За музиката, парите и още нещо…
Наскоро една новина разтресе рокаджийската общност по света. Титаните на рока АС/DС след 35 години съвместна работа замениха своят вокалист Брайън Джонсън с Аксел Роуз – отдавна залязлата звезда от Guns N’ Roses. Почти единодушно по-старите фенове се обединиха около категоричното мнение, че с това си действие братята Йънг подписват смъртния акт на тази велика банда в името на бруталното помпане на кинти.
Аз съм на същото мнение.
Има много примери как велики групи изживяват ренесанс в своето развитие с коренни промени в своя състав. Дийп Пърпъл със своите многократни превъплащения са христоматиен пример как велики музиканти правят велика музика, въпреки че са съвсем различни и дори не могат да се понасят понякога. Когато си на върха в световните класации да замениш мегазвездата Йън Гилън с никому неизвестният продавач в бутик Дейвид Ковърдейл си е нещо повече от предизвикателство. Но да смениш емблематичният дърт британски рокаджия с вечния каскет и дрезгав глас с мяукащото калифорнийско леке си е направо гавра с феновете и рока изобщо. Подобна глупост сътвориха наскоро и легендите от Queen, решили да гастролират на сцена с нов вокал след повече от двадесет години от смъртта на великият Фреди Меркюри, заменяйки го с гримираното недоразумение Адам Ламбърт…
Та по този повод бих искал да припомня за едно друго сравнително скорошно прераждане на една голяма група от миналото, която не се поколеба да си избере абсолютно неизвестен нов вокал направо от гледани негови клипове в Ю Тюб. И така хем успя да запази цялостното звучене на групата и характерния й стил, хем внесе свежа струя и нов заряд, който ги изкачи отново в класациите и сърцата на своите почитатели.
Става въпрос за култовата група Journey.
Когато преди осем години видях за пръв път клип с новия вокалист на групата, направо се облещих. Вероятно така са се почувствали и повечето техни фенове. Американска рок група с филипинец вокалист на мястото на култовия Стив Пери, превърнал се в емблема на групата, си беше направо атракция. Но докато слушах първото парче с този странен азиатец, веднага разбрах, че старите кучета са уцелили в десетката. Страхотен певец, доближаващ се до така характерното вокално звучене на групата и същевременно внасящ едно ново и свежо усещане. През следващите години тази тръгнала към забравата група сякаш се прероди и направи серия турнета по света с грандиозен успех. Издадоха и албум, станал платинен. Харесваха ги както старите фенове, свикнали с познатото звучене, така и нови почитатели. И все още пълнят стадионите по всички континенти.
А иначе самата история на настоящият вокалист на Journey е достатъчно интересна. Арнел Пинеда (Arnel Pineda) е филипинец, роден в бедно семейство, останал сирак на 13 години. Живее на улицата, спи по пейки и в кашони. Често заспива гладен. На 15 години започва да се занимава с музика покрай една юношеска банда. Следват години наред смяна на групи, пеене по барове, пицарии и къде ли не. Постепенно се утвърждава като добър вокалист сред гилдията в Манила, но след повече от 20 години пеене по барове и клубове с какви ли не банди в югоизточна Азия, мнозина “специалисти” биха казали, че “песента му е изпята” като кариерно развитие. Така, навлизайки в 40-те си години, точно когато мнозина певци приключват своята “клубна” кариера, негов приятел пуска в Ю Тюб серия от клипове на Арнел с кавъри на известни класически рок групи. Един от тези клипове е изпратен от приятел на Нийл Шон (Neal Schon) – китаристът и основател на Journey. Той е заинтригуван и изпраща имейл до въпросния филипинец с молба за контакт във връзка с проявен интерес от групата към него за евентуално прослушване. Когато Пинеда вижда писмото, направо го праща в кошчето, защото е сигурен, че някой си прави майтап с него. Но споделя това със своя приятел, качил клиповете му в Тубата и по негово настояване отговаря на имейла. Така, само след седмица вече лети за Сан Франциско на прослушване и след два месеца е обявен официално за член на групата. Почти веднага тръгва турне и при първото си излизане пред публика е доста изнервен. Никога не е пял пред тълпа от десетки хиляди. Но феновете го приемат повече от радушно и скоро той става новото лице на тази толкова обичана група. А последвалите турнета, успешни класации и финансови рекорди в приходите на групата са логично следствие.
Което за сетен път доказва, че когато нещата се правят както трябва, подробностите нямат значение… 😉
Автор: КОСТАДИН УЗУНОВ
Виж и материала МЕТАЛИКА – нещо като… прераждане
Journey (Arnel Pineda) – Separate Ways in Las Vegas 2008
