Home FREE VISION МЕДИЯ СТАТИИ ИЗКУСТВО В България се завръщам заради това, което Е България!

В България се завръщам заради това, което Е България!

В България се завръщам заради това, което Е България!
0

For English version click HERE.

Интервю с Йордан Камджалов на Ралица Благовестова
за “Цветове от аурата на България
Фотографии:
Александра Вали

“Ние сме в Космоса и Космосът е в нас” – заключава маестро Камджалов в телевизионен разговор с журналиста Стойчо Керев. “Времето е в нас и ние сме във времето”, “Бог е у нас и ние сме у Бога”… Усмихваща случайност? Или единен смисъл, облечен в израза на конкретната разцветка в мисленето?
Успехите на маестро Камджалов в диригентското изкуство са респектиращи, въпреки младежката му възраст. Лондон, Цюрих, Люцерн, Бон, Берлин, Париж, Тоскана, Бостън, Ню Йорк, Хамбург, Хелзинки, Токио са само част от световните музикални сцени на изява. След обучението си в България следва дирижиране в Берлин и едва 30-годишен е избран единодушно за Главен музикален директор и Главен диригент на музикалните институции в Хайделберг сред десетките отлично подготвени кандидати. Но не просто формалността на техническото съвършенство, а потребността да се отиде отвъд тези разпознаваеми граници – в пределите на властната невидима реалност на битието – е онова, с което безусловно покоряват ума и сърцето ни неговите прояви. Особеният му визионерски устрем намира израз, например, в цял един концертен сезон на Хайделберг с уникална спирално-възходяща драматургия под надслов “Еволюция” –  открит съвместно с Института по астрономия към Университета в Хайделберг. А най-новият му проект, с емблематичното наименование Genesis Orchestra, е създаден по думите му с концепцията “да дава импулси в културното пространство”. Импулси за разгръщане на едни по-дълбоки или по-високи пластове  у човека – мощта на Духа отвътре, предполагаме. И тъй като България е царство на Духа, както заключава именитият руски културолог Дмитрий Лихачов, няма защо да се учудваме, че подобни импулси отново извират от нейните недра към света.
За своето личностно израстване, идеен светоглед и социална приложност, маестро Камджалов споделя с нас в следващите редове.

Video-Concert6
« 1 на 36 »

Носите малко трудно за запомняне фамилно име – какъв е произходът му и какво означава то, знаете ли?
Има редица тълкувания на това име. Някои от тях отвеждат и към асоциации с прабългарски традиции, но не се чувствам достатъчно компетентен и не бих могъл да дам точен отговор. Каквото и да кажа ще бъде фрагментарно.

Говорите често за копнежа на човешката душа да твори. За горене на човека в работата му и влагането на ума и сърцето му в нея. Какви бяха Вашите детски творчески копнежи? И по-различни ли са днес или просто по-конкретни?
Копнежите ми са едни и същи – в последните двадесет и повече години няма никаква промяна. Копнежът ми е тази сила, която е вътре в човека, да може да се прояви и да се сподели в служба. Като дете нямах никакви конкретни планове и съответно никакви творчески стремежи, но се събуди едно чувство на състрадание към хората, когато бях на 13-14 години. И това усещане ме накара да активирам себе си и да се организирам. Защото да наблюдаваш това нещо беше болезнено за този младеж и това даде цялото гориво за движение тогава. Единственото, което съм мислил относно бъдещето, е как и дали мога да направя нещо полезно. Нещо, което да има смисъл. Нещо, което поне минимално да намали страданието в света.

Училищното образование със съвременния му уклон към наизустяване на данни, а не приучаване към мислене създаваше ли ви тревоги или намирахте с лекота своя път и в тези условия?
Преди 13-годишна възраст не помня да съм имал някакви тревоги, а след това не съм имал време да мисля за това, защото бях зает с други неща. Свирех на пиано всяка свободна минута. Обичах моите преподаватели, обичах моите предмети – аз на училище си почивах. Натоварвах се в къщи – за мен училището беше почивка. Нищо не ме е затормозявало, нищо не съм наизустявал. Имах мои задачи – да ставам музикант, да се уча и развивам. Четох много-много литература извън училище – класическа и всякаква, защото осъзнавах колко много път има пред мен и колко много празнини в моето познание и схващане трябва да запълвам сам. Никога не съм го очаквал от училището и затова съм нямал никакви разочарования. Очакванията бяха единствено и само към мен. Така че нищо не ме е разочаровало – просто ми е вземало от времето и това е единственото, което ме натоварва и в момента. Възхищавах се на всички учебни предмети, като имах особен афинитет към химия, физика, астрономия – това го знаеха моите преподаватели и имаха разбиране, че съм много зает и нямам време да ходя винаги на училище. С тези хора и сега продължавам да съм в близък приятелски контакт. Те знаеха, че това е един извънреден луд млад човек, за когото трябват извънредни условия. Имах шанса с такива преподаватели, които да се застъпват за мен и да знаят, че този човек иска да прави история, а не просто да има добри оценки.

