Home FREE VISION МЕДИЯ СТАТИИ ИЗКУСТВО САНДРО БОТИЧЕЛИ – терзанията на душата
0

САНДРО БОТИЧЕЛИ – терзанията на душата

САНДРО БОТИЧЕЛИ – терзанията на душата
0

Материалът е подготвен и публикуван в сп. “Ентусиаст” 1/2005

Алесандро ди Мариано ди Ванни Филипепи, кръщелното име на художника, който днес знаем като Сандро Ботичели, е роден 1445 г. в семейството на шивача Мариано ди Вани и неговата съпруга Смералда във Флоренция, енорията Огнисанти. От осемте им деца само четири момчета достигат зрялост и Ботичели е най-малкият от тях. Счита се, че прякорът Ботичели – от bottocello, което в превод означава “бъчвичка”, той наследява от големия си и доволно закръглен брат Джовани. Но има и друга една, не толкова разпространена версия, според която името идва от занаята на втория по старшинство брат на Сандро – Антонио. Антонио е златар и Сандро чиракува при него известно време, а на ковачите на злато казвали battigello.
За детството на художника няма много сведения, но от онова, което все пак е достигнало до нас, можем да си представим едно ученолюбиво и по някакъв начин притеснено дете. През 1458 г. бащата Мариано, наред с другото, записва в общината и следното съобщение: “Сандро, моето синче, което кара 13 години, седи да чете и е болнаво.”
Като изключим кратките пребивавания в други градове, Сандро живее и твори в родния си край, който му предоставя шанса да установи солидни и ценни контакти. Така например семейство Веспучи, които дават на света прочутият търговец и изследовател Америго Веспучи, са близки съседи на Филипепи. Веспучи, които са в тесни връзки с управниците на Флоренция – Медичите, са сред най-големите почитатели и покровители на Ботичели. Те не само възлагат на художника през целия му живот изпълнението на множество произведения, но също така го препоръчват на влиятелни фигури с интерес към изкуствата, не на последно място сред които са и самите Медичи.
Преди да встъпи реално на художественото поприще, Ботичели първоначално се ориентира, както споменахме, към занаята на златар. В хода на чиракуването му у него се развива онзи особен и характерен за цялото му сетнешно творчество усет и склонност към декоративните форми.
Към 17/18-тата си година обаче той се преориентира и става чирак при художника фра Филипо Липи – един сравнително късен старт за това поприще, като се има пред вид, че обичайната възраст за начало е ок. 10-12 години. Подтик за тази промяна Сандро е получил вероятно от контакта си с други художници покрай ювелирните си занимания – още повече, че не един и двама са преминали именно през такъв един път на лично развитие. Филипо Липи – монах, член на монашеския орден на кармелитите – е един от най-известните в средата на XV-ти век майстори. Ботичели учи при него около 5 години. Каквато е практиката тогава, първите му занимания са посветени на забъркването, получаването и приготвянето на бои. Междувременно разучава разнообразните техники на рисуване, композиция, пространствено разположение на фигури и елементи, перспективи…
Първите му самостоятелни стъпки на художник са несигурни и все още осезателно белязани от влиянията на неговите формални и неформални учители. В 1470 г. обаче той се сдобива със собствено ателие в семейното имение Виа Нова и в тази именно година ние наблюдаваме създаването на поредица от творби – “Алегория на Силата”, “Мадона Киджи”, “Мадоната с младенеца и светиите”… – в които вече личният почерк, грация, майсторство и душевно излъчване на твореца са ясно и недвусмислено заявени. Векове по-късно често се изтъква, че в изкуството на Ботичели, за разлика от това на други творци от ранния Ренесанс, преобладават личните преживявания и идеи на художника.

Увод и подбор на откъсите по-долу: Ралица Благовестова

Bott-8

Дори в ранното си творчество Ботичели се отличава от другите художници на своето поколение по духовната си строгост. Докато колегите му се стремят да предадат движението на тялото,  той е обсебен от терзанията на душата. Но религиозните му тежнения се преплитат с почти болезнена жажда по физическата красота. И когато философите-хуманисти от кръга около Медичите го убеждават, че е възможно обитателите на Олимп да бъдат изобразявани като символи на християнски добродетели, можем да си предстаим колко охотно е приел той аргументите им. Няма нищо по-чуждо на лекомислените, закръглени и сочни като плодове антични богове от неговите тревожни божества. / Кенет Кларк, “Когато гледаме картини”, стр. 97

