Първата видео-книга в България: How 2 Break a Heart in 7 Days
Тя е руса. А тя – чернокоса. Той едва крепи в гърдите си… едно разбито сърце.
Любовният триъгълник е в основата на първата българска видео-книга “How 2 Break a Heart in 7 Days” (“Как да разбиеш сърце за 7 дни”). Според мен, в XXI век поезията може не само да се чете и слуша. Но и да се гледа. Защо само песните да имат клипове? Стиховете също могат да бъдат “филмирани“.
“How 2 Break a Heart in 7 Days” излиза на луксозно DVD, в което има и книжно тяло с всички текстове. Проектът съдържа 7 глави/серии, които са тематично свързани, и три бонус трака.
Видео книгата е двуезичен проект – като всеки може да избере на какъв език да си я пусне: родният – български, или международният – английски.
Предстои представянето й в Брюксел и в Лондон, където е снимана една от сериите.
Любовта понякога има три лица, но едно сърце…
Автор: ИВО ТОДОРОВ
Когато затвориш вратата,
от едната страна остава любовта,
от другата – болката.
Важното е дали влизаш
или излизаш…
Не аз затворих вратата,
затръшна я вятърът.
Той нахлу през прозореца
в юлската жега,
разбърка пердетата,
разпръсна по пода листата
с любовните стихове,
захвърли в очите ми песъчинка,
за да си мисля, че плача
заради нея.
Този вятър предизвика хаос
и във стаята,
и в душата ми.
Но ми хареса
как гали бузите,
как докосва
сухите устни
и как ми говори
във здрача.
После се завъртя
няколко пъти из стаята.
И си тръгна.
Не ме прегърна.
Не ме целуна.
Не ми каза:
“Обичам те!”
Случвало ли се е някога
през някой прозорец
два пъти да влезе
един и същи вятър?
Но си тръгна –
като всеки друг вятър.
А аз останах да чакам
във мрака
на юлската нощ.
И се надявам,
че помни
стаята
и пердетата,
и листата по пода,
устните
и сълзите ми…
При мен беше вятър,
наречен Любов.
ЗА АВТОРА
Иво Тодоров е Програмен директор на Българското национално радио. Преди това водещ на сутрешния блок на програма Хр. Ботев, репортер и водещ в радиостанциите Дарик, НЕТ и Експрес, включително продуцент на информационните програми. Работил е за различни предавания на Нова телевизия – Dancing Stars, “Всяка неделя”, „Часът на Милен Цветков”, “Здравей, България”, Big Brother 4, както и в сценарния екип на сериала “Забранена любов”. Журналистическата му кариера започва в Българската национална телевизия, в студентското предаване “Ку-ку”, а след това в новините и няколко публицистични предавания. Бил е и гл.редактор на сп. ”Мениджър”. Има издадени две книги с разкази и две стихосбирки. Автор на романа „OMG [Момчето, което искаше да убие Смъртта]”. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.
12.03.2015, СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ,
АУЛА, ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВИДЕО-КНИГАТА
Беше декемрви 1992 година. Аз завършвах факултета по филологии, специалност „българска филология”. Бях забравил и тези дни се сетих, че тук, в Аулата на Софийски университет, тук от тази трибуна, за първи път говорих пред аудитория. Сега за мен е чест, че отново мога да говоря от тази трибуна, за да представя един проект, който надявам се да стане по някакъв начин част от съвременната българска литература.
Преди повече от три години се срещнахме с една моя приятелка – младо момиче, току-що завърнала се от Великобритания. Аз й казах, че имам идея да се направи нещо като арт-инсталация, което по някакъв модерен начин да визуализира поезията. Казах си, че в днешно време поезията би трябвало да бъде нещо различно от това, което е традицията – не само на книга, не само на хартия. Исках например в една дигитална рамка да сложим една снимка и под снимката да звучи стихотворение, което например аз чета. После си казах, че това е много скучно – една снимка да стои през цялото време. Кое може да се движи повече? Разбира се – видеото. Така стигнахме до идеята, че както песните имат клипове, бихме могли да направим така, че и поезията да има клипове. И така се роди идеята за видео-книгата! Ние казваме, че това е първата българска видео-книга, но ровейки в мястото, което знае най-много в света – Google – някакси не успях да намеря дали някъде другаде в света има видео-книга и дали не е всъщност първата в света…
XXI-ви век е много интересно време според мен. Време, в което всеки ден около нас, всяка минута и всяка секунда, има огромно количество информация. Благодарение на интернет и на социалните медии, ние знаем всичко за всичко. Ние знаем толкова много неща, че не можем да ги поемем. Тази информация според мен в някакъв смисъл ни уморява. А както казах, не можем да поемем всичко. Затова си казах, че можем да направим нещо, което да ти е в полза – не четеш ти, друг ти го чете; не само можеш да го слушаш, но и да го гледаш…
Много се радвам, че тук е и моята приятелка Маргарита Петкова, която като съвременен български автор винаги ми е помагала, насърчавала ме е и ми е казвала нещо, което аз не забравям. Когато направих първата си стихосбирка, си мислех че поезията е нещо не-модерно за днешно време и че повече няма да пиша стихове. Тя каза: Не, не е така и ти ще продължаваш да пишеш стихове – и това се оказа вярно. Продължих да пиша някакви стихове. Аз обаче им казвам на тези стихове „текстове”… Продължих… да пиша текстове…
