Home FREE VISION МЕДИЯ ВИДЕОБОКС ДОКУМЕНТАЛНИ Полът като енергия и принцип

Полът като енергия и принцип

0

Лекция на Ваклуш Толев от 7-ми юли 2002 г. София

Полът – енергия и принцип
Откъси из авторското списание на Ваклуш Толев – сп. Нур, сп.Нур 4/2003

Сътворението е предхода, зримото е възпроизводството!

Какви ли не видове сили има! Само половата обаче е енергия на възпроизводството – тя е, която продължава. Предварата на зримото е точно тази най-висша енергия вложена в човека; тя е, която с Диханието (не само ръцете на Сътворителя) създава човек. Зримото е тук да видите принципа (който загубвате, когато отивате в другите полета), а предходата на зримото е именно сътворителната Божественост, за която казвам, че Божията човечност стои и прави у нас Човешката божественост. И тогава с основание ние говорим, че можем да изходим една еволюция, която ни прави съ-Божественици, а, разбира се, и съ-Сътворители.
Съществувал е такъв стадий в битието на човечеството, имаме и образци, които ни дават основание да говорим, че сме имали безполово продължение[1]. Половата енергия, за разлика от сътворителната, си създава принципите Мъж и Жена, които безспорно имат и предшественик. Този предшественик носи името андрогин – едно съчетано същество, което носи и клетката-яйце, и сперматозоида-оплодител.
Когато говорих за Кундалини, казах, че тя първом слиза и в своята инволюция си е направила стъпала за връщане. Направила е пристани, в които нашата лодка на пътуването след това ще се зарежда, за да ни изведе.
Сътвореният Адам е именно андрогин – мъжко-женското начало според гръцката терминология. В гръцката митология има брак между Хермес и Афродита – богът на мъдростта трябва да се съчетае с богинята на любовта и да родят един Хермафродит, който не може да ражда. Но Митологията е късен момент – андрогинът ражда! Андрогинът е двуполово същество, което в един предисторически период е на вътрешно оплождане и няма отделни принципи.
Алхимиците са присвоили една много странна идея, съществуваща в гносисното знание на човечеството – че чрез половия процес може да се изведе спасението на човека.
Това е една много особена тайна – именно този символ на гносисната култура, която приема hierоs gamоs – свещеният брак между Небе и Земя, в който се раждат богове. Гностиците се опитват да изведат чрез това разглеждане една първична чиста душа, която получава Божието семе на светлината. Значи чрез полов процес те са искали да изведат духовния човек, така както пък ние говорим за бог в развитие.
Самата същност на гносеологията и оттам на алхимията не е много вярна. Те сгрешиха в някои процеси, защото им липсва прозрение за прераждането. Алхимиците все пак говорят за този Космичен прачовек (зает от гностиците), който в края на краищата приема сътворителната светлина на Божеството в своята девствена душа, за да роди онова магично бебе, което в египетската философия е наречено Хор – голото дете с палец в устата (принципът на непълнотата още, принципът на неизговореното), което след това е мъж с глава на сокол. Много интересна е тази символика. Затуй гносисът е анатемосан, защото е знание, а не морал, както се създаваха всички религии до Мъдростта – на скалата на нравствените принципи.
Магичното дете (този голям процес за раждането на вече духовния човек) е син на Изида и Озирис. А Изида, знаете, извършва посвещенията – тя получава от Хермес кадуцея, за да прави възкресение на разкъсания неин брат и съпруг Озирис. Вижте как всичко е събрано! Големите умове на Европа говорят за „митологични детски приказки“, а всъщност едва ли има по детски приказки от културата на Европа. Защото тя е на очите, които, докато не си направят микроскоп и далекоскоп, нищо не разбират. В митологията е събрана цялата тайна на Космичното раждане, а те се надсмиват. Разбирате ли какво става в света, каква просешка култура носи човечеството с всичката своя хвалебност, че прави откривателства, че дава на света култури… Един Овидий обаче бе сложил в своите „Метаморфози“ детето, което се ражда без оплождане…
