Home FREE VISION МЕДИЯ ВИДЕОБОКС АРТСТАЙЛ “Няма да продадеш и 5 копия, гарантирам ти!”

“Няма да продадеш и 5 копия, гарантирам ти!”

0

Дейвид Гарет в първо лице (1)

Източник: David Garrett – in person, Part1 and Part2,
както и видеото горе: Playing for My Life – трейлър 8

Задкадров глас:
Deutsche Grammophon сключват звукозаписен договор с него, мисля на първо място защото Абадо беше повярвал в него, а и също предвид това, че цялата идея да откриеш млад талант, толкова зрял и подготвен за възрастта му, е много привлекателна за компанията.”

Дейвид Гарет:
“Истината е, че бях много откъснат от цялата тази бизнес част. Нямам представа как съм станал артист на компанията, доста време дори не съм знаел коя е тя, през повечето време не знаех и какво съм заработвал, а освен това нямам идея и как се е стигнало до звукозаписен договор с мен. Нямах думата и за това, което ще се запише и това никак не ми харесваше. Помня, че баща ми ходеше на срещите с Deutsche Grammophon и около 14-тата ми година ми бе предложено да запиша 24-те Каприза на Паганини. И аз, едно 14 годишно дете, седя и си мисля: Хм, не е лоша идея, но аз знам само два. Това беше моментът, когато съм изпитал може би най-тежкото напрежение, стоварено на гърба ми. Всеки, който свири на цигулка, може да си го представи. Да свириш Капризите общо-взето прилично е едно нещо. Да си на 14-15 години под напрежението на първокласен звукозапис, без дори да си разучавал повечето от тях до момента, а отиваш да ги записваш с Deutsche Grammophon… е нещо много-много, наистина непоносимо трудно. След Капризите на Паганини нещо буквално физически се прекърши в мен. Не знаех какво и защо. Нямах желание да разговарям с когото и да било по този въпрос, защото имах чувството, че трябва да държа проблемите си в тайна. Което е много глупаво, знаете. Щом усетиш проблем трябва да се отвориш към решаването му. Огромна грешка просто. Така че за около 3 години аз изнасях концерти и се упражнявах ежедневно със силни болки в ръката. И мисля, че когато това, което обичаш да правиш, изведнъж започне да ти носи постоянно страдание, е най-ужасното нещо, което може да ти се случи. Имах чувството, че по никакъв начин няма да мога да се освободя. Всичко сякаш се срутваше.”

David4

“Исаак Стърн беше винаги много безпощаден към мен, много директен. Не можех да усетя дали ме харесва реално като изпълнител или не съм особено добър в неговите очи. Така че го попитах веднъж, когато след урока се случи да сме насаме: Защо винаги така сурово ме критикувате? Виждам, че преподавате и на други и сте толкова мил, така добре се държите с тях… Защо не сте мил и с мен? И той ми каза: Мен не ме е грижа за другите. Това бе най-големият комплимент, който вероятно някога съм получавал. След това той ме покани на един много-много дълъг разговор. Трябва да бяха два или три часа. Без родителите ми. Каза ми да дойда, но без да ме придружава баща ми. Не спомена нито веднъж да се откъсна от родителите си, но подчерта: Трябва да намериш своя път. Трябва да намериш собствения си глас и да изразиш самия себе си. И аз осъзнавах ясно, че не бих могъл да сторя това, ако си остана в къщи.”

“Мисля, че 70% от решението ми беше Пърлман и 30% това да се откъсна от дома. Моментът, в който научих, че Пърлман поема студиото, това струва ми се бе необходимият за съзнанието ми подтик да поема напред. Както и усещането за сигурност, че веднъж стигнал там, ще имам някой, с когото да работя с пълен респект.”

“Постъпването в Julliard не бе нещо, което се случи от раз. Имаше толкова много неизвестни, които нямах представа как ще разреша. Дори по отношение на обикновените неща – как да се държа с хората, как да разговарям с тях… Как да кажа, как да призная, че имам проблем; доколко открито да говоря за миналото си… Беше изключително важно за мен най-сетне да мога да споделям нещо с друг извън семейната си среда. Всъщност не успях да се свържа особено с представителите на музикантския отдел. Бях привлечен повече от съучениците в театралния и танцовия – от тяхната позитивна енергия и енергичност. Усещах, че имам нужда от тази позитивна енергия в Julliard и затова много по-често излизах с тях. А имайки предвид, че все пак съм човек, който обича да свири за другите, в един момент стана така, че им свирех не само класически произведения. За танцовите им програми например имаха нужда от музикална основа и аз бях човекът насреща: Аз ще ви свиря, каква музика искате? И в повечето случаи не беше непременно нещо класическо или написано специално за цигулка. Така започнах да изпълнявам неща, които никой друг не свиреше, а аз исках да свиря.”

“Имаше толкова много хора, които ми казваха, че за нищо на света няма да се получи. Само един съвсем малък пример да дам. Директорът на Universal Germany в онзи момент. Няма да споменавам имена, но отидох с няколко демо-записа и този човек директно ми заяви, че нямат идея как да презентират подобно нещо: Това е абсолютно непродаваемо. Няма да продадеш и 5 копия, гарантирам ти. Край на цитата. Това е само пример за един от десетте хиляди души, които ми казваха, че никога, ама никога няма да ми се получи. В това число влизат и родителите ми. Казваха ми, че е загуба на време, пилеене на енергия… Съсипваш кариерата си на класически музикант!”

Rick Blaskey:
“До мен стигна видео-касета от концерт Night of the Proms (2002), където видях този класически музикант с шапка и оръфани дънки и просто съзрях в него изключителния комуникатор. Публиката слушаше класическо произведение, представено от истински артист.”