IMG_0522-copy
Йордан Камджалов, премиера на Genesis Orchestra в зала България – София, 6 април 2016 | Фотография: Александра Вали

Как израства едно съзнание от пределите на малка България до диригент от световна величина? Какви бяха Вашите стъпала? И двигателите?
Животът е като една писта, която се изкачва нагоре. Изглежда, че има стъпала, но това е само привидно. Всъщност всичко е постепенно и отвреме-навреме забелязваме, че е направен скок, но той изглежда като скок само когато не знаем неговата предистория. Предисторията на всеки един скок е свързана с изключително много подготовка, работа, всеотдайност, целенасоченост, идеал, самокритичност, самовзискателност, безкраен интерес за света, за спецификите на нещата… Горивото е било първоначално онова състрадание, за което стана въпрос и от което трябва постепенно да се октавира и да се обърне в Любов. Любовта е най-висшият стимул. Любовта е най-голямата сила в света. И този път – от състраданието към любовта – е един път, който в общокултурен и исторически план е бил изминаван символично от Будизма към Християнството.

Как се роди и оформи уникалната Ви математическа система за преобразуване на музикалните произведения, които дирижирате, в структури от осмици? Как виждате математиката в музиката? И как това Ви помага в дирижирането?
Системата започна да се развива през 2007-ма година. Тя продължава да се развива и в момента. Да, този математически превод на музикална форма е нещо, което изключително много помага за цялостния поглед върху произведението. За да може човек да бъде истински пилот, истински планински водач – трябва да познава перфектно пътищата. Трябва и от хеликоптер, от горе, да ги разпознава, и отвътре да ги разпознава, и на тъмно също. И без този тотален поглед върху формата и върху съдържанието не може да стане това нещо. Диригентът има ръководна функция – той води. Няма как да водиш другите без ти да си минал вече по този път и да си завел себе си.
Мотивацията е засилване и интензифициране на комуникацията с хората. Видях, че колкото по-силен и по-интензивен е този контакт, толкова по-добри резултати се получават. В момента, в който съзрях тази истина, започнах да мисля какво може да се направи, за да се усили комуникацията. Как да може да си изцяло с хората, а не с партитурата. Как да може да внушаваш нещата по време на случването им. Как да може да изпреварваш събитията. Как да може да имаш този птичи поглед отгоре и в същото време да имаш този супер поглед върху детайла. Съчетанието между погледа отгоре с хеликоптер и този с лупа отдолу като едно органично цяло бяха задачите и целта, които трябваше да поставя пред себе си, за да мога да си позволя да се фокусирам изцяло върху комуникацията по време на музикалния процес. Това беше цялата мотивация в търсенето на една качествено нова система на учене.
Като методи системата не е толкова непозната и далечна, но съм изключително благодарен за тази крайност, до която имах възможността да я доведа с годините. Оказва се, че схващането за формата и числовите съотношения – числовият еквивалент, е нещо, което се оптимизира паралелно с развитието на човека и съзнанието му. Гледайки собствения си код-превод една година, две години, пет години по-късно, виждам почти винаги несъвършенствата в него и го дооптимизирам.

IMG 0393-copy
« 1 на 32 »

Най-новият Ви проект Genesis Orchestra, освен емблематичното си наименование, има и многозначителната абревиатура GO – какво е това, на което искате да дадете старт в общественото пространство чрез него?
Импулс за нов вид комуникация, за ново стъпало в културното пространство, импулс за движение, импулс за развитие, импулс за събиране на хората на едно място, които да чувстват, мислят и действат в единство. Genesis Orchestra и “Музикална лаборатория за Човека” са създадени да дават нови импулси в социалното и културно пространство. Създадени са да служат и да бъдат на фронта, който работи за повдигането на човека.

Защо точно Вагнер и Бетовен избрахте за начало?[1] Кое е това, което открои и определи в съзнанието Ви именно тях?
Това са двама абсолютни мулти гении на човечеството – ултра идеалисти, хипер концептуалисти. Катарзисното начало и освобождението чрез любовта – на Вагнер, и тази борба, това надмогване над човешкото и пътя към свръхчовешкото, екстатичното – в Бетовен, са онова, което ме е привличало винаги в тези автори.

