Интервю на радио MBR-news с Дейвид Гарет
за албума му David Garret [1], Ню Йорк 2009
Източник: Youtube
Дейвид Гарет, 28-годишен (водещият казва 27, но бърка с една година) цигулар и кросовър изпълнител, донесе със себе си своята цигулка в нашето Ню Йоркско студио онзи ден и я извади с ентусиазъм от калъфа й:
– Имате ли предпочитания? Слушате ли класическа музика или…?
– Да, да. Разбира се.
– Някое любимо произведение, соната за цигулка да искате да чуете?
И след секунди вече звучеше нещо от Бах. В новия си албум Дейвид свири музика на Вивалди, Бизе, Бах, но също и на Майкъл Джексън, Металика… Заедно с Български симфоничен оркестър са успели наистина да се докоснат до Ain’t No Sunshine на Бил Уитърс.
Дейвид Гарет е едновременно и класически музикант, и поп звезда. Докато учи в Julliard, за да си помага, изкарва по малко пари като модел. Дългите му руси коси са прихванати небрежно отзад на опашка. Баща му е германец, майка му американка. Роден е в Германия, където израства и започва да свири на цигулка едва 4-годишен, вдъхновен от вечния двигател за малчуганите – съперничеството с братята и сестрите.
– Очевидно, когато брат ми се сдобиеше с.. знам ли – нов чифт маратонки или ново колело, или нова играчка… веднага и аз исках да имам същото нещо. Какъвто беше случаят и с цигулката. Постоянно гледах да му я взема и ако трябва да сме честни, по-късно той ми призна, че това са били най-щастливите му моменти, защото е ненавиждал упражняването. Така че в един момент общо-взето ми даде цигулката, отбелязвайки: “Занимавай се ти. Звучиш по-добре от мен. Аз бях до тук.”
– Ясно е, че през всичките години назад сте бил класически музикант, но очевидно сте слушал и разнообразието от популярна музика, звучаща постоянно наоколо?
– Абсолютно. Популярната музика ми е оказала огромно влияние. Винаги се опитвам да работя усилено, разбира се, над класически произведения, но популярното неизменно оказва влияние на всеки от нас, така че просто се опитвам да го съчетая с онова, което ме занимава като класически музикант.
– Един от записите в новия Ви албум “Дейвид Гарет” е Thunderstuck. Да ни разкажете нещичко за него?
– Ами голям почитател съм на AC/DC, определено една от най-великите рок-групи. Конкретно Thunderstuck се отличава с нещо много специфично – този риф в самото началото на парчето е създаден и за цигулка, освен за китара.
– Казахте, че е създаден за цигулка, както и за китара, но нещо, което цигулката не притежава, е характерния разпознаваем звук на електрическата китара…
– Всъщност това е единственото парче, за което реално използвахме за малко електрическа цигулка в средната част, както може да чуете. Но все пак е в съчетание – средната част също е в изпълнение с моята Страдивариус (тоест акустична цигулка), но исках да има нещо от познатата сила на въздействие, от познатата грубоватос на звученето, така че нямаше как да не я включа.
– Основно произведение в новия Ви албум е “Зима” от четирите сезона на Вивалди. Интересно е. Това е Вивалди, но от друга страна е и Дейвид Гарет.
– Мисля, че е важно принципно, когато правиш подобен албум, да подхождаш наистина с креативност. Например да вземеш популярна рок мелодия и добре да я оркестрираш или пък точно обратното – да вземеш една барокова творба, каквато е последният сезон на Вивалди, и да я модифицираш малко, за да зазвучи по-съвременно. Надявам се, че съм успял в това начинание.
– Имате ли представа дали почитателите на старинната класическа музика възлагат на Вас сериозни очаквания да сте голямата млада надежда на класическата музика, която да привлече младежка аудитория към това да чуе поне версия на Вивалди или версия на Бизе?
– Всъщност забавното е, че това действително се случва – в Европа и Азия, където аудиторията ми е наистина подчертано младежка и ако мога да кажа дори не само по отношение на кросоувърите, но чрез тях прехвърляш реално мост и към всеки, който може да има колебания… И ако всичко потръгне добре и се влюбят в музиката, тогава мисля определено се отварят и правят следващата стъпка да дадат шанс и на чисто класическото. Това е на практика планът, един вид.
– Това е планът, значи…
– Това е целта на играта, да кажем.
– Един вид Троянски кон, поднесен като кросовър албум. И в ролята на отварящия вратите е Български симфоничен оркестър 
– Ами ако искате така го кажете, но мисля че е с положителен знак все пак.
(Смеят се.)
– Това беше Дейвид Гарет.
– За мен беше истинско удоволствие!
– Новият албум на Дейвид Гарет е озаглавен “Дейвид Гарет”.
Слушахте “All things considered” (“Всичко на всичко”) за MBR-news.
________________________
[1] Албумът “Дейвид Гарет” излиза през 2009 година в САЩ и е вид компилация от вече излизалите албуми на цигуларя в Европа, като “Free” (2007) и “Encore” (2008).
Превод по слух: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА
