Мечтаното бъдеще може да е днес
For English version click HERE.
Материалът е вклчюен в изданието “Цветове от аурата на България”
Фотографии: Александра Вали
Стефи Божилова – Слънчевото момиче с неспокоен, или иначе казано бунтaрски, характер. Пътешественик, йога-инструктор, психолог, хипнотерапевт, блогър, веге кулинар, мечтател, практик… Любима и майка… Избрахме да поднесем в ролята на своеобразно заключение[1] нейните вдъхновяващи думи за времената, в които днес живеем и се развиваме, както и за първите й стъпки в майчинството, за да подкрепим всеки, дръзнал да се вслушва с отговорност в гласа на интуицията у себе си и стремящ се да долови мъдростта на Твореца в цялото Му творение, както и реално да я прилага…
[1] Заключение на изданието “Цветове от аурата на България”.
Живеем в изключителни и интересни времена – с изключително забързано време и много интензивни промени. Всички го усещаме! Всеки от нас си го обяснява по различни начини, всеки си има своя интерпретация – в живота на всеки тази Промяна се проявява различно и далеч не винаги това е приятно. А и не всички си признават, че нещо се случва и предпочитат да си затварят очите и да вървят по утъпкани коловози. Няма лошо, всичко е опитност!
Много стари неща обаче (с които сме свикнали) си отиват и много нови (които ни стряскат и понякога откровено ни плашат) идват, без да питат искаме или не искаме :). Наместват се в живота ни и всичко се преобръща, а ние можем да изберем дали да помагаме в тази трансформация или да й се съпротивляваме. От нас си зависи.
Като малка много често излизах на балкона, гледах нощното небе с милионите звезди и само една мисъл крещеше в главата ми: “ИСКАМ ВКЪЩИ!” И очите ми се пълнеха със сълзи. Когато обаче съм в природата, с точните хора, с разговорите край огъня, песните и притихването в тишината…. тогава тази мисъл я няма. Тогава просто се чувствам вкъщи и се чувствам жива. И всичко е съвършено такова, каквото Е.
Едно пророчество от традицията на северноамериканските индианци Хопи вече се сбъдва. То гласи, че в дни на голям упадък, когато човечеството забрави откъде произлиза и накъде трябва да върви, когато Земята умира… хора от всички краища на света, от всички цветове и убеждения, ще се надигнат и ще следват повелите на Великите духове, възвръщайки отново красотата на Майката Земя. Ще влагат вярата си не в думи, а в дела.
Настръхвам всеки път като чета това послание. Настръхвам, защото съм израсла, чувствайки се сама и като извънземно, а сега навсякъде – накъдето се обърна, срещам сродни души! Светещи и греещи… Грижещи се не само за себе си, но и за планетата, животните и природата… Живеещи себе си и призванието си, следващи сърцето си, търсещи отговори, помагащи на себе си чрез помагането на другите. Виждам как душите от Семейството на Дъгата се събуждат, откриват се, събират се, вдъхновяват се, започват да вярват все повече в себе си и в даровете, които са донесли на тази планета. Виждам как нещо голямо се случва и как душите се разпознават отпреди… Търсят, борят се, смеят се, вдъхновяват се, споделят се, творят! И разбирам, че това пророчество се сбъдва. Наред с всички драми – лични, общностни, държавни и глобални, наред с всички размирици, войни и глад по света – и нещо друго се случва. И с времето става все по-силно, все по-голямо и все повече започва да влияе и да променя.
Животът е съвършен и всичко е прекрасно. Всичко, което трябва, ще ни се случи. Животът ще ни сблъска с всеки, с който имаме договор да се видим в този живот. Всичко, което не искаме, а трябва, пак ще ни се случи и ще ни побутне, ако сме заспали. Ще си научим уроците, ще си изпълним мисията. Сега или по-натам, все едно. Ще се случи. 
Ще бъдем себе си и единствено себе си, защото друг път няма. Еволюцията тече с пълна пара. А спиралата се вие само и единствено НАГОРЕ!
ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО!
Голямото пресяване започна –
време разделно за душите.
Момент на избор,
чакан векове.
Момент на преход,
чакан от еони.
И ето идва Нов живот –
със здрави, чисти основи.
И върху тях ще съградим
свят според духовните закони.
Свят като този, който помним всички
от някога далеч във времето преди.
Свят, откъдето идваме
на групички със сродните души.
Стремежите, горящи във сърцата
със огъня на чистата Любов
и сънищата – спомени за място,
където водили сме друг живот.
Където не е имало омраза,
ни болка, ни обида, ни тъга.
Където сме били щастливи,
разтворени в блажена свобода.
Не помните ли всички друго време?
Или отдавна забравили сте детските мечти,
когато всички бяхме тъй наивни
и никога не ни болеше, щом останехме сами…
Забравихме, че ни изпратиха тук долу със задача
да бъдем Воини на Духа.
И да работим само и единствено за Светлината,
рушейки всичко старо във света.
Време разделно – ето го настъпи!
Дойде момента да решим.
И Висшите най-чисти идеали
във себе си да въплътим.
Дали ще се будим всеки ден с усмивка
със избора за осъзнат живот?
Дали ще поемем отговорност
и ще разпръскваме навред Любов?
И всеки ден, когато изгрева посрещнем
нека наум да замълчим –
нека изпитаме смирение
и с цялото си същество поблагодарим.
Нека развием Доброта в сърцето,
а Светлина и Чистота в ума,
Решителност да бъдем себе си
и Сила, за да променим света!
~ Стефи Божилова
Само за 40 дни майчинство…
НАУЧИХ, че тялото ми е перфектна саморегулираща се система – много по-съвършена отколкото някога съм очаквала, въпреки цялата изчетена информация. Четеш, четеш… но докато не преживееш всичко лично, не осъзнаваш как цялото ти тяло се настройва към малкото човече и неговото оцеляване. Нужно е само да следваш детето си, а не да се подвеждаш по инструкции за режими на отглеждане и то ще расте здраво, сито и щастливо. Изумена бях как при първия скок в растежа на Лея бе нужно само една нощ тя да се буди на всеки час, за да се пълнят и потичат сами гърдите ми точно на един час на следващия ден. И така бе няколко дена, след което тя отново се върна към обичайния си режим – кърмене на всеки 2-3 часа. И тялото ми отново се настрои спрямо нея.
НАУЧИХ, че усещането да нямам нужда от нищо външно и допълнително, за да храня детето си е преизпълващо и безкрайно удоволетворяващо! Нямам нужда от помпи, бутилки, стерилизатори, кутии с адаптирано мляко и прочие “удобства” на съвременния свят. Всичко, от което бебето ми има нужда, е майчината кърма и тя е в мен, произвежда се на поискване и мога да отида в някоя хижа на върха на далечна планина, а храната за детето ми ще е винаги с мен – топла, хранителна и променяща състава си спрямо неговите моментни нужди. Това е наистина изумително! Точно толкова, колкото и фактът, че само за 40 седмици в тялото ми се е създало и оформило едно перфектно човешко същество.
НАУЧИХ, че търпението ми си има граници и че ако някой ще ме научи наистина на търпение и смирение, това ще бъде дъщеря ми. Не че не го знаех отпреди… Дори винаги съм казвала, че явно нито една ситуация или изпитание в живота ми не са прекалено големи, за да ме научат на истинско търпение и смирение и явно ще почакам докато си родя деца. Е, вярно беше
НАУЧИХ, че хормоните, които се освобождават по време на раждането и по време на кърменето наистина са тук, за да си свършат работата – колкото и да плаче, колкото и да е неспокойна, колкото и да съм недоспала си и изнервена, колкото и да ме боли какво ли не по тялото ми – достатъчно е да я погледна и се изпълвам с умиление и Любов. И с усещането, че мога да издържа още много безсънни нощи заради нея и това ще си заслужава.
НАУЧИХ, че най-хубавото усещане на света е усещането за заедност, което се появява след едно естествено раждане, на което активно присъства и бащата. И с радост открих, че нашето домашно раждане ни сближи още повече и че обичам мъжа си дори по-силно отпреди и го чувствам още по-близък. Иска ми се да кажа на всяка жена, която се притеснява от присъствието на мъжа си по време на раждането – няма място за притеснение! Изживяването за него ще бъде силно и разтърсващо, ще остави емоционалния си отпечатък в него за цял живот и ще му помогне да се почувства много по-свързан с детето си и по-съпричастен в грижите за него впоследствие. А за дълбоките чувства на уважение, признателност и ново измерение на Любов към вас, след като е бил очевидец на това, през което преминава жената, за да дари живот… няма смисъл да споменавам, то е ясно.
НАУЧИХ, че времето само за вас двамата е изключително важно и с него компромис не бива. Детето се е появило на този свят в резултат на вашата силна Любов и тя не е редно да остава на заден план. Да, времето е ограничено и нещата вече не са толкова прости, но е безкрайно важно да намирате моменти един за друг и усамотение – по този начин стресът и за двамата ще е по-малко и по-приемлив. Отново – отдайте се на хормоните и ги оставете да си свършат работата 😉
НАУЧИХ, че наистина, а не на теория, се обичам и държа на себе си и това е умение и качество, което съм изградила на практика в характера си. Не съм от хората, които ще се забравят и занемарят в името на някаква ненужна саможертва към детето. Научих, че да изглеждам красива и поддържана е нещото, което ме кара да се чувствам наистина добре в кожата си и в тази нова роля на майка, която тепърва уча. Една щастлива и спокойна майка означава едно щастливо и спокойно бебе. Толкова е просто наистина.
И в заключение завършвам с нещо, което не съм научила сега, а винаги съм знаела, но днес с още по-голяма сила и тежест: Природата е съвършена! Човешкото тяло е пряко отражение на природните закони и с пълна сила важи правилото, че колкото по-малко намеси и интервенции оказваме върху него и върху процесите, протичащи в него, толкова по-добре ще функционира то. Това важи още повече за бебетата и начинът, по който израстват, хранят се и се развиват. И по който се раждат, разбира се. Колкото по-малко се намесваме ние с недоказаните си теории и хипотези, които загърбват индивидуалните особености и нужди, толкова по-голям е шансът всичко да се развива перфектно и в разцъфтяващо здраве. Пожеланието ми към всички майки е да се вслушват в себе си и детето си и да следват интуицията си, тоест собствения си Път! Тъй като на всекиго той е различен и индивидуален.
из НАМЕРИ МЕ
Намери ме по следите от зелените листа –
В парка, на пътеката, по пътя към дома.
Потърси ме и ме намери!
Последвай ме, когато крия се…
И нека, нека не боли!
Намери душата ми оставена встрани –
Забравена, отритната, заключена зад 100 врати.
Бутона на сърцето ми,
Ако посмееш намери.
И пътя към душата ми,
Прикрит зад белезите отпреди…
Зад студенината, ти ме намери,
И огънят в кръвта отново нека да гори!
И ако си тръгна тихо,
Шумно ти ме намери.
А ако си тръгна шумно,
Тихо с топлина ме прегърни…
Намери ме по следите от зелените листа –
В парка, на пътеката, по пътя към дома…
А ако следите вече не потърсиш,
Аз пак ще ти благодаря –
За красотата, за споделеността,
За звездните ни нощи,
За сателитите и за смеха…
За свързването, за магията,
За изживяването на мига!
Автор: СТЕФИ БОЖИЛОВА
Източник: www.stefibozhilova.com
КЪМ ЦВЕТОВЕ ОТ АУРАТА НА БЪЛГАРИЯ
