ШАМБАЛА – АКАДЕМИЯ на посвещението и знанието
Автор: ВАКЛУШ ТОЛЕВ
Материалът е част от изданието
“Цветове от аурата на България”
Фотография: Любомир Андреев
И ми показа големия град, светия Йерусалим, който слизаше от Небето – от Бога.
(Откр. Йоан 21:10)
Пише се, че изворът на човешкия живот е Шамбала, но човекът има само един извор и той е неговият Отец. От Него излиза и затова в теорията за Коренните раси е дадено, че е минал през няколко планети и в нашата се уточнява като Син и Човеческий, и Божий. Следователно, той има един извор, но няколко полета и планети на съществувание, през които минава, за да се върне към своя Вечен и Неизчерпаем.
Когато пишат за Шамбала, за тайната на нейното присъствие, за оня велик Бял кон, на който идва новият Учител, не мога да си представя защо и Рьорих, и другите автори не отгръщат да видят, че тези неща в Откровението на Йоана са дадени (19:11-16). Именно там се говори, че идващият ще дойде на Бял кон, именно в това Откровение е дадена тайната на новия Йерусалим. Описват Шамбала с нейните разукраси, с нейните стенописи, с нейните брилянти и диаманти, но ако бяха отгърнали страниците на Откровението, щяха да видят, че там вратите дванадесет също са с бисери (Откр. Йоан 21:21).
И когато говорят, че там, в тази райска обител, че в бъдещото човечество хората няма да се нуждаят вече във висшето си поле “ни в сольнце, ни в луне” за своя живот, нека отгърнат Откровението на Йоана, където е казано: И Градът няма нужда ни от Слънце, ни от Луна, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила, и светило му е Агнецът (Откр. Йоан 21:23).
Всички тези неща могат спокойно да се намерят в Светото Евангелие и по-малко разкази и поетични въображения да влязат в описанието на Шамбала, защото убеден съм, че никой от тези, които са писали, не е бил жител там. В Шамбала е фиксирано поведение на изграждане на човека за Петата коренна раса, а в Откровението на Йоан е дадена тайната на битие в битиетата – Шамбала е Академия на познанията, която възпита, обучи и посвети представителите на петата субраса като родители на Петата коренна раса, а Откровението говори за великата тайна на шестата подкоренна и на Шестата коренна раса. Там е казана великата тайна, че не само няма да се нуждаят от светлина, но и защо. Ще свети онази светлина, от която е тъкан светът, онова “Fiat Lux” – “Да бъде Светлина”. Когато Духът се обличаше в дрехата на плътта, Слънцето му помогна, Луната му помогна, но когато той ще си светлее, тях няма да ги има.
Ако разгледаме слизането отгоре надолу като един вид рушене на Божеството, а възземането – като един вид Негово изграждане, тогава ще разберем това, което е Шива, което е и Христос – разрушение и възкресение. Не можеха, разбира се, в петата подкоренна раса да познаят тайната на Fiat Lux – че човекът носи в себе си живата светлина, която с освобождаването на своята по-тежка вибрация си дава хоризонт и атмосфера да светлее. Всеки от нас, когато е имал дори малка будност, знае, че такава светлина у нас има. (Оставям настрана великия Кундалини.) Дори когато влезе в астралното си тяло човек светлее, а астралното поле е било реалност за Четвъртата коренна раса, която е била пък по-малко присъствена в земното поле.
Ядрото, основало Петата раса, бе събрано от люлеещия се океан, който заля Атлантида – от много места се събраха избраниците, за да отидат на великото посвещение. Но когато някои се опитват със символи да определят мястото на Шамбала като Гоби (между Памир и Туркестан), това са указания, които времето отдавна покри. Няма я вече там Шамбала, но тя е в душата на всеки от Петата коренна раса, защото носи знанието на това ядро, създало оплождащото семе на човечеството и изградило тази раса – затова той трябва да се върне да търси Шамбала в себе си. Както е казано в Откровението: Новият Йерусалим слизаше из Небесата (Откр. Йоан 21:10).