От андрогина наистина е изведен (чрез сън) другият пол – изведена е Ева; изведен е астралът – повикът на желанието. Така идваме до тази особена тайна – че в космичната даденост имаме един двуполов прачовек. В този смисъл вече чрез половия процес, с „Божието семе“, гностиците търсят периода преди да имаме обявена грешност. Но те пак не можаха да надкрачат (и никой не надкрачи) идеята не да отречеш материята и да я оставиш като творба на сатаната, а да я одухотвориш. Това, което с великолепния процес на едно Себекръщение Христос манифестира в гробницата на Ариматея – Възкресение за Мирово битие. Толкова ясна е културата на посветените и толкова далечно опорочена в това, което наричаме приложност!
Раздвоението, в края на краищата, доведе едно мислене до процеса да се създаде хомункулуса (както казах, Овидий бе предварил Гьотевия homunсulus), детето в епруветката, изкуственото дете. Детето, за което след това Петручи през 50-те години направи прокламация за инвитрото. Защото културата на ума е да потвърди откровенията, т.е. да направи експеримента.
Милиони години е работено върху планетната плът, върху плътта на Адама. Върху нея работи възпроизводителната енергия и създава материя, която може да възприема – материя, която наричаме мозъчна. Прави плътта възприемчива, антенна, за да може да улавя енергията, когато тя като приливи идва чрез Седемте лъча на еволюцията, с които Мировата сила облъчвa. Мозъкът не мисли, той приема. Половата енергия създава след това и ларинкса, за да се освободим от крясъка на сътвореното. Тази енергия може да създава стресове, но в момента, когато е направена мозъчна материя, тя връща памет. Казвам, че Адам е мирова памет – при него заведе Сътворителят света, за да получи име! Но името е членоразделна реч, то трябва да бъде изречено. Какви тайни само има в Мировото съзнание! Виждате колко концентрирано работи възпроизводителната енергия. Адам дава имена, Адам изрича слово. А какво е словото, според Йоан? Светлина, живот. Значи словото е богоречие, богознание. Благодарение на ларинкса; благодарение на тази висша енергия, която работи и след това вече създава принципите. Ето какво е било и колко далече стоят някои от това, което може да се нарече биология на Духа!
Тази най-висша енергия е нещо страшно. Страшно е това, че в идеята на Сътворителя ние намерихме чрез половата енергия оформения принцип, който ни дава основание в Учението на Мъдростта да кажем, че човекът е един еволюиращ бог. Представете си далнината на творчеството! А какво съм казал за тази същата сила? Че тя е стоящата у нас Кундалини.
Така че човекът може наистина да има своя биология и пол, но съществеността не е нито в биологията, нито в пола, а в енергията. И тук е нейната властност. Полът е миров принцип и няма зависимост дори от кръвната картина! Тази мирова енергия е дотолкова властна, че създава йерархия на кръвните групи, но като принцип тя дава дори основание да се надмогне една кръвна група или да се съюзи с друга. А кръвните групи са продукт на четирите минали Коренни раси. Значи сега половата енергия създава следващата – кръвната група в Петата коренна раса.
Тази енергия от Сътворителя е вложена с едно наименование: Моето Дихание ти давам – правя те подобен на Мене! Първо Бог прави Боголикия, след това Богоподобния. Именно подобието е мощната и вечна енергия на възпроизводството.
Когато Адам се вижда разделен – идва неудобният момент и в Битие 3:7 се казва: „Разбраха, че са голи…“ Тогава Бог им съшива дрехи. Първом те се виждат голи в астрала, докато съшиването на дрехи е присъствие вече в планетната плът. От раздялата идва и подканата за събуждане на желание, за да могат да направят привличането си. Разделени са, но нямат усет, защото не е съществувал отделен субект, който да има обективен принцип за оплождане чрез органи. Човекът е бил единен; от двойния, уж единичен, той става раздвоен, но няма апетит, апетит за друг пол. Трябва да му се създаде съблазън, за да отиде да извърши акта на оплождането – най-висшето, възпроизводството. Защото Бог престава да сътворява!