От идиличните видения в “Алегория на Пролетта” и “Раждането на Венера” до трепетната лиричнност на “Рождество Христово” изкуството на Ботичели изминава дълъг път, който надхвърля всяко логическо очакване. Но единството на стиловото средство – линията, която обхваща всяка същност на обема и пространството, изяснява единството на виждането в целия артистичен развой на художника.
Както в ясните видения на младостта и зрялата възраст, където не е чуждо острието на една тънка меланхолия и болезнена тъга, така и в напрегнатите и често трагични морализаторски фантазии на късната възраст, изразителната мощ на Ботичелевия дух почти не отслабва. При това колкото и искрено и интимно да е изживяна драмата в душата на художника, всеки образ и всяко действие се проектира върху звездните далечини на легендата. Въображението на Ботичели се е запалвало почти винаги там, където движението преминава в покой, а животът става един съзерцаван спомен. А голямата ценност на неговата живописна поезия се утвърждава от безкрайното разнообразие на лиричния й тон. / Роберто Силвани, 1943г.

Колко странни и противоречиви изяви осяват неговия творчески път. Едно тринадесетгодишно момче, което според пълните с печал думи на неговия баща, “седи да чете и е болнаво”, израства в художник, чиито видения са обгърнати веднъж от воала на меланхоличната самота, а друг път от сухия и парещ дъх на аскетичното горение. Този радостно предан изразител на женската красота и детската грация, този неизчерпаем изобретател на прически и стилни костюми понякога е обладан от мистичен ентусиазъм и се опитва да развенчава грядущите божествени събития с цитати от Откровението на Йоан.
Несъмнено Сандро е бил сложна, дълбоко изживяваща, но неустойчива и най-същественото – недостатъчно уверена в поетическото си призвание натура. Нервно лъкатушната и накъсана линия на неговото творчество показва освен вътрешното колебание, още и разнородни преображения в техническо отношение. Той е ту декоратор, вдъхновен от антични митове – “Алегория на пролетта”, “Раждането на Венера” – където лирично-приказният тон и чисто музикалната звучност завладяват непосредствено, ту реалист-портретист, който сякаш не е осъзнал там истинската си сила… / д-р Хр. Гандев, “Италианският ренесанс и Ботичели”, 1943 г.

Благовещение, 1489/90 г.

Bott-4

Темпер върху дъска (panel), 150х156 см.
Галерия “Уфици”, Флоренция

Картината е поръчана от Бенедето Гуарди за църквата “Санта Мария Магдалена деи Паци”. В периода, когато е рисувана, едно изострено чувство на патос започва да залива творбите на Ботичели и “Благовещение” е безспорно сред най-ефирните, изящни и благоговейни негови произведения. От композицията се излъчва усещането за пълъха на вятъра, с който ангелът се явява и който облъхва фигурата на бъдещата майка. Особено чувство за нематериално присъствие създават кристалните полупрозрачни драперии на долетялия ангел. А в пространството между двете фигури като че ли избухва искра, от която токът на духовната енергия протича от ръката на ангела към леко и трепетно огънатото тяло на Богородицата. / д-р Хр. Гандев, “Италианският ренесанс и Ботичели”, 1943 г.

Художественият анализ на Ботичелевите творби ни разкрива едновременно едностранчивостта на разказвателния принцип в тях и тайната на поетическото им въздействие. Забелязано е, че Сандро не е проявил композиционен дар в общоприетия смисъл на понятието – тоест много често той не е могъл успешно да постигне рационално равновесие на перспективните планове, да съгласува с единен вътрешен ритъм всички фигури и да изведе свързан разказ с една основна тема до край. И при все това художественото въздействие на повечето от картините му е неоспоримо. Известният изследовател на Ботичели – Б. Беренсон обяснява този парадокс с това, че Ботичели обича “представянето само по себе си” – всеки елемент в картината (фигура или група от фигури) е изпълнен с непосредствената сила на представянето, докато интереса към свързания разказ отстъпва на втори план. Л. Вентури добавя, че този интерес към отделното, “отделното конкретно”, е същината на Сандровия композиционен принцип. Силата с която отделното е почувствано и осъществено, говори за един “ритъм на отделното” у Ботичели. Това е тайната на неговата поетика. Той изпитва необходимостта да изолира фигуралните единства, за да означи центровете на отделните ритми, илюстриращи една обща тема.
Но колкото и уговорки да направим за съществени влияния на по-стари майстори върху Ботичели, за периоди на нехармонични художествени изяви в неговия артистичен развой, за обременяване със средновековни условности от различна степен на важност – този голям художник, застанал на прехода между две епохи, си остава първостепенен поет. / д-р Хр. Гандев, “Италианският ренесанс и Ботичели”, 1943 г.

