Феноменът, който стана прототип на Forrest Gump
Материалът е подбран и публикуван в сп. “Ентисиаст” 5/2010
Видео: Кирайски документален филм за Стан Кортел (на английски)
___________________
Пристигна във Варна от Обзор… бягайки… Подире му, или от време-навреме пред него, един джип с цял отбор учени, снимачи разни и др. да го изследват като феномен… Посрещаме го с голяма група студенти в сградата на ВИНС… Бягайки, обикаля света от 30 години… Бягал си от много малък… Прототип е на главния герой в незнам си кой известен филм…
Живеели край гора с изобилие от зайци, с които се прехранвали… Веднъж, като бил на 6 години, майка му му дала пушката, един единствен патрон, последният в къщи, и му казала да иде в гората и да донесе най-тлъстия заек… Минали час, два… момчето не се връщало… Отишла майката да види какво става… и заварила малкия Стан да гони зайците, да ги хваща и да ги опипва и пак да ги пуска… Все му се струвало, че не е най-тлъстият… а не смеел да използва последния патрон… щото можел да не улучи най-тлъстия…
Стан е 61-годишен, по-скоро дребен, рус, усмихнат, лъчезарен, ужасително енергичен, вдъхновен, истински, непосредствен и автентичен… Насища с живот и виталност цялата атмосфера около себе си… И кара пространството да вибрира, а всички около него да резонират в синхрон и да синегрират…
Непрекъснато споменава за баща си… като един от неговите най-големи вдъхновители… Почваме да се чудим какъв ли ще да е този баща, от който можеш така да се вдъхновиш… След доста време истината оттеква тежко… Баща му е бил изключителен пияница и алкохолик, който пребивал жена си и сина си… Редовно, методично, неотклонно… като че ли това е единственият смисъл на живота му… И въпреки това, Стан го обожава, говори топло и с такова чувство за него… На него дължи неизказаните неща, които му се случват непрекъснато в живота му…
Стан растял болезнено и патологично срамежлив… Винаги изпадал в шок, когато се обръщали към него и губел ума и дума, обливайки се в студена пот и почервенявайки като рак… Смятали го за малоумен и всеки го дънел както свари… На завършването на гимназията, в проникновената си реч Директорът надминал себе си, като посочил Стан за пример “какъв не бива да става” човек, ако иска да постигне нещо в живота си… Стан бил най-нежеланият, най-отхвърленият, най-аутсайдерът… При това без да е направил на никого нищо… Без да си отваря и устата даже… Стан си знаел… като и без това е никой… като и без това е нищо, той просто ще бяга… Ще избяга от там, където и без това не е неговото място… Единственото, на което можел да се отдаде, е бягането… И той бягал… Винаги след като баща му се уморявал да го бие и заспивал изтощен, Стан излизал и хуквал да бяга… Ей тъй просто на… Като го гонели от игрите в училище, като го спуквали от подигравки, като го обиждали, за да видят как изглежда като глупак… Стан просто се обръщал и почвал да бяга… Унесено, тотално, безвъзвратно, като последното нещо преди смъртта си в този живот…
По неговите думи, когато бягал, нещо ставало с него… Той сякаш преминавал през гъста въздушна стена и се озовавал някъде, където бягал с такова увлечение, лекота и настроение, че просто не усещал физически себе си… Светът изведнъж преставал да бъде онова враждебно пространство, където за него нямало място… Докато бягал, с него се случвали невъобразими и неизразими словеснo неща, виждал неописуеми картини, преживявал страхотни състояния… Когато след часове се връщал, се чувствал неизразимо щастлив, обновен, усещал прилив на енергия, което било особено странно, понеже се оказвало, че е бягал с часове… Понякога по цял ден…