Дейвид Гарет:
“Най-напред Rick Blaskey влезе в уравнението, защото той беше човекът, който от самото начало каза: Добре, аз ще задвижа това нещо.

Rick Blaskey:
“Дейвид дойде в Лондон и аз общо-взето трябваше да взема живота си в ръце и да му призная, че не съм квалифициран в класиката, но имам някакъв поглед върху него. Исках да го споделя с колкото мога повече хора, защото бях преживял ефекта, който предизвика той над мен. Помня, че му казах след като дълго се бях настройвал преди това: Има две произведения, които много бих се радвал да те чуя да изпълниш. Той ме погледна и аз допълних: Zorba’s Dance от филма Зорба гръкът и Duelling Banjos от друг един филм, Deliverance. Изчаках малко и изведнъж видях лицето му да се разтяга в усмивка. Възкликна: Наистина ли? Никой не ми е предлагал досега да подготвя такъв репертоар!”

Дейвид Гарет:
“На толкова много музика съм се наслушал през живота си очевидно, че в един момент просто ти се иска… да свириш това, което харесваш.”

Превод по слух: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА
Фотографии: Александра Вали

_________________

Дейвид Гарет в Лондон

Из видео-интервю в Лондон, Café de Paris

Как реализирахте прехода от класическите традиции към “Рок симфонии – този нов албум, който е определено вид комбинация?
“Не мисля, че изобщо съм правил преход. Просто започнах да свиря и музика, която ми харесва да слушам и продължавам да изнасям много класически концерти, както и да записвам класика. Така че, продължавам да се чувствам напълно класически изпълнител. Струва ми се, че “кросовър” се превърна в някаква лоша дума, което мисля е доста жалко, защото “кросовър” означава, че идваш отнякъде и дай Боже приобщаваш хора към това, от което идваш по начало, а това за мен е автентичната ми класическа основа. Затова и ми харесва да правя “кросовър” музика – това наистина помага да се представя самата класическа музика. Всеки, който е бил на мои концерти, знае че  много млади хора идват и слушат чиста класика с голяма радост. И за мен това е нещо прекрасно.”

_________________

Дейвид Гарет в първо лице (2)

Из видео на FM Classics: A Day in the Life of David GarrettPart 2 , Part 3 и Part 4

“Тъкмо приключихме със закуската и сега сме на път да хванем влака за Париж, където ще участвам в концерт, излъчван по France 2. Мисля да подремна във влака и затова възглавницата е с мен. Ясно е, че винаги нося със себе си и цигулка, която е ей там в момента – никога в багажника. Въпреки че постоянно ме питат да я сложат там, винаги отказвам. Така че винаги е близо до мен, а тази специално сега, заради класическите концерти, е прекрасна Страдивариус – доста ценна, така че съм много внимателен с нея. Често ми искат потвърждение, че е моя собственост – при митническите проверки специално. Не им се вижда  много благонадеждно някой с моя изглед да има общо с цигулка – явно го намират за противоречиво, не знам. Както и да е – много пъти са ме питали. Имаше даже един доста комичен случай с придирчив служител. Бях тогава с две цигулки, защото имах кросовър и класически концерти. Бях толкова уморен този ден, понеже пристигах от Ню Йорк, а този служител наистина се самозабравяше. Извинявам се за израза, нямам нищо против служителите, но този специално беше изнервящ. По едно време дойде да ме пита защо имам две цигулки. Знам че наистина е най-нелепият отговор, който можех да дам, но толкова вече ми беше омръзнал, че му отвърнах: “Ами вижте, трябва да изпълнявам концерт за две цигулки на Бах.” И знаете ли какво? Каза ми: “А, добре щом е така. Има резон.” Което е наистина абсурдно и глупаво, защото очевидно са нужни двама изпълнители в случая, така че няма как да свиря на двете едновременно, но се бях измайтапил с такава сериозност, че… Да е жив и здрав човекът, нали :)”

“Прекарал съм около месец в апартамента си тук. Това означава 11 месеца на път. Не бих казал непременно, че това е домът ми. По-скоро е място, където отсядам, когато никой не ми плаща хотел. Тъжното е, че приятелите ми са моите бизнес партньори. Което може би е хубаво нещо – споделяме същия път… Просто нямам време да градя контакти извън бизнес отношенията.”

“Мисля, че всичко в живота има някакъв ефект. Всеки ден, който изживяваме, ни предоставя ситуации, с които да се справяме и които стоят в основата на всички наши емоции. А музиката в крайна сметка е… звучащи емоции. И просто трябва да знаеш как – това е всъщност талантът – да ги филтрираш и да ги претвориш във фраза. Няма никакво значение дали се возиш в кола и се чувстваш ужасно – можеш да ползваш преживяването като отправна точка за музика. Емоциите са… Знаете, за последните 400-500 години не сме еволюирали особено като човешки същества. Това, което аз чувствам, е чувствал и Моцарт или Бетовен. Така че околната среда може да се е променила, но все още работим със същия набор от емоции и аз мога просто да използвам всекидневието като сегашната ситуация, помагайки си да интерпретирам нещо по най-добрия начин. Великата творба е велика и ако знаеш как да фразираш неподправено, си добър просто. Имам пред вид, че ако фразираш оперна ария или поп песен, очевидно е нужно да дишаш правилно, нужно е да го правиш естествено и с лекота. Няма разлика в това отношение. Начинът, по който използваш техниката си на пеене, е различен, но не и самото фразиране.”

Превод по слух: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА

Night of the Proms Rotterdam 2002: David Garrett: Csardas

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)