Home FREE VISION МЕДИЯ СТАТИИ УЧЕНИЯ НОВИТЕ ЯСНОВИДЦИ (1)
0

НОВИТЕ ЯСНОВИДЦИ (1)

НОВИТЕ ЯСНОВИДЦИ (1)
0

Из книгата “Огънят отвътре” на Карлос Кастанеда.

Бях ПРИСТИГНАЛ В ОАКСАКА, Южно Мексико, на път към планините, където отивах да търся дон Хуан. На излизане от града рано сутринта съобразих да мина през главния площад и го заварих там, седнал на любимата си пейка, като че ли ме чакаше да мина.
Настаних се до него. Той ми каза, че бил в града по работа и че е отседнал в някакъв местен пансион, къде­то кани и мен, тъй като му се налагало да остане в града още два дни. Поговорихме известно време за моите дела и проблеми в академичния свят.
Както си му беше обичай, той внезапно ме удари по гърба, когато най-малко очаквах, и ударът ме пренесе в състояние на повишено съзнание.
Мълчахме много дълго. Аз с нетърпение очаквах да за­говори и въпреки това се изненадах, когато го направи.
– Векове преди испанците да дойдат в Мексико – за­почна той – тук са живели необикновени толтеки-ясновидци, хора, способни на невъобразими дела. Те били последната брънка от една верига на знанието, която се е проточила от хилядолетия.
Толтеките-ясновидци били необикновени хора – мо­гъщи и мрачни, отдадени на заниманията си магьосници, които разбулвали мистерии и владеели тайно зна­ние, което използвали, за да влияят на хората и да ги превръщат в свои жертви, като фиксират съзнанието им върху каквото си пожелаели.
Той млъкна и ме загледа напрегнато. Усещах, че чака да му задам въпрос, но не знаех какво да попитам.
– Трябва да подчертая едно важно обстоятелство – продължи той, – обстоятелството, че тези магьосници знаели как да фиксират съзнанието на своите жертви. Ти не обърна внимание на това. Когато го споменах, ти не реагира. Това не е изненадващо. Едно от най-трудните неща за признаване е, че съзнанието може да бъде ма­нипулирано.
Почувствах се объркан. Знаех, че ме води към нещо. Усещах познато безпокойство – същото онова чувство, което изпитвах всеки път, когато дон Хуан започваше нов етап от обучението.
Казах му как се чувствам. Той се усмихна неопреде­лено. Обикновено, когато се усмихваше, дон Хуан из­лъчваше щастие. Този път обаче явно беше угрижен от нещо. За момент като че ли се замисли дали да говори. Отново ме загледа напрегнато, като бавно плъзна погле­да си по цялата дължина на тялото ми. След това, оче­видно удовлетворен, той кимна и каза, че съм готов за последното си изпитание – нещо, през което минавали всички воини преди да са готови да бъдат оставени сами на себе си. Бях по-озадачен от всякога.
– Ще говорим за съзнанието – продължи той. – Толтеките-ясновидци са познавали изкуството да се борави със съзнанието. Всъщност те били ненадминати майсто­ри в това изкуство. Като казвам, че са знаели как да фик­сират съзнанието на своите жертви, имам предвид, че тайните им знания и практики им позволили да прозрат загадката на осъзнаването. Значителна част от тях са просъществували и до днес, но, за щастие, видоизменени. Казвам за щастие, защото тези практики, както ще обясня, не са довели древните толтеки-ясновидци до свобода, а до гибел.
– Ти самият знаеш ли ги? – попитах аз.
– Разбира се – отвърна дон Хуан. – Няма как да не знаем тези похвати, но това не означава, че ние самите ги прилагаме. Ние имаме други възгледи. Принадлежим към нов цикъл.
– Но ти нали не смяташ себе си за магьосник, дон Хуан? – попитах аз.
– Не, не се смятам за магьосник – отвърна той. – Аз съм воин, който вижда. В действителност, всички ние сме новите ясновидци. Магьосни­ци бяха старите ясновидци.
– За обикновения човек – продължи той – магьосни­чеството е тъмно дело, но въпреки това е примамливо. Затова те насърчих, докато беше в състояние на нор­мално съзнание, да ни смяташ за магьосници. Препоръ­чително е да се постъпва така. Събужда се интерес. Но за нас да сме магьосници би означавало да навлезем в задънена улица.