След завършване на Гимназията и след унизителната проникновена реч на достопочтения Директор – виден американски педагог – и след поредната порция бой, Стан взема решение и избягва от вкъщи, бягайки… За този период от живота си разказва, че това е било страхотно ново време… Изведнъж той не чувствал повече необходимост да се връща вкъщи… Да се връща където и да било.. Той бил у дома си бягайки… Хапвал където и каквото намери… Заспивал където го свари сънят, ставал и влизал в онова свръхпродуктивно състояние бягайки, от което не му се искало никога да излезе… Не помни колко точно години продължава това… Може би към 7-8-9-та година най-после, за голямо свое учудване, усетил – за него вече нямало значение дали бяга или не… дали общува с хората или се разхожда в “стария” свят, гледайки на него с абсолютно “нови” очи… все едно за пръв път попада в него… Винаги бил в онова ефективно състояние, в което се уещал жив, цялостен, разтворен в безкрая, свободен завинаги…
По някое време станало така, че масово го посрещали в градовете, през които минавал… Хората го познавали от предишните му минавания, възторжено го посрещали… карали го да произнася речи… Той не помнел какво им говорел, но думите му така разтърсвали хората, че постепенно се организирало “Движение за подкрепа на бягащия човек Стан”… Записвали речите му на видеофилми и ги слушали и разпространявали по всички щати и извън пределите на Америка… по цял свят… Оказало с, че Стан е произнесъл 9 800 речи и нито веднъж не се е повторил… Оня Стан, дето губел ума и дума, когато само се обръщали към него да го попитат нещо, когото смятали за малоумен, когото пребивали от бой, когото анатемосвали и давали за лош пример какъв не трябва да бъдеш… Основала се фондация на името на Стан, която натрупала милиарди от това, че някой го заснимал и записвал речите му… Екипи от учени изследвали неговата свръхенергийна ефективност, без да могат да дадат приемливо научно обяснение за неговия феномен…
EOA (космополит) @ 11.07.2004
www.clubs.dir.bg >> Религия и мистика >> Кастанеда
(Стан пробягва по 123 км. дневно в периодите, когато е на обиколка из света… Обикновено не бяга обикаляйки през 3 месеца от годината, но тогава поддържа формата си бягайки на място… На изминати 9000 км Стан изразходва около 2900 кл, което е нормалния дневен разход на човек зает със средно тежък физически труд. Храни се семпло и съвсем нормално – закусва с една или две препечени филийки… Понякога си позволява да ги намаже с чисто масло… На обяд хапва салата, печено пилешко месо или риба и плодове… Вечер или не вечеря или обилно хапва салата…)
80-ти ден от поредна обиколка на Стан по света.
Д-р Хюго му взема кръв за изследвания. Снимка realstancottrell.wordpress.com
A (нерегистриран) @ 11.07.2004
Този Стан май е прототип е героя на филма “Форест гъмп” (Том Ханкс). Преди време взе доста “Оскари” и на мене и до днес си ми е от най-любимите филми…
EOA (космополит) @ 11.07.2004
… За всички тези неща в негова чест Стан научава много по-късно, когато му връчват грамоти и дипломи на Почетен гражданин в градовете, през които минава… Когато му връчват банковата сметка с милионите и милиард вече долари от неговата фондация и от филма, в който го използвали за прототип, само за удоволствие на авторите му, и за който до този момент той нищо не е подозирал… Понастоящем Стан се отнася с абсолютно безразличие към всички тези сметки… Понякога си позволява да се шегува с цялото това положение на нещата, както и особено с придружаващия го екип през последните две-три години, който го изследва… За него е ясно, че извън нашия свят има нещо, което по неведоми пътища му позволява да пребивава, да изучава и изследва… И това му е много по-достатъчно от всичко, което нашият свят може да му даде…
От 30 години той не е променил живота си… Бяга по света, като нежен вихър… Спира за малко да поразговаря с хората и се чуди какво толкова им е казал, че се разплакват и го гледат и следват с такъв порив… Изключително е благодарен на баща си, на Директора, на съучениците и децата от махалата, които – както казва – са най-добрите му учители, които смята, че са му били страхотен дар от Духа, защото благодарение на тяхното отношение, той е направил онази крачка, отвъд която не си човек… а, нещо много по-хубаво, истинско, дълбоко същностно…