Това е тайната – човекът, Адам да ражда. А след това от този Адам какво става – в сътворения, дал име и възпроизводство, е направено и едно Раждане – Рождество. Това Рождество извървява един личен Голготски път, изнася един Кръст – двубоят между Дух и материя. Върши едно социално Разпятие, прави и една Мирова мистерия – Възкресение. И казах, че след като се срещнаха на Голгота, в сътворения Адам работи роденият Христос. Следователно кой работи? Енергията, Словото!
Светът е импотентен – и като енергия, и като мислене, защото не може да се разбере предназначението на полова енергия. Будността на културата не го изведе в отговорност. А има ли за тази енергия обучителен институт – може ли тя да бъде трансформирана в мисловна, в духовна? Да, може. Тогава защо не се намери подхранка на будността и отговорността в човека, а му намериха виагра, за да жъне нивата на сладострастието?!
Половата енергия е ръководена от нещо друго – от предназначението й да изгражда човека бог. Затова са създадени морални таблици, нравственост, която позволява определено съжителство. Защото в първичните исторически моменти имаме какви ли не щете посегателства. Но културата постепенно ги освобождава. По този начин, без да искаме, слагаме бариери за въздържание с оглед на моралния принцип, който съхранява божественост. Принципът на възпроизводството е да раждате Дух, пригоден да прави от вас божества! Толкова е ясно: одухотворявайте материята, ако искате да правите Възкресение! Тази реалност не се вижда, защото в религиите трябва да пазят морал – да, пред иконата, пред олтара, пред дара, който трябва да отидете да оставите, а не пред отговорността на съвестта си и будността на знанието. Затова е и толкова развратен светът, защото не създаваха морала със знание. Тази фраза, която съм казал – че знаещият е повече от безгрешния, е потребата на Космичната будност в усвоената полова енергия.
Адам наруши морала на забраната, но не се лиши от път на знание – да стане с първата още своя стъпка, така както го гонят: Стана като Нас, боговете, да знае що е добро и зло. Знанието му дава морално поведение, а не моралът да му дава път! Светът обаче е разделен в непрозрение, защото се търси повече идея за морал. Това е голямата грешка, която Моисей направи, като сложи грехопадение в културата на юдейството, а копирната хартия на християните я прие; да не говорим за попивателната хартия на мюсюлманството…
Не е проблемът за битка срещу институти – проблемът е идеята за Истината да е една надкрачена съдба; идеята за Сътворението да е една велика идея да надкрачиш човека, довчерашния. В бъдещето не може да се прави религия с нравствени повеления, а със знание. Защото не е достатъчно само да правиш добро – трябва да си същност на доброто. Така ролята на ментала, или на ума – Адам, ще отпада в голямата идея, че в него е роденият Христос, Който е великото тайнство на Откровението.
Разделянето е наистина освобождаване, защото иначе щеше да остане само Адам, а сега, с “бремето” нашият астрал да ражда като утроба, може да се създава човека в пришествието му, в неговия причинен бъдещ Бог. Това е най-голямата тайна, която трябва да се научи.
Морган специално, а и Вайсман са личностите, които слагат наследствената тайна – ДНК. Докато другите предоставят всичко в обстоятелствения свят, те го поставят в генетичното начало. Създават доктрина, която говори за особено вещество – тази полова клетка, този хормон. Забележете една особена тайна – хормонът на оплождането, това семе се захранва и подбужда от друга голяма тайна – тайната на хипофизата, която стои в основата на главния мозък. Ето Адам какво е носел!
Морган и Вайсман все пак оставят место и за т. нар. резерв от мутации, предоставят възможност за биологична промяна, доктрината на епигенезата – оформянето чрез трансформации, с която се слага възможният вариант за неповторимост. Епигенетичното начало не носи повторимост, а възможности за промени. Не само предопределение, има предназначение – когато имате зрялост!
Епигенезата е предмет, който тепърва може да бъде разработен и тогава бихме разбрали прехода на Културните раси.