Често подчертавате темата за доверието в човешките взаимоотношения като ключ за създаването на среда, в която вътрешният човек да може да се разгърне.  Вървим ли в тази посока като общество или “лявото и дясното” ще продължават да са взаимоизключващи се? До кога?
Да, доверието е абсолютно централно във всяка една комуникация, във всяко едно взаимодействие. Това по най-добрия начин може да бъде тествано в колективните процеси и особено в музиката – в това огромно колективно пеене или свирене. В обществото има поляризация от една страна към хипер доверие, от друга страна към хипер недоверие. Това съответства на много други аспекти и движения в обществото. Те в момента са в реда на нещата, защото няма как да имаме поляризация на толкова много нива, а да нямаме поляризация по отношение на доверието. Създаването на доверие е едно отражение на процесите на душевно ниво между хората. Ако искаме да постигнем доверие по външен път, това е невъзможно. Доверието е един вътрешен процес и в момента, в който можем да видим хората в другата им същност, тогава ще се реши въпроса с него.

Какво е да гледаш с очите на човека, виждащ по-голямата картина, в която наука и религия например не са антагонисти? Или управляващи и управлявани, оркестър и диригент, Америка и Русия… :)
Това е един много естествен възглед, който е много икономичен сам по себе си. Защото не те хвърля в никакви противоречия, които са така или иначе функция на едно известно късогледство, ако може така да се каже. Включително и по отношение на времето – по отношение на минало и на бъдеще. Това е може би една голяма радост, може би е една особена и привилегия на човек да не му идва на ум, че неща, които са в подразбиращо се единство, могат да бъдат в неподразбиращо се неединство. Ние просто трябва да учим от всички гении на човечеството, от всичко, което досега се е дало, и да не робуваме на клишета. Трябва да гледаме действителността – там всичко е свързано.
Картината е повече от прекрасна, въпросът е, че тепърва ще става още по-прекрасна, защото тепърва трябва да свържем, да интегрираме много неща, както вътре в нас, така и навън. Мисля, че истинската интеграция тепърва предстои – ние сме много далеч от нея, но причината тя да не се случва веднага е изцяло в нас, а не в тези области. Областите са свързани, ние сме ги разделили по изкуствен начин и затова трябва по един естествен начин да ги съберем отново. 

Как преодолявате неизбежните трудности и ограничения на битието ни тук?
Какви трудности?… :) Приемам ги като временни.
Да, наистина ние сме в перманентни, 24-часови ограничения. Това, че трябва да се храним, да ходим да пием вода, да се обличаме… също е ограничение. Да, много голям компромис е животът тук на Земята в редица отношения. Може би ограниченията са голям подарък, голяма школа. Мисля, че трябва да сме благодарни за тях и това е единственият път да се разделим с тях. Мисля, че могат да бъдат преодолени ударно – с една мисъл, с едно чувство, с едно разширение. Влизането и излизането от тях е изцяло в ръцете на нашето съзнание. Може би това е повод да се тестваме, повод да разберем повече. Големият тест за преодоляване на гравитацията… Стремежът към светлината е опозицията на това ограничение. Служенето, идеалът, светлината, красотата, истината, великото, мощното, свръхчовешкото…

Какво е това, което ви насочва така страстно към българската тема и духа на България през вековете и какво Ви кара да се завръщате отново у нас?
Това, което Е България – не защото аз съм българин. Това, което са хората тук сега. Хората, които са се раждали в тези земи. Огромният исторически пласт, огромният духовен пласт, огромният културен пласт, огромното количество свръхчовешки прояви. Силата, която тук е живяла и която тук живее. И убедеността, че това може да помогне с нещо на света. Мисля, че светът има нужда от България, както България има нужда от света. За света би било богатство да разбере какво е България. И сме длъжни това нещо да го направим даже заради света, не заради България.
Моите усещания и търсения навсякъде са едни и същи. Това, което търся в хората и в себе си, в природата и навсякъде, е едно и също. Нямам право да правя разлика. Когато съм в Япония, в Америка, в Европа или България, аз нямам право да отида с по-малко енергия, с по-малко подготовка, с по-малко идеал. В България се завръщам, защото трябва да си помогнем взаимно, защото България има един хипер-хипер-хипер потенциал, който спи и защото тук трябва спешно да се случат нови неща. Идвам заради това, което Е България.

Какво бихте пожелал на читателите в заключение?
Абсолютно същото, каквото бих пожелал и на себе си. Да имаме сила и воля да учим, да се развиваме, да създадем условия да сме благодарни, да сме даващи. Да сме разбиращи, да можем да сме максимално адекватни на цялата реалност и духът никога да не отпада.

_________________________

[1] Премиерният концерт на Genesis Orchestra, съвместно с хористите от “Музикална лаборатория за Човека”, е открит с Вагнер – из “Тристан и Изолда”, встъплението и смъртта на Изолда, последвани от “Девета симфония” на Бетовен. Датата е 6 април 2016 година, а мястото е традиционната за такива събития у нас зала България, София. – Б. ред.

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)