На въпроса какво му е направило най-голямо впечатление докато обикаля света, Стан отговаря, че не престава да е поразен от това, че само 2% от човечеството живее “абсолютен живот”, разкривайки по най-добрия начин не само своя човешки, но и свръхчовешки потенциал… Останалите хора, според Стан, водят апатичен, застоял, неефективен живот… Като че ли са изпаднали в някаква непреодолима летаргия… “Страшно е да се гледат всички тези тълпи с помръкнал, изпразнен от съдържание поглед, които се носят по течението на живота…” 98% от човечеството никога не разбира на какви чудеса е способен човешкият дух и никога няма силата, смелостта, желанието и порива да прекрачи решително отвъд предела…
Без да усетим как, цялата тълпа се е озовала на половин километър в “Тропс къща”-та, където Стан смята да похапне заедно с нас… Очите му са блестящи, ведри, искрящи… Като на дете… Около него се носи лек вихър, който подема всички наоколо и ни кара да чувстваме безпричинна радостна възбуда…
Утре Стан продължава за Силистра… 150 км… Трябва да пристигне късно посред нощ… вече го очаквали… А защо – никога няма да му стане ясно, като всеки може да си намери нещото, в което да бъде “бягащият Стан”… Стан ще върви по моите стъпки… Миналото лято предприех тази “лудост” да извървя тези 150 км след като се каних цели 3 г. и след като едно момче беше ги извървяло вече на 2 пъти…* Нямам нищо общо със Стан, обаче знам – с онова дълбоко вътрешно знание – всичко, за което той говори… И тайно се надявам да се изтръгна от апатията и летаргията на онези 98%, каквото и да ми коства това… Дали ще успея никой не може да каже, но нищо не може да ми попречи непрекъснато да опитвам по моя си начин…
Стан не е и чувал за Дон Хуан, нито е чел Кастанеда… Но няма никакво съмнение, че е безупречен воин… И за мен беше страхотен подарък на Духа срещата с него… От своя страна, разказвайки ви за него, правя своя подарък на всеки, който може да се възползва пълноценно и докрай от него…
* Разказът за това 150 километрово пътешествие (и срещнатите по пътя опасности и знаци), поднесен отново под формата на есе, е публикуван в друга тема на клуба през август 2003. Следва по-късен коментар в тази тема:
EOA (космополит) @ 12.10.2007
8 месеца след горната описана истинска история, се срещнах на живо с истинския прототип на героя Форест Гъмп – “Бягащият човек Стан”… До този момент нищо не бях чувала за него, както и за филма.
Беше на едно от околосветските си пробягвания… Отзаде му на джип – солиден екип от учени, които се движат на стотина метра от него… Снимат, мерят му кръвното и му правят всякакви изследвания при престоите му. На срещата представяха изследванията си и бяха категорични, че нещо става с обмяната на веществата му, когато бяга, и влизайки в това състояние, целият му организъм и психика преминава на друг режим, при който той не губи почти никакви калории… При това може да бяга с дни без да почива, както и се храни много оскъдно… Като по чудо, на следващия ден от срещата му предстоеше да пробяга по същия този път, който описах по-горе… А кажете сега, не е ли тва магия, не е ли намерение!
Историята на “Бягащият човек Стан” – с това заглавие я бях описала тук, в също едно такова “настръхващо” есе, и тогава един клубен пройдоха също направи асоциация с “Форест Гъмп”. От него разбрах, че имало такъв филм. А на срещата със Стан стана въпрос за този, а и други филми, на които той е бил прототип.
И сега един парадокс… Често, когато пиша, аз всъщност съм в друго ниво на съзнание… Когато свърша, нямам спомен как точно е станало, как са ми хрумвали всички тези мисли, думи, изрази, усещания… Тогава се получават и “потресающите” ми есета или други писания… Това не е себеизтъкване, а факт, който винаги ме кара да се удивлявам… В това се състои и тайната на творческия акт, бил той писане, плуване, ходене, бягане, изобретяване, откриване и т.н.!