Е, има ли по-реален образ от това къде е Шамбала?! – онзи Рай, в който живееха Адам и Ева. “Новият Йерусалим слизаше от Небесата” – всяка нова Шамбала ще трябва да слиза из нас, из висините, и ние да й правим едно земно гнездо, за да може дошлият “на белия кон” да даде причастие за нова култура. Шамбала е именно Раят. Там Адам и Ева, като представители от Четвъртата коренна раса, трябваше да получат своето велико кръщение и своето обетно задължение да научат един от големите принципи, който ги отлъчи, за да се разгърнат, за да работят, за да отидат да се потрудят в четвъртата планета – планетата на раздела от инволюционност към еволюционност. Бог Отец им каза да не ядат плода на доброто и злото, но какво направиха те? Ядоха го, освободиха се от веригата на своята подкоренна раса, създадоха си култура, в която Адам се потърси – откликна на онзи ек, който го извика: Адаме, где си? (Битие 3:9) Оттам започва великата Шамбала на човешкия род в петата субраса на Четвъртата раса, от която излиза това, което сме ние сега – Петата коренна раса, която пък ражда своето голямо дете в една утрешна бъднина, наречено шеста подкоренна раса. Там се решава големият проблем; там е утвърдено това, което като Адам е същност – умът; там взема началото си разделителният процес на себепознанието, когато външните сили започват да спират своето въздействие, а вътрешната сила започва да се осъзнава във видимост като божественост. Това е великата тайна!
Шамбала започва от тезата на Сътворението, наричано от нас Рай, когато Четвъртата коренна раса има своя манифестиран и физически вече усвоен субстрат, който умът може да ръководи. (Защото в Третата раса човекът получава енергетични сили, които трябва да се упражнят да ръководят физиката.) Тя е една академия, тя е едно място на посвещение и работа на отработения вече, слезлия Адам, който в петата подкоренна раса на Четвъртата раса беше изведен от един велик Учител, от едно велико същество – този вечен Рама, този вечен Ману[1] – в онова не само мистично, а и реално приложно место, което след това и пясъци, и снегове го покриха.
Хиляди години половата енергия е работила върху създаването на мозъка и ларинкса. Тя не е била употребявана като лабораторна възпроизводителна сила, а е работила върху мозъка, който става антенна сила на идейностите, и върху ларинкса, за да изразяваме идеята чрез словото. Волята като действие, която е трябвало да сътворява, е имала нужда от приложното слово, за да стане след това то идея и култура: В начале бе Словото (Йоан 1:1).
И забележете, другото име на Шамбала е Калапа. Шамбала и Калапа са едно и също и имат по три срички. Когато се изгражда светът, ритъмът е бил основното нещо. Никоя воля не е творила хаотичност, а от хаоса, който е бременен с всичко, чрез енергията на волята и другите вибрации, се е създавал светът. Така някои дават илюстрация, че Шамбала е бил цар, който управлявал това място. Същото е и за Калапа: и той е бил цар и е управлявал същото място. В такъв случай какво е тогава Шамбала? Раждащият се Адам! Раждащ се в приложната си теза – сътвореният Адам, в който работи възкръсналият Христос. Великото съчетание: Адам, от който трябваше чрез сън да се изведе Ева, да се изведе животът[2]. Ето как влиза идеята за смъртта като живот – чрез сън. А сънят – Хипнос, е брат на Танатос – смъртта. Създава се великата полярност в единство, за да се получи конфликтът – знанието на добро и зло е право на боговете.
Именно петата субраса донесе на човечеството усвоената идея за победа над материята в двубоя с Духа, който още отгоре идва да създаде принципите добро и зло. И затова е казано: Адам стана като един от Нас – боговете – да познава добро и зло (Битие 3:22). Ето ви принципи, които влизат, за да се усвоят, за да се приложат. И точно това изведено ядро от петата подкоренна раса, с преобладаващи семитски племена, е трябвало да получи своето школско ограмотяване за бъдеще – бъдеще, което ще се изведе в съответните субраси, създаващи ни култури: индо-европейска, асиро-вавилонска, египетско-персийска, гръко-римска, европейска (трудно е да кажа, че имаме и американска), а сега сме в начатъка на шестата подкоренна на Петата коренна раса. Следователно Шамбала, макар и като география, и като институция на историческо присъствие, и като мирогледно виждане да я няма, ще отвори една нова утроба, в която ще призове избраниците на шестата подкоренна раса да получат своята грамотност за Шестата коренна раса, която след хилядолетия ще прави своята култура. Така че Шамбала е Духовната академия, в която се отработват бъдещите коренни раси.
Покривайки се с материалност, губейки усетността, ни е трябвало насилие отвън, което да предизвика болка и така да ни създаде усет. Петата раса носи вече културата на страха като внушение, защото тя не е в контакт с Божеството, както е Четвъртата; тя е земна раса. Представете си онзи, който не може вече да види отвъдността, където силите са го ръководели, онзи, който се вижда безпомощен във физиката си и не може да употреби мисълта и духа си за свобода! Ще дойде страх (толкова реално легнал в юдейската религия) от Божеството, което ще каже: Проклета да е Земята заради тебе, Адаме! (Битие 3:17) Страх е събуждан в човешкото същество и много време е трябвало да мине докато една душа изживее идеята на страха чрез друго явление – молитва да ти се даде след като направиш дарение. Ето как влиза жертвоприносът, за да може човекът да става в идеята си свободен. Това се е опитала да прави Шамбала, разкривайки на своите питомци в петата субраса на Четвъртата раса идеята за аватарите, идеята за Ишвара, или Бог Отец, с Който трябва да се дойде до свободния Адам; Адам – сътвореният човек, но единствен получаващ привилегията да ражда. Преди това възпроизводителната енергия е упражнявана без негово участие. Той е можел да отгледа малкото като яйце и да извади своя плод, но в петата субраса, която мотивира живот за послешните епохи, Адам е натоварен да ражда. Когато разглеждате Троицата, виждате, че Христос е роден. Бог нито се ражда, нито се сътворява, но Христос се ражда, а Светият Дух изхожда. Адам ражда – привилегия на Адам е да ражда. Той получава какво – раздвоение от целостта! Кога можете да правите раздвоение? Когато сте цялостни! И той какво отдели от себе си? Ева – живот! Бъдещето дава свобода за себетворчество. Тайната на Коренните раси е идеята да сте сътворци.
Ето генетичното начало в цялата еволюция. И друго – науката говори само за еволюция, не говори за дегенерализация, а в развитието ние имаме и този принцип. Би трябвало иначе досега да сме станали богове. Не може! Човекът ще трябва да научи нещо повече в идеята на себетворчеството и себеобожествяването без да отрича Божеството. В Шамбала ще му се поднесе идеята за Мировата душа като живот: Адаме, ти ще дадеш имена на всичко (Битие 2:19-20). Ти научи урока в Шамбала да общуваш със света. Пред тебе е Мировата душа, която трябва да индивидуализираш във вълната на живота. Тази вълна трябва да бъде страх от Божеството и така ти ще носиш чашата на новата Шамбала чрез това, което стана в Гетсиманската градина. Чашата, в която трябва да кажеш: Аз за това дойдох – да предам душата си за вси! (Марк 10:45, Йоан 10:11, 15)
Дадена е една легенда как четирима князе отиват при цар Шамбала и му занасят четири чаши от бисери и други разукраси, но той ги отказва. След това му занасят обикновени чаши от сив камък, които той приема и ги слага в една. Четири чаши, четири раси са минали, които той слага в една – създава една нова коренна раса! Безспорно за тази чаша ще намерите достатъчно разкази и рицарски подвизи – Граалът. Свещеният Граал – чашата, която в Петата коренна раса събира кръвта от петата рана на Христос. А там, в Шамбала, са събрани четирите чаши на четири минали Коренни раси, за да ни оставят един чакащ подвиг.
Ето какви уроци Шамбала е дала на своите чада – ученици и бъдни Учители, за да изградят концепцията за Петата раса в приложението й: небе и земя, смърт и възкресение, за да се изкупи проклятието над Земята. Затова ще намерите у древните и в стари ръкописи, където се говори за тази благодатна земя, да се пише отдясно наляво. Но Петата коренна раса трябваше да се освободи от паметта на миналото на Атлантската раса, която имаше още неусвоена сила на лявото течение. Следователно, когато намерим едно писмо отдясно наляво трябва да кажем, че това са остатъци от една стара Коренна раса. Еволюционният конец е нанизан с култури и културни съзнания, с историческа памет… Ето защо Шамбала е заобиколена от какви ли не и колкото искате божества до такава степен, че човек не може да ги изброи. Там, казват, пазителите на пророческите легенди ги пазят от незапомнени времена. Логична е такава констатация, защото когато е отведена една група същества от петата подкоренна раса на Четвъртата раса, никой не ги е освободил от паметта на миналото. Там те трябва да обработят тази памет – навикът на миналото трябва да бъде претопен, трябва да се излезе с нова валентност. Коренната раса трябва да излезе с нова валентност, защото ново осезание за познаване на света ще влезе в живот. Ето защо тези места се наричат още и “музеи на астралния ни образ”. Следователно, освен Шамбала, освен Рая, на тази планета ние оставяме и т. нар. “музей на астрала”, върху който бъдещата Корена раса с мисълта, с духовната вълна започва да чертае един нов образ, а бдителите (именно висшите духовни същества там) наблюдават развитието и промяната и с оглед на това кой с каква скорост отива към ново битие, го привличат и включват в действието на това, което Христос каза: Моите сто четеридесет и четири хиляди ангели ме чакат (Откр. Йоан 7:4, 14:1), т.е. съдействениците за изработването на нова култура, на нова религия, на ново битие.
Така Шамбала е лаборатория, в която човешкото тяло, с цялото негово устройство за съставяне на Коренна раса, ще е една основа за нова Духовна вълна. А дали е била в пустинята Гоби? Безспорно, но след като си свършва работата я засипва пясък, след това сняг. Какво да прави?! Така че блюстители на пост там няма поставени, а по върховете на различните станции на Хималайските планини. И ще видите защо ние, българите, носим такава вибрация – защото също сме били там. И виждате това интересно усещане, което Рьорих споделя в своята поема, а безспорно Христос извършва като деяние: “Радвайте се, радвайте се, ловци.” Нищо няма скъсано, стига човек да знае страниците. А те чакат! Така че пустинята Гоби – един хубав символ и знание за обикновения човешки ум – ще си остане, че е Шамбала, но от реките нито мед тече, нито целебни води. Те са вътре у нас, защото в Рая, който Бог беше създал за Адам и Ева, тези реки течаха. А водата, както съм Фказвал, е астралният образ на светлината. Без астрал ли е направен Адама? Не. Без медоносността на ума ли е? Не. Шамбала е толкова земна, колкото и небесна. Но под Небе ние не бива да разбираме само ментал и астрал, а етерното пространство, което в древността се е считало за всичко. (“Тракия”, или “Ракхива” на финикийски, означава “етерно пространство”, което значи “битие”.) Затова за мен Шамбала ще си остане една мирова школа на мистериите, която ще кърми идващите за други Коренни раси. Там ще имаме велики посветени Учители, които ще дават философията за Космоса – идеи, които познаваме от концепцията на гръцката философия за микро- и макрокосмоса. Гърците са взели знанията си оттам, това е много ясно. Но преди гръцката култура е била нашата – на тракийците, за които пък безспорно знаем, че са излезли някъде из върховете и околията на Хималаите… Така че Шамбала не означава източник на щастие, нито означава спокойствие, както я превеждат някои. Шамбала е живот на нашия дух в полето на интуицията, която може да ни даде и мястото, където ще бъде основана.
Не е нужно да копаем отново в Гоби, да търсим подземен град, за който всички говорят и никой не е стигнал вратите му. Имало е и пак ще го има. Онова, което шестата субраса трябва да даде, това е идеята за далновидност и идеята за безвремие. Ще се освободим от страха за време – времето е неизчислимо, когато умът ни е освободил от своята пластичност. Енергиите са, които в шестата подкоренна раса ще отворят битието ни за приложение във висшия свят. И затова казвам: “Пестете енергиите, а не времето!” Времето е мерилка, която обикновеното съзнание квалифицира. Тези, които имат опит, знаят, че това, което дори миг се нарича, обръща хиляди страници или дава милиони съществувания. (И нашият поет Димчо Дебелянов, в своето стихотворение “Миг”, когато изпада в една вътрешна екстаза, казва, че “там нямаше нито време, нито пространство”.) А онзи, който измерва времето си със залези и изгреви, е още човекът от Петата коренна раса. Едва когато Адам идва, му се дава Слънце и нощ, за да си определя годишните и дневните времена. Свобода от деня като време, свобода от битието като планетност, защото човекът на Шестата коренна раса е гостенин не само на тази планета, той е бъдещият Юпитеров жител, а Юпитер е господар. Това е времето, когато той трябва да работи с първия Лъч – Лъча на администрацията. Какво ни остави индо-европейската и индийската култура – водачеството. Това е принципът на князете, това е необходимостта от управител, който трябва да имате в себе си – Божествеността. Как ще осъзнаете този водител дали е вашият ум, дали е вашата душа, дали е вашият Дух, това е вече йерархия на преценката, но той – този, който ви е ръководил, ви събужда идеята за изпълнение. Така виждате как вървят всички неща, докато съзнаем, че само едно Божество ни дава заповеди, за да можем да се осъзнаем като себесъвършенство или потреба, че сме. Това е великата тайна! Така Шамбала ще си свика чедата на шестата подкоренна раса, които ще трябва да създадат надмисловния вече човек на Шестата раса.
Това, което ни принадлежи, то е да не се смущаваме от нищо; това, което трябва да знаем, то е, което може да ни каже Небето; това, което не бива да забравяме, е скалата на моралните ни устои и достойнства, които то ни оставя на Земята. Така ще направим великото съчетание Небе и Земя, и своето служение!
КЪМ ЦВЕТОВЕ ОТ АУРАТА НА БЪЛГАРИЯ
__________________________
[1] Ману в индийската митология е т.нар. прародител на човечеството, а в по-широк смисъл е титлата на Този, Който се въплъщава всеки път на Земята, за да изведе в живот новата Коренна раса в еволюцията на човечеството, когато времето за това е назряло. – Б. ред.
[2] Ева в превод от евр. означава “живот”. – Б. ред.