Поисках да узная какво има предвид, но той не по­жела да говори за това. Каза, че с течение на времето ще ми даде допълнителни сведения по въпроса при сво­ите обяснения за съзнанието.
Тогава го попитах как са стигнали толтеките до своето знание.
– Толтеките стъпили на пътя на знанието като вкусили от растенията на силата – отвърна той. – Дали подтиква­ни от любопитство, глад или по погрешка, но те ги вку­сили. И след като изпитали ефекта им върху себе си е било само въпрос на време някои от тях да започнат да анализират преживяванията си. Според мен първите хора, тръгнали по пътя на знанието, са били много дръз­ки, но и много грешки са направили.
– Не е ли това само едно предположение от твоя страна, дон Хуан?
– Не, това съвсем не е предположение. Аз съм ясно­видец и когато фокусирам моето виждане върху онова време, знам всичко, което се е случило.
– Можеш ли да виждаш нещата от миналото в под­робности? – попитах аз.
– Виждането е едно особено усещане за знаене – от­върна той, – знаене на нещо без сянка на съмнение. В конкретния случай аз знам какво са правили онези хора не само поради факта, че виждам, но и защото ние сме много тясно свързани.
След това дон Хуан ми обясни, че той използва тер­мина “толтек” не в смисъла, в който аз го разбирам. За мен той означаваше една древна култура – толтекската империя. За него терминът “толтек” означаваше “човек на знанието”.
Той каза, че по времето, за което говорел – векове или може би дори хилядолетия преди испанското на­шествие, – всички такива хора на знанието живеели върху обширна територия на север и на юг от Мекси­канската долина и се занимавали със специфични дей­ности: лечителство, магьосничество, разказване на приказки, танцуване, пророкуване, приготвяне на хра­на и напитки. Благодарение на тези дейности те трупа­ли особен вид мъдрост, която ги отличавала от обикновените хора. Още повече, че тези толтеки се вписвали в структурата на ежедневния живот така, както го пра­вят в наше време лекарите, художниците, учителите, свещениците и търговците. Те практикували своите професии под строгия контрол на организирани сдру­жения и станали толкова изкусни и влиятелни, че за­почнали да властват над населението и на други геог­рафски области.
Дон Хуан каза, че когато някои от тези хора най-после се научили да виждат – след векове наред боравене с растения на силата – най-предприемчивите от тях за­почнали да учат други хора на знанието как да виждат. И това било началото на края им. С течение на времето броят на ясновидците се увеличил, но това, което виж­дали, ги изпълвало с благоговение и страх и ги обсебило до такава степен, че те престанали да бъдат хора на зна­нието. Те станали изключително изкусни във виждането и можели да упражняват огромен контрол върху странните светове, които наблюдавали. Но това се оказало безполезно. Виждането било подкопало силата им и ги превърнало в роби на това, което виждат.
Имало обаче и такива ясновидци, които избягнали тази участ – продължи дон Хуан, – велики мъже, които въпреки виждането, никога не престанали да бъдат хора на знанието. Някои от тях се заели да използват виждане­то положително и да обучат на него събратята си. Убе­ден съм, че именно под тяхно ръководство жителите на цели градове са преминали в други светове и никога не са се върнали обратно.
– Но ясновидците, които умеели само да виждат, претърпели неуспех и когато земите им били нападнати от завоеватели, те били толкова беззащитни, колкото и всички останали.
– Тези завоеватели – продължи той – завзели толтекския свят – присвоили си всичко, но никога не се научи­ли да виждат.
Защо смяташ, че никога не са се научили да виждат? – попитах аз.
– Защото са копирали процедурите на толтеките-ясновидци без да притежават вътрешното знание на толтеките. И до ден-днешен има множество магьосници из цяло Мексико, потомци на онези завоеватели, които следват толтекските способи, но не знаят какво вършат или за какво говорят, защото не са ясновидци.
– Кои са били тези завоеватели, дон Хуан?
– Други индианци – рече той. – Когато дошли испан­ците, старите ясновидци са си били отишли от векове, но имало една нова категория ясновидци, които тъкмо за­почвали да утвърждават своето място в един нов цикъл.
– Какво имаш предвид под “нова категория ясновид­ци”?
– След като светът на първите толтеки бил разрушен, оцелелите ясновидци се оттеглили и започнали щателно да изследват практиките си. Първото нещо, което нап­равили, било да установят прикриването, сънуването и намерението като ключови процедури и да намалят употребата на растения на силата; може би това ни под­сказва какво действително им се е случило, използвайки тези растения. Новият цикъл тъкмо започвал да действа, когато ис­панските нашественици нахлули в страната. За щастие, до това време новите ясновидци били напълно подгот­вени да посрещнат тази опасност. Те вече практикували до съвършенство изкуството на прикриването.
Дон Хуан каза, че последвалите векове на робство предоставили на тези нови ясновидци идеалната среда, в която да усъвършенстват уменията си. Колкото и странно да изглежда, именно крайната жестокост и на­силие на този период им дали импулса да изпитат и дообработят новите си принципи. И тъй като никога не ог­ласявали дейността си, те били оставени на мира да зат­върдят новите си открития.
– Имало ли е много нови ясновидци по време на Конквистата? – попитах аз.
– В началото е имало. Към края останали само шепа. Другите били убити.
– А сега, дон Хуан? – попитах аз.
– Има неколцина. Но са пръснати навсякъде, както сам разбираш.
– Ти познаваш ли ги? – попитах аз.
– На такъв прост въпрос е най-трудно да се отговори – отвърна той. – Има няколко, които познавам много добре. – Но те не са точно като нас, защото са се съсре­доточили върху други специфични аспекти на знанието, като например танцуването, лечителството, омагьосва­нето, баенето, вместо върху това, което препоръчват но­вите ясновидци – прикриването, сънуването и намерени­ето. Тези, които са точно като нас, не пресичат пътя ни. Ясновидците от времето на Конквистата са го нагласили така, за да не бъдат унищожени в сблъсъка си с испан­ците. Всеки от тези ясновидци е сложил началото на едно течение. Но не всички са имали приемници, така че теченията са малко.
– Познаваш ли някои, които са точно като нас? – за­питах аз.
– Няколко — отвърна той лаконично.
Тогава го помолих да ми даде всички сведения, с ко­ито разполага, защото въпросът живо ме интересуваше; за мен бе от огромно значение да знам имена и адреси заради достоверността и необходимостта от потвържде­ние.
Дон Хуан не изглеждаше склонен да изпълни молба­та ми.
– Новите ясновидци имат опит от подобен род пот­върждения – рече той. – Половината от тях са оставили костите си при такива процедури. Така че сега са самот­ни птици. Да ги оставим на мира. Това, за което можем да говорим, е нашето течение. А за него можем да си говорим колкото искаш.
Той обясни, че всичките течения от ясновидци въз­никнали по едно и също време, по един и същ начин. Към края на XVI век всеки нагуал нарочно изолирал себе си и своята група ясновидци от всякакъв контакт с други ясновидци. Резултатът от това драстично разделяне, каза той, бил образуването на отделните течения. Нашето се състояло от четиринайсет нагуала и сто двай­сет и шест ясновидци. Някои от тези четиринайсет нагу­ала водели със себе си само седем ясновидци, други во­дели единайсет, а някои дори до петнайсет.
Той ми каза, че неговият учител – или благодетел, както той го наричаше, – бил нагуалът Хулиан, а пред­шественикът му – нагуалът Елиас. Попитах го дали знае имената на всичките четиринайсет нагуала. Той ги изреди поименно и подред. Каза също, че лично познавал петнайсетте ясновидци от групата на своя благодетел и че познавал също учителя на своя благодетел – нагуалът Елиас и единайсетте ясновидци от неговата група.
Дон Хуан ме увери, че нашето течение било доста особено, защото през 1723 година претърпяло драстич­на промяна в резултат на външна намеса, която се сто­варила върху нас и неумолимо променила курса ни. Дон Хуан не пожела да обсъжда самото събитие, но каза, че оттогава се отчита едно ново начало и че осемте нагуала, които са оглавявали течението оттогава, същес­твено се различават от шестимата си предшественика.
На другия ден дон Хуан сигурно имаше да свърши някои свои работи, защото не го видях до към обяд. Междувременно в града бяха пристигнали трима от чи­раците му – Паблито, Нестор и Ла Горда. Бяха тръгнали да купуват инструменти и материали за дърводелските занимания на Паблито. Придружих ги и им помогнах да направят покупките си. След това всички се върнахме в пансиона.
Четиримата седяхме и разговаряхме, когато дон Хуан влезе в стаята ми. Съобщи, че си тръгваме, след като се наобядваме, но преди да отидем на обяд искал да поговори с мен насаме.
Предложи двамата с него да се разходим из главния площад, а след това всички да се срещнем в един ресто­рант.