_______________________
“Мисловната нагласа на Осъществителя”
“THE MINDSTYLE OF THE ACHIEVER”
от Стан Котрел
Ако би могъл да изразиш в една дума кой си ти, какъв би бил твоят отговор? За мен това определено ще е “Осъществител”! Превръщането във вечно действащ, понастоящем активен Осъ- ществител е нагласа на ума. Това е неприривен процес, който продължава да еволюира и расте. Зад всяко успешно същество ще откриеш индивидуалност, която е изтръгнала тайните на умонагласата на един осъществител.
Осъществителите идват от всички краища на света с разнообразни професионални и лични опитности. Къде сме родени или израсли е просто география. Всеки от нас е продукт на безчет преживявания и културни влияния. Всеки от нас може да мечтае, мисли, играе, работи, обича, действа и бъде!
Фактът, че си тук е мощно свидетелство за това, че си търсач на самоусъвършенстване. Тук си благодарение на миналите си успехи, които вероятно са имали много скромно начало. Аз ги наричам опитности на истински успех. Моите ранни позитивни резултати започнаха, когато като дванайсет годишно момче спечелих градското надбягване на 100 метра разстояние. Крилете на едно постижение станаха тласък за следващата стъпка.
За мен всеки ден е ново начало – двадесет и четири нови часа от Божията магия на мое разположение, празен лист за вписване на каквито пожелая бележки. Днес аз избирам да бъда и да продължавам да живея с мисловната нагласа на осъществител.
Източник: www.stan-cottrell.com
Снимка www.healthboss.org
За гостуването на Стан Котрел в България
05.05.2004, www.dobrich.com (линкът към оригинала на новината вече не е активен)
“Бягащият човек” Стан Котрел получи герба на Добрич от кмета Детелина Николова. Минути преди 12 часа на обед “Пробегът на приятелството” начело с маратонеца Стан Котрел пристигна в Добрич. Екип лекоатлети от “Добруджа-99” придружават бегача. Пред общината в Добрич, кметът Детелина Николова връчи на Котрел герба на града. В приветствието си Детелина Николова изтъкна, че Добруджа е житницата на България. На чист български език Стан Котрел отвърна, че е щастлив да е в Добрич и има прекрасни чувства към този град. На 7 май Котрел ще бъде в Силистра, където ще празнува 61-ия си рожден ден. Хилядите километри пробег, които е натрупал, надхвърлят седем пъти обиколката на земното кълбо, каза Стефан Сотиров от екипа на маратона. Прекосил е Европа с тичане от Единбург до Гибралтар. През 1984 г. е бягал по Великата Китайска стена. Пробягал е Северна Америка във всички посоки. В списъка на екзотичните му маратони се нареждат Япония, Южна Корея, Виетнам, Камбоджа и още 34 страни от почти всички континенти. В България сега Стан Котрел осъществява 37- мия си пробег на приятелството.
6 Май 2004, www.paper.standartnews.com (най-долу на страницата)
Маратонец номер 1 на планетата чества свой юбилей в Силистра. Бягащият човек Стан Котрел ще чества в петък 60-годишния си юбилей. Празникът му съвпада с финала на 450-километровия пробег през България в Силистра. Ще вдигна наздравица само с плодов сок, каза вчера в Добрич маратонец номер 1 на планетата. На входа на града той беше посрещнат от възпитаници на спортното училище “Г. С. Раковски”, а в центъра – от кметицата Детелина Николова. Стан подари на децата знака на маратона, който носи от САЩ.
8 Май 2004, www.society.actualno.com (линкът към оригинала на новината вече не е активен)
Триста осемдесет и осем километра пробяга от Ахтопол до Силистра американецът Стан Котрел, който е записан в книгата на рекордите “Гинес” и е поставил два световни рекорда по дълго бягане. Днес той пристигна в Силистра и отпразнува шейсет и първия си рожден ден. На 29 април Стан Котрел започна от Ахтопол трийсет и седмия си “Пробег на приятелството”, който завърши днес в Силистра. Последните пет километра Стан Котрел пробяга с млади силистренски лекоатлети.
Подбор на материалите и превод: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА
