Морално-философски трактат към българското издание
на избрани части от индийските епоси “Махабхарата” и “Рамаяна”.
Превод в стихове Марко Ганчев
Подбор, буквален превод и редакция Сати Кумар
Доха
Които слушат мъдрите беседи
и с праведниците дружат в Праяга,
потапят се на любовта в потока
и вкусват плодовете й веднага.
Чопай
Веднага чапла щъркокрака
на лебед става. Също всяка
одрезгавяла врана тука
започва сладостно да гука.
Не бива никой на това
да се учудва. Не мълва,
а пример очевиден скрит е
в общуването със добрите.
Отшелниците най-велики
като Агастя и Валмики
ведно с премъдрия Нарада
доставили са ни наслада
да ни разкажат, че каквото
достигнали са, обществото
от люде честни и добри
могло е да им го дари.
От всички твари земноводни,
от всички твари небосводни,
в света подземен или горен,
подвижни или пък на корен –
ако ли някой притежава
богатство, мъдрост или слава,
дължи ги, слушайте, и трите
на дружбата си със добрите.
Не може друго го доведе
дотам. Това самите веди
го казват, а и сам светът
не знае по-различен път.
Без дружбата с добрите няма
познание. А пък без Рама
не ще успеят да открият
добрият кой е, кой е злият.
Другарството с добрите бърже
цъфти и плод цветът му върже:
цветът е следваният път,
а съвършенството – плодът.
И злият щом се събере
с добри, потегля на добре.
Така желязото на злато
преобразява се, когато
докосне камъка параса.
Обратно – своята украса
от добродетел съхранява
почтеният дори тогава,
когато жребият го тласне
в среда от люде най-опасни,
тъй както змията си пази
в главата скъпите елмази.
Когато Брама бог и Вишну
и Шива мъчат се излишно
ведно с великите поети
и пак остават невъзпети
добрите както подобава,
за мене пък какво остава?
Нима ще смогна да опиша
достойните за участ висша?
Търговецът на зеленчук
по бисерите е неук.
Доха
Покланям се в нозете на добрите,
добри към неприятел и към брат
еднакво, както цветето еднакво
на двете ноздри дава аромат.
Приятели на всички живи твари,
смирено кланям се на вас, добрите.
И моля се като детенце чисто
с любов към Рама да ме надарите.
Чопай
Но и на злите също правя
поклон. Сега ще ви разправя
каква е тяхната природа.
Не стават зли зарад изгода,
а просто ако се навреди
на близки или на съседи,
това ги радва без причина.
Така добрата месечина
я скрива злият демон Раху.
Приличат на Сахасрабаху
хилядоръкия, когато
рекат да спъват дело свято.
Тълпата им хилядоока
следи на другите порока.
С души-мухи разнасят гадост
по маслото на чужда радост.
Язвителни като огньове.
Гневът им змия ще отрови.
И както богът Кубер властва
над най-големите богатства,
така у злите е хазната
на греховете по земята.
Ах, лошите са туй, което
в небето е звездата Кету:
кръжат доброто да закрият.
То по-добре ще бъде злият
от сън да се не вдига заран,
тъй както прави Кумбакарън.
Не би им даже дожаляло
да жертват собственото тяло,
ако ли мъртво би могло
на другите да стори зло.
Така градушката в полето
погубва хляба, след което
се разтопява без следа.
Покланям се на злите, да:
че имат както Шеша – змеят –
уста хиляда и умеят
да кажат всеки недостатък
в просторен разказ или в кратък.
Покланям се на тез, които
като митическия Приту
със десет хиляди уши
са чули кой къде греши.
Покланям им се, че приличат
на Индра: тъй ги радва бичът
от мълнии – слова жестоки,
и също са хилядооки
подобно Индра, като гледат
пороци има ли съседът.
Доха
Ръцете си към лошите въздигам
и кланям се, задето ги изгаря
отвътре огън, щом дочуят нещо
добро за своя враг и за другаря.
Чопай
Поклони правил съм на злите,
но те не смогваха самите
към мене да се отнесат
освен със лошо и гласът
ми секваше, макар похвали
към тях да думаше. Едва ли
ще се отучи лешояда
да ръфа мършата с наслада,
макар с ориз и мляко хранен
от мъдър и добър стопанин.
Поклон на злите и добрите.
Еднакво мъчат ни едните
и другите. Дебрите в мъка
ни потопяват при разлъка,
а лошите и многогрешни
човека мъчат, щом ги срещне.
Пиявица и лотос в блато
така съседствуват, когато
цветът божествено мирише,
а другото е нещо низше.
