!

(снимка на екрана)

Тук съм аз. Обичам да се гмуркам. Показвам ви уловени кадри по време на лятна почивка. Това са Пристийн Озирисовите острови (Rristine Osiris islands). А така изглежда плажът, покрит с разпръснати пластмасови отломки. От слънцето и вълните през годините боклукът се е натрошил на дребни парченца, но си остава все така пластмасов отпадък. Не виждаме много лоши отломки тук, защото служат за храна на птиците повече от всякакви други зрънца като краен резултат.
Всичко това се събира основно на 5 места в океана, където се въртят водните течения и не просто директно унищожават морския живот, но посредством абсорбирането на PCB и DDT пластмасите се отравя цялата хранителна верига, която завършва с човека.
И така, докато се гмурках в Гърция, се сблъсках с повече найлонови торбички, отколкото риби. И смаян от депресиращата гледка моят шотландски приятел в гмуркането се обърна към мен с думите: „Я, колко много медузи има тук, човече! Виждам сигурно към стотина!“ Нямаше никакви медузи обаче…
И когато говорим за опазване на околната среда като цяло, струва ми се най-честият коментар е: „О, има много време пред нас. Да оставим децата да се тревожат за тези неща.“ Така че: „Привет, ето ме тук!“
Защо просто не почистим всичко това? Има множество причини поради които съвременните изследвания върху пластмасовите замърсявания предпочитат да се фокусират върху превенцията чрез образователни кампании вместо върху почистващи акции. Защото си имаме работа с 5 колосални по размер пространства, а пластмасите варират от тези масивни ловни мрежи до молекули… Освен това е нужно да изнесем всичката тази пластмаса до брега, да бъде финансово реалистично начинанието и да има ефект по отношение на цялото количество пластмаси за почистване… Зная! Но… Преди около година, на път за фризьорския салон (трябва да призная, че не ходя там често)… имах това преживяване да видя дори възрастни хора как хвърлят боклук във водата и си помислих: „Някои хора очевидно никога няма да успеем да ги научим!“ Имаме нужда от работа и в двете посоки – съчетание между двата свята, и то в най-скоро време.
И така, аз просто използвах списъка с опасения за свое предизвикателство и фактически седмица по-късно, под формата на класно задание в училище, имах шанса да прекарам доста време в проучване на проблематика по избор, заедно с мой приятел. И това ми даде прекрасната възможност да направя нови и фундаментални проучвания по отношение на замърсяването с пластмаси.
Отидох на почивка след това в Гърция, носейки със себе си това приспособление, което се ползва обичайно за събиране на пластмаси. И така, трябваше да оставя своя дом, всичките си близки, домашните си задължения и неотложните задачи. Впрочем, кепчето за улов, което направихме, е 50 пъти по-добро от обичайните на пазара. Това, което открихме, е, че по брой миниатюрните частици надвишава 40 пъти големите. Така че е необходимо да извадим дребните пластмаси, но така ще улавяме и планктона. Бихме могли, разбира се, да го отделим чрез центробежни сили, но пък никой не е наясно колко атмосфери налягане планктонът би могъл да преживее успешно. Така че извадихме отново приспособлението си (бяхме с яхта в морето, разбира се), направихме тестове и установихме, че може да понесе над 50 атмосфери налягане, което е повече от достатъчно за успешно разделяне. След това, за да установим до каква дълбочина океанската повърхност е нужно да се почисти, разработихме така нареченото многостепенно приспособление. Фактически закрепихме ги едно над друго. И тук виждате да го тестваме в Северно море. Беше страхотен ден. Аз бях единственият, който се разболя! А по едно време това така прекрасно работещото приспособление взе, че се счупи. Но ние не приключихме с начинанието на този етап, защото не вярвам, че може да се почисти нещо преди да знаеш с какво точно си имаш работа като обем. Чух оценки, определящи боклука в размерите от няколкостотин хиляди тона до стотици милиона тона при някои. Бях наясно, че определено се нуждаем от по-точни оценки, от повече научни данни. Така че просто се свързах с някои професори от университетите в Делфт, Ютрехт и на Хаваите, които ни помогнаха да определим по-качествено колко пластмаса има реално по повърхността на океана. Резултатите посочиха 7.25 милиона тона пластмаса, която може да бъде извлечена до 2020. Това се равнява на плуващи из океана 1000 айфелови кули.
Откривателят и изследовател на Голямото тихоокеанско депо Чарлс Мур изчислява, че ще отнеме 79 хиляди години да се преборим с проблема. И все пак аз вярвам, че Голямото тихоокеанско депо може напълно да се почисти самичко само в рамките на 5 години. А това прави разлика от 78 995 години!