Съществува една наука, която се нарича евгеника. В нея се говори за подбор на хора, раса, класа. Дори през 1948 година един голям учен – Сеймърс, прави предложение пред международен конгрес за изкуствено осеменяване, за подбор на човешка порода. Да се селекцира семенност и така можело да се създават или гении, или идиоти. Нещо, което енергията няма да позволи! Не социалната конституция и не биологичната пригодност – онова, което стои над тях, е идеята за възпроизводство. Нейният път е един – вложената в нас Божия човечност да се върне чрез Човешката божественост!
Затова казвам, че ще настъпи време, когато спокойно ще може да формирате материя, но и спокойно ще можете да довеждате души, които да поселяват материята. И тогава няма нужда от хомункулуси. Ще извиквате души, поселници на материята – това е бъдещето! Ето защо казвам, че бракосъчетанието не е проблем на свещеност само. В Учението Път на Мъдростта запазваме тайнството Бракосъчетание като дом за прииждането на големи, на велики души.
Възможно ли е наистина това, което се говори за Христос – че е непорочно зачнат; стои ли в андрогина тази възможност и останала ли е в принципа? Кое е онова, което опложда? Оплодителността е вътрешна енергия! Може да се направи огнена струя, която да придвижи латентното, защото двуполовото същество, макар и вече принципно разделено, е възможно да извърши чрез огъня си оплождане.
Ясно е, че такива феномени – като непорочно зачатие, са възможни. А кой даде името “порочно“? Разбира се, институтите – църквата, съответните религии. Защото Белият слон върши същото при Майа, майката на Буда; така е и при майката на Зороастър – Пурушастра. Майката на Кришна – Деваки, е оплодена от Всемирното божество. Те са реални майки с принцип Жена, което значи и утроба, и съхранение, и любов, и милосърдие, но в същото време – Мирови утроби, понеже акумулират енергията на великото тайнство да създаваш богове. Порочно изхожда сега от културата на приложението на пола, на енергията, а не в нейната стойност. Така че догмата за непорочност е съвършено грешна, макар че е проблем на чистота!
И така, Адам ражда и какво се оказва? Че само неговото поколение има ДНК. Ангелският свят няма. (Казвал съм, че ангелите играят само кореспондентска роля.) Разбирате ли колко големи са разликите в културите? Ето защо Бог ще рече, че именно човекът е скъпото Му дете; ето защо тези, които викаха край трона на Всевечния: Свят, свят…, не могат да счупят печатите – защото нямат полова енергия! Нямат онова, което създава културата на мозъка, който приема, за да извика в себе си огнената сила на събуждането на Кундалини, т.е. на вложения божествен човек у нас. Ангелите са безплодници и няма да овладеят това, което човекът ще овладее – да ражда богове, а след това роденият човек – еволюиращият бог, да прави съсътворителство.
Щом са създадени принципи от енергията, те са упълномощени след това и с функции. Функция е хората да създават от себе си поколение. В този случай вложената енергия – Кундалини, започва да се връща. Тя започва да формира, за да освободи отново принципа да се върнем към единството, но не андрогинното, а Божественото. В Бог андрогин няма! Следователно човекът, когото Бог е сътворил, не бива да бъде андрогин, а във функция на еволюцията трябва да упражнява половата енергия. След това, когато се връща, той вече става Съсътворител, който не може да носи андрогинни начала, защото така ще носи раздвоение. Така ще дойдем до онзи, който няма да има принцип, защото цялата енергия вече ще е друга – Съсътворителят е, който вече ще дава. И тогава можете да помогнете на това, което се нарича наш съпровод – да направите от животното човек.

_________________________

 [1] Виж “Родословието на човека” от Ани Безант: Четвърти кръг, Трета раса. Любопитна илюстрация на “божествените андрогини” дават и песните от индийския епос Махабхарата, посветени на огнекрилата птица-бог Гаруда, родена от яйце. – Б. ред.

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)