Живот даруваща амрита,
от боговете само пита
и редом, – гибелна ракия.
Така добрия син и злия
в един и същи дом растат.
Море бездънно е светът.
Прославят се добрите хора.
Расте на лошите позора.
Добрият е като амрита,
като налята лунна пита,
като реката Ганг – измива
от грях снагата ни щастлива.
А злият е като отрова;
като пожар за оногова,
чиято къща е от слама
и кладенец наблизо няма;
като реката Карманаша,
измиваща снагата наша
от всичките добри дела.
И злите знаят що е зла
постъпка и добра коя е,
тъй както и добрият знае,
но всеки избора си прави
според наклонности и нрави
добър да бъде или зъл.
Да стане друг не би могъл.
Доха
Добрият с добротата се прочува,
намира злият в злобата прослава.
Амритата с безсмъртие се слави,
отровата – че бърже умъртвява.
Чопай
Избират лошите порока.
Избират нравственост висока
добрите. Туй са океани
бездънни. За да ги обхване
умът ни и оттук нататък
да пъди злото без остатък,
преумножавайки доброто,
за тях разказвам тук. Едното
и другото създал е Бог.
А добродетел и порок
били са после назовани
със имената си в Пурани
и Веди, но и те ни учат
(а те на мъдростта са ключът),
че в тоя свят, роден от Брама,
добро и зло отделно няма,
а шестват слети или редом
по смисъл божи и неведом.
Любов – омраза; ден и нощ;
красив и грозен; мил и лош;
висока каста – каста ниска;
един потиснат – друг потиска;
небесен жител – жител земен;
богат и просяк; бог и демон;
амрита – спиртно питие;
божествен дух и битие;
Лакшми – и вещица убога;
реката Ганг, река на Бога
и редом с нея Карманаша
от ада влачи тор на каша;
съседства сухата пустиня
с река обилна бистросиня;
браминът с милосърдни нрави
съсед е на колач на крави;
небето с ада са съседи.
Премъдрите свещени веди
от тая смесица велика
за наша сладост отделиха
и са написали с перо
кое е зло, кое добро.
Доха
Творецът мъдро ни е предоставил
сами доброто да открием ние –
тъй лебедът от смес вода и мляко
отделя млякото да го изпие.
Чопай
Добро от зло делим, когато
дарило ни е пребогато
със висше знание небето.
Но времето и битието,
а с тях и кармата и нравът
способни са да ни отправят
по лоши пътища, дори
когато инак сме добри.
Ала поклонникът на Вишну
поправя свойто зло предишно,
отдавайки на Вишну почит.
Дори за пример ще го сочат.
Така понякога и злият
добро извършва, щом самият
в среда от честни люде влезне.
Но все не може да изчезне
напълно злата му природа.
Ако ли злият за изгода
се прави на светец, успява
до време да постигне слава,
почитат го като кумир.
Но иде време най-подир,
когато сметката му крива
пред всички явно се разкрива
и свършва неговото време
като на Равън и Калнеми.
Добрият даже в уродлива
снага духа си да увива,
все пак почита го светът.
Например Хануман – Синът
на Вятъра се е родил
в маймунски образ, но е мил
и скъп на всички. И водачът
на мечките така го тачат
навред, макар че е с космата
снага. Светът е прав да смята,
тъй както и самите веди,
че дружбата със злите вреди.
Наопаки – блазе томува,
с добрите който другарува.
Зефир полъхне, та пресели
праха в небесните предели,
но после тоя прах се сляга
в блатата долу и веднага
превръща се на проста кал.
Така например папагал,
отгледан в дом с почтени нрави,
към Рама слава ще отправи,
додето друг ще сквернослови,
та гостите да изпотрови.
Димът почерня наште стрехи,
почерня белите ни дрехи,
но става той и на мастило,
което е изобразило
легенди дивни и Пурани.
Димът и вятърът, събрани
с вода и огън в небесата,
на облак стават, който мята
връз нас живителната мрежа
на хладината и валежа.
Доха
Дали в добро съседство или в лошо
били са разположени звездите
при раждането ви, от туй зависи
за радост или скръб ще се родите.
Луната има светла половина,
но има тя и тъмна половина.
Расте ли светлата – светът я хвали.
Расте ли тъмната – светът проклина.
В живота всичко, дето е подвижно
или пък неподвижно, върху корен,
е въплъщение на Рама. Ничком
пред всички твари кланям се покорен.
Покланям се на богове и хора,
на змии, демони и таласъми,
на праотци и птици: осенете
със милост тялото ми и духа ми…
Из книга първа (“Детство”)