79 000
–        5
______
78 995

(снимка на екрана)

Това е обичайната идея как буквално да я извлечем – имаме плавателен съд, имаме рибарски мрежи и ловуваме пластмаси. Разбира се, множество плавателни съдове могат да се ползват за покриването на по-широка област, но опъвайки гикове между всички тези плавателни съдове, неочаквано по-обширни площи биха могли да се покрият, защото същината не е в това да се улови плуващото, а точно обратното. А тъй като няма обичайния вид, бихме могли да извадим и най-малките частици. И понеже малките живи организми могат спокойно да минат под гиковете, елиминираме по този начин 99.99 % от опасността такива да се хванат. Но ако искате да направите нещо различно, не трябва ли и да мислите различно? Ето например, абсорбцията на PCB-тата от пластмасата не е нещо толкова лошо. Добро е. Изкарвайки всички пластмаси от океана, в същото време изнасяме тонове от устойчивите органични замърсители. Но как да минимализираме ресурсните, финансовите и транспортните разходи в крайна сметка? Нека позволим на онова, което считаме за свой враг, да бъде всъщност предимство. Океанските течения не са пречка – те са решението! Защо да се движим ние из океана, когато океанът може да се движи към нас? Като закотвим „корабите“ на определени места и оставим въртящите се течения да свършат своята работа, ще спестим огромни количества средства, човешки труд и вредни емисии. Платформата ще бъде, разбра се, напълно самоподдържаща се, зареждайки се с енергия от слънцето, вълните и подводните течения. И вдъхновен от гмуркането си край Диазорес, имам убеждението, че най-добрата форма e тази на ментари[1]. Позволявайки на „крилата“ й да се поклащат като на истинска ментари, осигуряваме контакт между долната й повърхност и океана дори при най-лошо време. Представете си зигзагообразно пространство с едва 22 такива платформи как почистват целия океан. Да направим едно сравнение.

(снимка на екрана)

Това са бреговете на Хонг Конг, заснети по-рано тази година. Най-мащабният инцидент с разпиляване на пластмаса и ето това е източникът – просто шест товарни контейнера. Колко ли можем да изведем ние с над 55 от тези контейнери за ден. Не само пластмасата е пряко отговорна за над милион щатски долари гълтани от повреди на плавателните съдове в рамките на година. Голямата изненада за мен бе, че ако продадем иззетата от океана пластмаса, ще изкараме над 5 хиляди милиона долара и това е повече отколкото ще ни струва самото начинание. С други думи, проектът излиза на печалба. Но по мое убеждение само осъзнавайки, че промяната е по-важна от парите, парите ще дойдат сами. И да, това ще бъде най-мащабната акция по опазване на околната среда до момента. С уговорката, че ние сме тези, които надробихме тази каша. Ние сме тези, които дори изобретихме този нов материал преди да надробим кашата. Затова ви моля да не ми казвате, че не сме в състояние с общи усилия да разчистим каквото сме натворили.

Благодаря ви!

Превод по слух: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА

__________________

[1] Вид рибa, наподобяващa морска котка – плоскa, с „криле“, достигащa размер от 7 м.

boyan-slat-6

 

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)