Раждането на Венера, 1485 г.

Bott-3

Темпер върху платно (canvas), 172.5х278.5 см.
Галерия “Уфици”, Флоренция

Една от най-известните картини на Ботичели. Тя, както и “Алегория на Пролетта”, в началото на XVI-ти век е украсявала вилата на Медичите в Кастело. По тази причина отначало се считало, че двете картини са били поръчани заедно от Лоренцо Великолепни. Но с откриването на един инвентарен списък става ясно, че първоначално са били в двореца на Лоренцо Пиерфранческо, поради което днес се счита, че са изпълнени по негова поръчка. “Раждането на Венера” пресъздава древногръцкия мит за раждането на богинята на любовта от пяната на морските вълни.
Ако в “Юдита” и “Пролетта” художникът е уловил образите в мига, когато движението им преминава в покой, то в “Раждането на Венера” напротив – фигурата на Венера изглежда фиксирана в момента, когато неподвижността на статуята се превръща в движение, пълно с чара на живото същество. Образът е увиснал в меланхолична озадаченост на хоризонта на небето, сякаш извън времето. Тихото разстилане на зелената водна маса, в която се отразява преобладаващият цвят на зелените брегове, не изключва усета ни за простор. Разстоянието до хоризонта се скандира леко от редуващите се издатини, които навлизат в морето. Но това пространство няма перспективна строгост. Просторът на морето ведно с по-светлия простор на небето се чувстват почти като плоскост, върху която се откроява вълнообразната линия на групата фигури. Гънките на бродираната наметка, която нимфата поднася на голата богиня, повтаря в нова гама линейния ритъм на бреговете. По такъв начин илюзията за дълбочина се убива, без да се достига до виждането на някакъв абсолютно гладък и неутрален фон. Така чрез магическата сила на изкуството се осъществява един факт, който противоречи на най-елементарните правила на оптиката: отъждествяване на пространството с плоскостта, върху която почиват образите. Чрез аналогичен процес на фантазията ритъмът на линията се отъждествява с ритъма на ротативното движение на обемите. Като резултат се явява много своеобразен стил, в който линията владее по абсолютен начин композицията, без да стане арабеска – тя не премахва обема и пространството, а ги включва в своето мелодично движение. А над всичко цари нежното своеобразие от краски, хармонизирано с отражението на някакъв златен блясък.
Така именно линията на Ботичели, наситена с намеци за пространство и пластика, се различава по рязък начин от художествения език на готическите майстори и от езика на художниците от далечния Изток, които често са сближавани с изкуството на Сандро. / Роберто Силвани, 1943г.

Венера и Марс, 1483 г.

Bott-mars_venera

Темпер и масло върху дъска (panel), 69х173.5 см.
Национална галерия, Лондон

Италианският майстор отново въплъщава идеите си чрез претворяването на митологичен сюжет, в който главните герои са Венера – богинята на любовта, и нейният любовник Марс – богът на войната. Веднага прави впечатление контрастът между фигурата на будната – облечена като принцеса, спокойно наддигнала се и отправила леко строг взор към далечината – Венера, и тази на спящия полугол, беззащитно отпуснат и обезоръжен Марс. Посланието на тези образи е, че любовта е по-силна от войната, че любовта побеждава всичко. Нищо не е в състояние да наруши дълбокия сън на бога – сатири играят наоколо със снаряженията му, над главата му жужат оси… Счита се за възможно картината да е поръчка за спалнята на някой от членовете на семейство Веспучи, тъй като “оса” на италянски е “веспа” и един клон от фамилията я използва в герба си. Но не по-малко възможно е те да са просто символ на жилванията на любовта. / Роберто Силвани, 1943г.

Алегория на Силата, 1470 г.

Bott-7

Темпер върху дъска (panel), 167х87 см.
Галерия “Уфици”, Флоренция

Картината е поръчана от Сеи дела Мерканзиа – трибунал от шестима съдии по търговски дела – и е част от цикъл, изобразяващ седем основни добродетели: Вяра, Надежда, Любов, Сила (на духа), Благоразумие и Умереност. Това е първата точно датирана творба на Ботичели, нареждана често сред най-гениалните му произведения, въпреки известната сухота на тона, прозиращ в прекаленото внимание към детайла. Не е трудно да си представим трескавото старание и вглъбеност на художника над картината при работата му по нея. И още в тази ранна творба можем да отбележим замисленият и леко откъснат от чисто мирските неща светоусет на излъчването, характерно като преобладаващ тон в творчеството на флорентинския живописец. / Роберто Силвани, 1943г.


(следва продължение)

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)