Паблито и Нестор станаха и заявиха, че имали да свършат някои работи преди да се срещнем. Ла Горда изглеждаше много недоволна.
– И какво толкова ще си говорите? – изтърси напра­во тя, но бързо осъзна грешката си и нервно се изхили.
Дон Хуан я погледна някак странно, но нищо не каза.
Окуражена от мълчанието му, Ла Горда предложи да я вземем с нас. Тя ни увери, че по никакъв начин нямало да ни пречи.
– Сигурен съм, че няма да ни пречиш – отвърна й дон Хуан, – но наистина не искам да чуеш нищо от това, което имам да му казвам.
Ла Горда видимо побесня. Лицето й почервеня от ярост и докато излизахме с дон Хуан от стаята, се изкри­ви в напрегната гримаса. Устата й бе отворена, а устните – пресъхнали.
Настроението на Ла Горда много ме разстрои. По­чувствах се наистина неловко. Не казах нищо, но дон Хуан, изглежда, забеляза състоянието ми.
– Трябва ден и нощ да благодариш на Ла Горда – рече той внезапно. – Тя ти помага да разрушиш самом­нението си. Тя е дребният тиранин в твоя живот, но ти все още не си схванал това.
Разхождахме се из площада докато се разсея цялата ми нервност, след което отново седнахме на любимата му пейка.
– Древните ясновидци са били наистина големи къс­метлии – започна дон Хуан, – защото са разполагали с много време да се учат на разни чудеса. Трябва да ти кажа, че те са знаели чудеса, които днес не можем дори да си представим.
– Кой ги е научил на всичко това? – попитах аз.
– Сами са научили всичко чрез виждане – отвърна той. – Повечето от нещата, които знаем в нашето тече­ние, са тяхно откритие. Новите ясновидци поправили грешките на старите ясновидци, но основата на това, което знаем и вършим, датира от толтекско време.
Дон Хуан обясни, че от гледна точка на обучението, едно от най-простите, но същевременно и най-важно откритие било знанието, че човек притежава два типа съзнание. Старите ясновидци ги наричали дясната и ля­вата страна на човека.
– Старите ясновидци разбрали – продължи той, – че най-добрият начин да предадат своето знание е като преместват чираците си в лявата им страна, в състояние на повишено съзнание. Истинското учене се извършва там.
– Съвсем малки деца били давани за чираци при ста­рите ясновидци – продължи дон Хуан, – така че да не познават друг начин на живот. Тези деца на свой ред, като навършели пълнолетие, вземали други деца за чи­раци. Представи си само какви ли неща са откривали при непрекъснатите си премествания от дясната в лява­та страна и обратно, и то след векове такава концентра­ция.
Отбелязах колко объркващи бяха тези преминава­ния за мен. Дон Хуан каза, че моите изживявания напо­добявали неговите собствени. Неговият благодетел – нагуалът Хулиан, бил създал един дълбок разкол у него, като го премествал напред-назад от единия тип съзна­ние в другия. Той каза, че яснотата и свободата, които усещал в състояние на повишено съзнание, били в пъ­лен контраст с осмислянето, задръжките, гнева и страха на нормалното му състояние на съзнанието.
Старите ясновидци създавали тази полярност за свои­те собствени цели: чрез нея те принуждавали чираците си да постигнат концентрацията, необходима за овладяване на магьосническите похвати. Но новите ясновид­ци, каза той, я използвали, за да доведат чираците си до убеждението, че в човека има нереализирани възмож­ности.
– Най-значимото постижение на новите ясновидци – продължи дон Хуан – е обяснението, което дават на за­гадката на съзнанието. Те го събрали цялото в няколко понятия и процедури, на които чираците се обучавали, докато са в състояние на повишено съзнание.
Дон Хуан каза, че ценното в метода на обучение, прилаган от новите ясновидци, е това, че той се възполз­ва от факта, че човек не може да си спомни нищо от това, което му се е случило в състояние на повишено съзнание. Тази невъзможност да си спомниш поставя почти непреодолима бариера пред воините, които все пак трябва да си спомнят всички дадени им наставле­ния, ако искат да продължат по-нататьк. Едва след годи­ни борба и самодисциплина воините могат да си спом­нят тези наставления. А до тогава понятията и процеду­рите, на които са били обучавани, са се превърнали в тяхно вътрешно знание и така са придобили силата, коя­то новите ясновидци са искали те да имат.

<< НАЗАД НАПРЕД >>
към съдържанието


КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)